Не губете повече от живота! В следващите редове ще намерите начин да преодолеете страха от отхвърляне!

Със сигурност съществува един въпрос у хората, които имат подобен страх. Мъчителният въпрос е: „Какво мислят другите за мен?" Страхът от отхвърляне е може би най-често срещаният при хората. Едва ли можем да кажем, че някой е имунизиран срещу него. При някои от нас това е страх, който се появява само отвреме-навреме, ние можем да живеем с него, без той да пречи особено много на нашия живот, пише Obekti.bg, позовавайки се на Gnezdoto.net.

Ако имаме обаче много засилен страх от отхвърляне, то тогава можем да се чувстваме наранени, депресирани, стеснителни, подтиснати и свръх-внимателни. Да избягваме близки взаимоотношения, без значение дали те са от професионален, приятелски, съседски или интимен характер. В резултат на това, ние се отдръпваме от другите и се изолираме в социален план.

Страхът от отхвърляне може да бъде най-големият и опасен убиец в любовта, най-големият убиец на партньорските взаимоотношения, най-големият убиец на успеха и на радостите в живота ни. Затова е важно да си дадем сметка, ако този страх доминира в живота ни.

В какво се изразява страхът от отхвърляне?

Много хора възприемат отхвърлянето като изключително болезнено и дори опустошително.

Клиенти споделят за следните свои усещания:

„Имам ужасен страх от това, че някой ме е отхвърлил или може да ме отхвърли. Когато това се случва, то винаги се усеща така, сякаш светът за мен свършва. Осъзнавам на рационално ниво, че той няма да свърши реално, но аз се чувствам именно по този начин. Ето защо винаги искам да правя всичко по правилния за другите хора начин. Водя се много често по това какво другите искат да направя, а аз, моите желания и цели, остават на заден план. Когато поздравя някого, а той не отвърне на моя поздрав, аз веднага си помислям, че има нещо против мен и затова не ми е отговорил. Ако някой ми е казал нещо негативно, аз размишлявам дни наред и изпитвам много силно чувство на вина. Обръщам внимание на всяка дума, всеки поглед на другите и имам постоянното усещане, че хората ме изследват или говорят за мен. Страня от другите, защото се страхувам, че ако се приближа до тях, те ще намерят нещо, което смятат, че правя погрешно."

Как е възможно отхвърлянето да се възприема като край на света?

Когато гледаме на отхвърлянето като на нещо толкова ужасяващо и страшно, разбираемо е, че търсим начини да се предпазим от него. Прилагаме различни стратегии, за да се предпазим от това така разрушително за нас чувство на отхвърляне.

Неподходящи стратегии, които ползваме:

Има две стратегии, които ползваме, за да избегнем евентуално отхвърляне от нашите близки:

- Ние сме прекалено любящи, вежливи и внимателни. Съответно нашата спонтанност и естественост остават на заден план. Надяваме се, че когато правим всичко, каквото останалите очакват от нас, това ни гарантира и те да не ни се разсърдят. Стремим се да оставаме в сянка, защото вярваме в това, че който не се отличава с нещо различно, него няма и за какво да го критикуват другите. Не предприемаме нищо ново, а така и не можем да се провалим. Не предявяваме никакви искания и това също ни носи „сигурност" за това, че другите няма да намерят за какво да ни критикуват.

- Ако ние се стремим към това да бъдем съвършени във всичко, това също би ни „гарантирало", че няма да бъдем отхвърлени от другите. Обличаме се перфектно, държим се перфектно, имаме перфектен грим и изобщо... изглеждаме перфектно. Нашите старания обикновено се оценяват от другите и те ги оценяват, получаваме доста похвали, които са толкова желани от нас. Унищожителният ефект на тази стратегия е в това, че постоянно сме поставени под огромен натиск и се чувстваме длъжни, че трябва да успеем във всичко. Непрестанният страх, че околните имат много високи очаквания към нас и ако ние не ги оправдаем, те ще ни отхвърлят, не ни напуска и ние сме под непрекъснато напрежение заради това. Като резултат от това, можем да си причиним много силна психическа и физическа преумора, което да доведе от своя страна до бърнаут или до обсесивно-компулсивно разстройство.

Истината е, че перфектна защита от отхвърляне не съществува и заради това нито една от двете стратегии не е ефективна.

Как може да се преодолее страхът от отхвърляне?

Ако имаме такъв силен страх от отхвърляне, то ние вероятно имаме и много лични, междуличностни и професионални проблеми. Трябва да потърсим специализирана помощ, когато:

- Сме се изолирали от другите;
- Усещаме, че страдаме от бърнаут или депресия;
- Регулярно употребяваме алкохол или наркотици, за да облекчим своята тревожност;
- Имаме физически оплаквания, за които обаче не могат да се открият физиологични причини;
- Работата ни или партньорските взаимоотношения са изложени на риск.

Какво да очакваме от терапията?

Вероятно вашият терапевт ще ви върне към миналото, за да разберете по-добре как и защо имате такова ниско мнение за себе си към момента. До това повечето хора трудно могат да стигнат сами. Затова подобни знания могат да ви помогнат по-лесно да разберете защо имате такава ниска самооценка. Това знание би могло да ви отведе и много по-далеч. Само по себе си то няма да може да ви освободи от вашето чувство за малоценност.

Следващата стъпка би могла да бъде по посока на това, че вие не сте жертва и отсега нататък можете да поемете отговорността за това да решите за себе си дали сте ценен. Има дори виц по темата, който гласи: „Докторе, чувствам се много ниско долу.", а терапевтът отговаря: „Не, не сте прав, Вие всъщност сте още по-ниско." Това е от голямо значение за терапията в такива случаи. Не е ли истина всъщност, че вие чувствате себе си много ниско долу, там – под всички останали? Този проблем е и до голяма степен отговорен за вашия голям страх от отхвърляне.

По време на терапията би следвало да се научите да приемате повече сами себе си и то не само на теория, но и на практика. Много често в терапията „малкото уплашено дете", което е вътре в нас, постепенно се учи да расте, като съумява да изгради собствено мнение за себе си. Доста вероятно е да се окаже, че привидно вашата оценка за самите вас, всъщност не е лично ваша, а принадлежи на някой от близките ви.

Това понякога е бавен и труден процес, но някога в бъдещето, може би ще погледнете себе си в огледалото и ще ви хареса това, което виждате. Там ще има един човек, който не притежава силен страх от отхвърляне. Такъв, който свободно се движи сред останалите хора и контактува с тях, не размишлява постоянно за това как другите гледат на него, и отхвърлянето от друг човек, вече не би бил денят на Страшния съд за него.

Това обаче е само пътят, по който може да се стигне до корекция в личността и по който понякога е трудно човек да поеме сам...