Единствената икона на Балканите, а може би и в света, която бие богомолци, се съхранява повече от век и половина в храма „Св. Димитър” в ивайловградското село Свирачи. Предполага се, че реликвата е от 1859 г., когато е съградена и черквата. Българите от Мала Азия са прогонени от турците в началото на ХХ в. и те се преселват в Ивайловградско. Там заварват гърци, които живеят в района до 1913 г. Именно от тях възприемат нетрадиционния обичай да свалят изображението на Божията майка от иконостаса, но не за познатото литийно шествие. Храмът е гръцки, обичаят – също. Близо стогодишната Тонка Атанасова разказваше преди време пред репортера на „ШОУ”: „Гърците си вдигнаха чукалата, но ни завещаха традицията. Казаха ни да поставяме лика на Богородица на нейния празник в центъра на храма. За берекет и за здраве!” А почти връстничката й - баба Иванка, си спомняше със смях: „Иконата бъхташе най-много хрисимия клисар Иванко, мир на праха му. Скромен донемай къде, защото къшеят хляб беше най-голямото му богатство. Неведоми са пътищата Господни!”
Богородица тупа праведните. И хората, които могат да се очистят от греховете си. Най-лошите не се удостояват с допира й. Изображението е внушително – 110 на 70 см. Направено е от черничево дърво. Иконата бие само на 15 август – Успение Богородично. Тогава пограничното село набъбва като морски курорт. Коли, автобуси и джипове задръстват сокаците. Отвсякъде се стичат хора за изцеление и опрощение на греховете. Ритуалът е необясним от здравия разум, табу е и за църковните канони. Иконата сваля от иконостаса местният свещеник. По червена пътека светинята се пренася до центъра на черквата. Духовникът пее псалми. Хиляди вощеници огряват навсякъде. Екстазът в очакване на чудото завладява смирените миряни. Не се чува ни вопъл, ни стон.

  Възрастен мъж сяда под купола върху трикрако дървено столче от памтивека. Попът слага антиката на коленете му с помощта на клисаря. Дядката бере душа, но поема вековното масивно дърво. Гърчи се в конвулсии, за да удържи тежкия товар. Изведнъж изображението на Божията майка олеква в ръцете му. То започва да бие стареца, накланя се към тялото му и го блъска ту по главата, ту го цапардосва по раменете и гърба. Дървото кънти от ударите. Човечецът не казва нито „ох”, нито „ах”. Стоически изтърпява всичко.

 Попът съглежда млада булка с невръстно дете, клюмнало в скута й. Отрочето е като обрулен лист. Отчаяната майка сяда на столчето. Светата Дева изведнъж „заиграва” в ръцете й, а жената е сащисана. Излиза от хипнотичното състояние, щом дочува плача на свидната си рожба. Иконата тупва на земята и жената започва да гали синчето си. А то вече кипи от енергия. От очите на свещеника потичат сълзи: „Божията благодат се изсипа върху нещастницата. Край на мъките й!”


Изображението на Девата посяга и на праведници, и на грешници с цел да вкара всеки в правия път. Реликвата е от 1859 г., завещана от гръцки изселници

Иконата пренебрегва с омерзение обаче добре облечен бизнесмен политик. С цялата си наглост е пъхнал скришом на служителката две банкноти по 50 лв. – да го пусне с предимство. Гардовете му проправят път към иконата. Познато лице от трибуната на парламента и крупните финансови среди, дори не си е свалил и тъмните очила – сакън, някой да не го познае, сяда върху столчето. Държи като последната си любовница Девата в ръце, тя обаче не се помръдва. Духовникът коментира на уше, че тоя тип е с билет за ада. Толкова много грехове има, че и сто манастира да построи, няма да изкупи стореното зло.

Величието се изсулва, като избягва камерите на репортерите. Един от охранителите му дори прибира рушвета. Каква наглост само! На другия ден се разчува, че по обратния път натриса чистак новия си джип „Чероки” в мантинелата. Никой не се интересува оживял ли е или не.

  Пресветата Дева удря само тези, чиято кръв и душа са чисти. Ликът й притежава чудодейна, необяснима енергия. Именно тя движи ръцете на богомолците въпреки волята им. Други са на обратното мнение: „Бие само грешниците!” Трети вярват, че помага единствено на вярващи майки с деца. Близо 160 години все още няма консенсус по казуса.

Баба Неделя от Свирачи разправя, че иконата не може да й посегне. Заявява на всеослушание: „Няма да седна в храма, ако ще пак турско или гръцко да стане!” Тайнствена сила я заставя да поеме в ръце свещения лик. След секунди забелва очи, тялото й се затриса и разбира колко е грешна.

  Желаещите да бъдат налагани от иконата са много. Записват се предварително, но мнозина не се вреждат. Преди време с реликвата правят литийно шествие до село Бяла поляна. И тамошната икона започва също да бие. Уплашени за „патента” си, свираченци преустановяват църковния „поход” до съседите си.

  След празника домакини и гости разпъват масали край селото. Даряват животни за свещената трапеза. Всички подхващат в хор песента „Замъчи се Божията майка”. Ритуалът е заснет в документалния филм „Търпението на камъка”, който обикаля света.

Масивната реликва веднъж сама слиза от иконостаса

Местният поп преди години не изпълнил ритуала „Държане в ръце иконата на Света Богородица”. Масивната реликва от черничево дърво обаче сама слиза от иконостаса. Изумените миряни я открили рано сутринта на пода вместо на обичайното й място. Малко след храмовия празник градушка помита реколтата на Свирачи.
Местните са свидетели как чудотворната икона изпълнявала и желания. Единственото условие било да се вярва в Господа истински. Баба Мара разкрива: „Достатъчно е три пъти да допреш носната си кърпичка до ръката на Богородица. Сетне я слагаш под възглавката и заспиваш с мисълта за пожеланото. И чудото става!”
В църквата „Св. Димитър” идват девойки, които оставят под олтара булченски венци. Така си намират спътник в живота. Удрящата икона помага и на бездетни семейства.


Георги АНДОНОВ, Кърджали-Ивайловград