Обрат: Наши имигранти бягат от САЩ и се завръщат у нас (СНИМКИ)

Тя е млада, красива и елегантна и въобще не се вписва в традиционните представи за живеещите на село. Мария Цачева обаче е от новите българи, които носят промяната у нас. Това пише в."Стандарт".

След 10 г. емигранство в САЩ, тя и семейството й избраха да се върнат в България. И смениха Денвър, щата Колорадо, със село Чавдар.

„Преди да заминем, работех като преподавател по география в частното училище на „Дънди” в село Челопеч, бях и сред първите синоптички на БНТ. Съпругът ми Антон обаче настояваше да пробваме американската мечта и живота в Страната на неограничените възможности”, връща лентата назад Мария.

Двамата предприемат сериозната крачка и заживяват в големия град отвъд Океана. Малко по малко подреждат живота си. Живеят в хубава къща, раждат се двете им деца. Антон работи в стабилна компания, а Мария се грижи за хлапетата и отвреме на време преподава в местно училище.

Рядко обаче успяват да се връщат в България, защото пътуването на цялото семейство е сериозен разход. А Мария тъгува, че баба и дядо не могат да се нарадват на внуците си и само по скайпа ги гледат как растат.

 

„Не ми се искаше да се връщаме в България и да се мъчим с живота тук. Но когато се прибрахме през 2014 г. и видях колко е променено и уредено е родното ми село, вече започнах да мисля в друга посока”, казва Мария.

През същата година Колорадо става първият щат, който легализира марихуаната – не само за лечение, но и за развлекателни цели.

Новите "възможности" привличат в града не само купонджии и "веселяци", а и всякакви отрепки. Няколко години по-късно Денвър декриминализира и употребата на халюциногенни гъби. И мнозина започват да наричат града световната столица на дрогата.

„Преди, когато бе позволен канабисът само за лечебна цел, идваха много хора, за да облекчават страданията си - тумори, алцхаймер и др. Когато обаче марихуаната стана общодостъпна, ситуацията доста се промени. Много се увеличи престъпността. Масовите стрелби зачестиха - когато отидохме в САЩ, имаше по 1-2 случая в годината, после станаха всеки месец. Насилието създава несигурност и страх”, разказва Мария.

В крайна сметка тя и Антон отново решават да направят важна промяна в живота си, като приключат с емигрантския живот и се приберат в родината. Идва време да сбъднат българската си мечта.

 

Двамата избират да живеят в село Чавдар, където са родителите на Мария, вместо в пренаселената София. Купуват си къща, по-голямото дете става първокласник в местното училище. „Много съм доволна, защото децата в класа са малко и учителката може да обърне специално внимание на всяко.

Учи ги от правопис до това как да си вържат връзките на обувките”, споделя Мария.

Когато вече са си у дома, тя и съпругът й Антон Митов решават да отворят собствен бизнес. Идеята с какво да се занимават дошла от неудобствата, с които се сблъскали.

В Чавдар хлябът свършвал много рано. „В 10 часа вече нямаше и съседите ни се смееха, че спим до кусно. Налагаше се да ходим до съседното село, за да си купим”, спомня си Мария.

Така предприемчивите българи решили да отворят пекарна. В началото били притеснени и неуверени, защото никой от двамата не разбирал от правене на хляб. Но не се отказали.

Имали събрани пари, купили земя, направили проект и вдигнали сградата. Нарекли малкото бижу „Прованс” – името отговаряло на атмосферата в китното селце, а и се асоциирало с популярните в Южна Франция малки пекарни, които ухаят на домашен уют.

През ноември 2017 г. прерязали лентата, а лелята на Мария – Иванка Георгиева, им дала символичен подарък - малък къс гранит, обвит с червен конец и здравец, с думите: „камъкът си тежи на мястото“.

Сега Мария е горда, че малката пекарна дава работа на петима души.

Майстори сладкари от София се грижат за асортимента, с ноу-хау помагат и бабите от Чавдар. Някои от рецептите Мария си е донесла от Денвър, като например тази за домашния кекс – идеално допълнение към кафето.

Славата на пекарна „Прованс” сега се носи навсякъде из Средногорието. Произвеждат пет вида ръчни самуни – бял, типов, пълнозърнест, питки, десет вида закуски и сладкарски изделия.

 

Осигуряват закуски за децата, а големите минно-добивни компании от Средногорието, като „Дънди”, „Асарел Медет” и „Елаците Мед”, им поръчват кетъринг за различни поводи.

При големи поръчки, от „Прованс” дори викат почасово хора от селото, като им осигуряват допълнителен доход.

Освен че се раздава в пекарната, Мария отново преподава и в частната гимназия на „Дънди”. В компанията дълги години е работила и нейната майка Иванка.

Дали не скучае на село? Категорично не. "София е само на 50 минути и винаги мога да прескоча", казва Мария. Цачева участва много активно и в живота на селото – прави Ден на US бургера, в който всички се "омазват" на воля с 450-грамови сандвичи, деца от София и Чавдар идват на „хлебна” практика в пекарната, учи хлапета да се хранят здравословно в курса „Изяж дъгата”. Организатор и участник е и в различни събития във Фолклорен център – Чавдар, който бе открит преди по-малко от година.

Проектът е реализиран с финансиране от община Чавдар и „Дънди Прешъс Металс Челопеч”.

Той е един от многото, на които село Чавдар дължи променения си облик. Дело на компанията, която е концесионер на местния златен рудник,

е и пътят към хълма „Света Петка” с най-голямата атракция в региона – Арехеологическият парк "Тополница", открит през 2012 г. Там е намерена една от най-старите култури в Югоизточна Европа. Има жилищни сгради, изградени по план и реконструкция на намерените останки от раннонеолитно селище, датирано отпреди 7000 години. В парка са включени работилници за каменни оръдия, керамични съдове, обработване на кожи. Всеки може да си наеме неолитна къщичка със сламен покрив и да си представи как са живели нашите пра-прадеди. Детски кът „Въжеландия”, сцена и малък параклис правят мястото любимо за отдих не само за хората от Чавдар, но и за много гости.

Мария не спира да хвали пред познатите си отвъд Океана новия си живот на село. И думите й дават резултат – вече трето българско семейство емигранти от Денвър се завръща в родината и се заселва в село Чавдар.

А пожеланията на кмета Пенчо Геров семейството да вдъхнови и други млади хора да се върнат и да развиват собствен успешен бизнес, вече се сбъдват.