Проф. Чорбанов разтърси с лична изповед за трохи и самотен чорап

Проф. Андрей Чорбанов, който е имунолог и бивш депутат от партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" в 45-то Народно събрание, направи много лична изповед в социалната мрежа. 

Докторът реши сам да си честити рождения ден, който е именно на празника на всички деца по света. Той разказа повече през живота си с много лична и драматична изповед, която озаглави "За трохите, самотния чорап и приказките...".

Ето какво точно пише доц. Чорбанов (без редакторска намеса):

"За трохите, самотния чорап и приказките...

Имам невероятният късмет да съм роден днес, на 1 юни. Разбира се, основна заслуга за това имат родителите ми. Роден съм в неделя, 2 часа следобяд в Първа градска болница - София.

Това е и причината да гледам лежерно на бързащите хора, бързащият свят и бързите влакове. Аз просто не мога да бързам, затова и винаги закъснявам за всичко, като никога не е умишлено. Просто така се случва, не мога да правя нищо бързо.

Боядисвам обувките си с боя, гладя си ризите и панталоните, никога не си поръчвам готова храна в къщи, не си пия кафето по пътя. Правя хиляди неща, за които вие, бързащите хора нямате време.

Днес е и денят на детето, много си го харесвам този празник. И знаете ли кой е любимият ми въпрос, който възмутени хора ми задават – „Кога най-после ще пораснеш, само детски работи правиш ...“

Затова сега, на моя рожден ден и Ден на детето ще ви напиша две много къси притчи, едно малко стихче, а и едно пожелание към всички.

Трохите за гълъбите

Ако някой ви е допуснал в дома си, приел ви е на трапезата си и е сложил на масата всичко, което има – бъдете благодарни на този човек. Не гледайте учудено и неразбиращо как накрая ще хвърли оставащите трохи на птиците навън.

Тези птици не са били на вашата трапеза, те ще изядат това, което е останало от вас. Не се гневете, че нещо отива на вятъра, защото за някои от тези птици трохите са всичко, което имат.

Не им завиждайте, те много повече завиждат на вас. Радвайте се на това, което ви се случва и бъдете благодарни на човека, който е споделил всичко, което има с вас.

За самотния чорап

Случи ми се това, което се случва на много хора. Отваряйки пералнята открих, че един чорап е останал самотен. Втория го няма. Проверих внимателно, проверих и в коша за пране – няма го. Е, добре, ще си кажете – това е един чорап, голяма работа.

Да, но този е по-специален – червен с нюанси и фрагменти и аз много ги харесвах, когато бяха чифт. Но сега – вторият го няма. Аз, обаче, не изхвърлих самотния, стана ми криво и си го прибрах при другите чорапи, просто така.

Ясно е, че няма как да го използвам, но не можах да го изхвърля ...

И видиш ли, 6 месеца след последното ми дълго пътуване отново отворих големия си куфар за да си подредя багажа и вътре какво да видя – вторият чорап на дъното. Когато съм си изваждал дрехите е паднал и просто не съм го видял. Само ако знаете колко се зарадвах ...

Затова и ще ви кажа – не изхвърляйте ценните за вас неща на боклука, дори и да ви се струват безполезни. Никога не знаете кога ще срещнете нещо, което да бъда част от това, което не ви е вършело работа досега.

Търсете си вторият чорап, колкото и време да е нужно за това.

Футуролог

Аз помня колко си красива,
Това не може да е сън;
Дори нощта да е мъглива,
С усмивка чакам те отвън.
На улицата ще е тъмно,
Но ти държиш ме за ръка;
Оставяме нощта безмълвна,
Заключвам входната врата.
Понякога ще бъдем двама,
Нали забрави, че съм лош;
Когато любовта я няма,
Ще пия вино цяла нощ.
А всяка сутринт ще ме будиш,
Със чаша парещо кафе;
И после има да се чудиш,
Че имам парещи ръце ...

Атина
1 юни, 2021
Ще завърша с нещо, което казвам често навсякъде. Всички вие – родители и деца, трябва да четете приказки. Не спирайте да четете приказки. Помнете – колкото и да е страшна приказката, накрая винаги побеждават добрите ...

Благодаря на Катя за снимката."