По-страшно от Светата инквизиция: Ето какво се случвало с работниците в Конго, ако не изпълнят дневната норма за събиране на каучук

„Не беше изпълнил дневната норма за събиране на каучук, затова белгийските бригадири бяха отрязали ръката и крака на дъщеря му. Тя се казваше Боали. Беше на 5 годинки. След това я убиха. Но не спряха дотам. След това убиха и съпругата му… На Нсла дадоха части от телата им… и всичко това се случи, защото един мъж от другия край на морето не можеше да забогатее достатъчно и беше обявил, че тази земя е негова и хората върху нея трябва да робуват на алчността му.

На Леополд изобщо не му пукаше, че тези африкански деца, мъже и жени са наши човешки събратя, създадени от същата Ръка, която е сътворила неговата кралска особа“ – това пише Алис Сийли Харис във своята книга „Don’t Call Me Lady“.

В нея има и снимка към разказа – снимка на Нсла, мъжът, взиращ се в това, което е останало от петгодишната му дъщеря и нейната майка.

Свободната държава Конго е кралство, притежавано като частна собственост от белгийския крал Леополд II, което включва територията на днешната Демократична република Конго.

По време на 23-годишното си управление (1885 г. - 1908 г.) Леополд II обрича на смърт над 10 млн. африканци чрез отрязване на крайниците, гениталиите, бой с пръчка или камшик, гладуване и тежък труд, опожаряване на селища и други методи.

Леополд извършва всички тези зверства без никога да е стъпвал в Конго. По време на неговото безумно управление държавата се превръща в един от най-големите световни провали за началото на ХХ в.

Англо-белгийската каучукова компания на Конго е била основната фирма износител на каучук от държавата. В края на 90-те години на XIX в. компанията е в своя развет, продавайки един килограм каучук за 10 франка, при реална цена 1.35 франка.

Този разцвет на икономиката обаче води до ограничение на човешките права – хората, които не могат да платят цената са наказвани със затвор, бой и други физически нмъчения.

При провал да достигне дневната квота, работникът бил обречен на смърт В такива случаи от военните се изисквало да носят крайник на обречения като доказателство, че са го убили.

На теория отрязана ръка означавала убийство, но на практика понякога военните „мамели“ и просто отрязвали крайник, който да занесат като доказателство и оставяли наказания да живее, ако не умре от кръвозагуба.

Редица оцелели разказват, че са се спасили, правейки се на умрели докато режели ръцете им. Често военните можели да намалят службата си, ако донесат повече крайници от останалите, което водело до масово осакатяване на жертвите.

Понякога, за да се избегне смъртното наказание,

работниците плащали част от дневната квота директно с отрязаните си ръце. Събирали ги военните или някой назначен работник. Тази практика довежда и до малки „въстания“ при които работници от едно село нападали хората в друго, за да вземат ръцете им и да платят безумно високите и почти невъзможни за постигане квоти.

Източник: Vesti.bg.