Родни пенсионери позират голи за 700 лв. на месец

Между 570 и 740 лв. взимат на месец най-оборотните голи модели сред пенсионерите, които позират пред студентите от Художествената академия. Между 4,50 лв. и 6 лв. на час е тарифата в различни учебни заведения, показва проверка на „Монитор“.

В Художествената академия хонорарът е 4,80 лв. за учебен час, докато в Университета по архитектура, строителство и геодезия скача на 6 лв. Едва 3 лв. пък се полагат на онези от тях, които не хвърлят дрехите в името на изкуството.

Неизплащането на тези нищожни суми бе върхът на айсберга, който в края на миналата година се разля на улицата, изкарвайки на протест и тях, и професорите и студентите от Националната художествена академия. Сега ситуацията е отчасти овладяна.

Преподавателите са взели заплата и половина през декември, обещано им е да получат още толкова и през януари, за да изчисти НХА дълга си към тях, научи „Монитор“.

Моделите обаче още чакат хонорарите си за ноември и декември, а именно те първи алармираха обществеността за проблемите и събудиха колегите си за бедственото финансово положение във вуза.

„Това е жалко. Според мен ръководството първо трябваше да помисли относно заплащането на този контингент от хора, които работеха отговорно и всеотдайно в името на студентите, макар да знаеха, че парите им няма да бъдат преведени навреме. Аз ги подкрепям и ще продължа да ги подкрепям във всяко едно отношение“, казва Евгения Делчева, организатор на моделите към НХА.

От 10 години Евгения се занимава с разпределението на позиращите по отделни творчески ателиета по време на кандидатстудентски изпити и подготвителни съботно-неделни курсове. „Бих казала, че заплащането е смешно дори за стандарта в България. В близките

поне 4 години хонорарите не са пипани

Когато аз застъпих, те бяха по 3,80 и 2,80 лв., съответно за голо тяло и облечена фигура. С хиляди усилия и подписки успях мъничко да им вдигна възнаграждението, за което те се отплащат, работейки и в този труден момент. Вече съм разговаряла с ръководството: предполагам, надявам се и ще се боря до последно поне още с 1 лв. за академичен час да им бъдат увеличени парите, но – зависи от новия бюджет“, обяснява тя.

Регистрираните модели, с които НХА „Николай Павлович“ разполага, а и други учебни заведения (някои специалности в НБУ, СУ „Св. Кл. Охридски“ и т.н.) ползват, са 92-ма, от които реално 70-74 са активни. 45 са голи модели – позират само за голо тяло, други отказват да се събличат, а трети позират всякак, защото гонят да натрупат повече часове, респективно средства.

Всеки ВУЗ обаче има различна тарифа и не знае каква е в съседния. Най-скъпоплатен се предполага, че е занаятът в частния Нов български университет: разликите за час може да са малки, но сумирани стават по-значими...

„Да, има текучество поради ниското заплащане. То е полезно от гледна точка на учебния процес – хубаво е да има разнообразие при моделите, защото не мисля, че съществува един типаж, който да наречем идеален.

Държа типовете модели да се сменят: възрастен-млад, мъжки-женски, грозен-красив. Колкото по-голямо разнообразие има, толкова по-добре свикват студентите да усещат характера и да го изобразяват“, коментира известният художник Кирил Божков, професор по живопис в НХА.

Но допълва: „Като цяло обаче панорамата се стеснява: преди 10-15 години имаше хубави млади хора, които искаха да позират, а сега моделите на по 20-30 години са рядкост. Особено дефицитни са младите жени модели – няма ги вече...“.

Най-тежко в НХА е в ателиетата по живопис, където има часове от понеделник до петък, а 3 пъти в седмицата – и по 10 часа дневно, до 19.55 вечерта. „Професията никак не е лесна. Има дадени постановки, при които моделът е

на един крак, с чадър в ръката и бомбе на главата

Понякога се налага да стои неподвижно 6-10 часа. Дават му се 10 или 20 минути (следобед) почивка на час, но ако студентите бързат, защото имат още ангажименти, часовете се сливат и се позира без пауза“, подчертава Делчева.

Освен че си е тежък физически труд, който трябва да бъде оценен и заплатен по достойнство, позирането не протича в идилична среда. В летните жеги има колабирали; през зимата е студено въпреки парното и допълнителните калорифери, които духат в краката, докато тялото нагоре може и да зъзне.

Сградата на НХА на ул. „Шипка“ 1 е паметник на културата, с обширни помещения и високи тавани, уплътнението не е изрядно. Студентите могат да са с якета и шалове, но моделите най-често са голи... Жени Делчева е възхитена от условията в сродната академия в Черна гора например, където екстрите, по нейното определение, са направо хотелски.

Там ателиетата са доста по-съвременно оборудвани, а за моделите има специална стая с гардеробчета и дори люлеещ се стол за почиващите. Тя смята, че подобна стая е задължителна за комфорта и самочувствието на моделското съсловие, а в НХА има достатъчно пространства, които биха могли да послужат за целта. Затова ще изисква такова помещение да се направи.

„Както виждате, моделите ни не се разхождат голи по коридорите. Като се местят от ателие в ателие са с торбите с хавлиите и халатите си. Понякога ми става жал за тях, като ги гледам с тези раници и сакове“, казва Евгения.

Професията е донякъде рискова, тъй като контингентът е силно застаряващ. На позиращите, особено в натовареното време на приемните изпити, се осигуряват чай, кафе, сандвичи, но ако някой от тях се разболее или се контузи, Академията не поема нищо, понеже моделите са на граждански договори, които не предполагат застраховки.

„Голо тяло по натура“ рисуват и студентите по архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия. За набирането на моделите вузът си сътрудничи с Националната художествена академия, която движи организацията по намирането им.

Те са на различна възраст, като не се търсят хора, които да приличат на фотомодели, обясни водещият преподавател на упражненията проф. Христо Харалампиев. „За учебната работа няма грозен и красив модел, има млад и стар.

При нас всичко е професионално“, заяви той. Харалампиев подчерта, че тези модели трябва да се уважават, тъй като вършат работа, която е задължителна за обучението на студентите.

Поради тази причина студентите и колегите на преподавателя се свързват в едно цяло с моделите и стават част от тяхната общност. „Ние приемаме моделите като част от нас, като колеги, а те предразполагат студентите за работа“, заяви Харалампиев.

Той обясни, че преди години е било по-трудно да се намерят модели заради голотата, но днес тя може да се види навсякъде и спънка е по-скоро заплащането.

„Някои хора си правят сметката, че могат да вържат някакъв бюджет, но има модели, които не идват заради парите“, уточни преподавателят. В УАСГ ставката на час за глава е с 2 лв. по-малко от тази за голо тяло – 4 лв. Не всеки обаче може да позира, тъй като е трудно да се стои с часове в една и съща поза, с вдигнат крак и затова трябва настройка, да се привикне.

Любимци на студенти

и преподаватели

Моделите най-често са изстрадали хора – такива, които държавата не е подсигурила с никакви доходи, или са със социални пенсии и обитаващи социални домове.

Малко от тях имат семейства. Всичко това не им пречи да са всеотдайни към студентите и да позират за тях и извън учебните програми, което не им се заплаща.

Евгения Делчева и колегите й дълго ще помнят един от доайените на гилдията, Добролюб Гърбев – ведър и интелигентен възрастен мъж.

Въпреки наличието на двама синове, той живее изоставен в старчески дом, но се превръща в легенда за възпитаниците на Академията до степен, че и 5 години след кончината му някои от тях продължават да си го поръчват за рисувални сеанси, без да знаят, че е напуснал този свят.

Научават много по-късно и с дребните левчета, които Жени и подопечните й събират за най-нуждаещите се модели, правят помен за него.

Въпрос на професионална етика и човечност. „Благодарение на тебе ние станахме колектив“, казват по този и други поводи събратята и посестримите на Добролюб.

Част от моделите от време на време намират и по-интересни и добре платени ангажименти. Някои участват в тв предавания – „Съдебен спор“, „Съдби на кръстопът“, А.Н. е на преден план в първата реклама, реализирана в софийското метро, А.Д. се разписва в сериала „Фамилията“, друга от дамите – в „Пътят на честта“, а известният Митко в продължение на 4 месеца е в актьорския екип на кинопродукция със Силвестър Сталоун, която доскоро се снимаше у нас в Ню Бояна.

Приключил със задачата си доволен и даже почерпил в Академията, разказва Делчева.

Според нея физическите несъвършенства на моделите „работят“ повече за развитието на бъдещите художници, отколкото външната красота. Незрящ младеж с лека пареза на лицето до неотдавна бил един от най-търсените, но заминал по някаква програма за САЩ.

Мнозина от редовно позиращите имат артистична дарба и денят с тях пред стативите минава в шеги, закачки и вицове. „Често се създават приятелства между студенти и модели. Самите студенти ги предразполагат да са в свои води, да се чувстват потребни и значими“, категорична е Евгения Делчева.

66 лв. за постановка

в гимназията по изящни изкуства

Между 66 и 88 лв. могат да вземат моделите, които позират голи пред учениците от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“. Там ставката е от 5,50 на час, като за една постановка са необходими между 12 и 16 часа, обясни директорката на школото Донка Павлова. Когато тялото е облечено, моделите получават по 3,50 на час, а само за глава – 3 лв.

След данъците обаче сумата намалява. Павлова обясни, че при тях основно идват пенсионери, които се наемат за по 3 седмици. Тя подчерта, че упражненията за голо тяло е важно, за да могат учениците да рисуват човешката фигура. По този начин гимназистите се учат на бъдещия си занаят, смята Павлова.

На същото мнение е и директорката на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ Лилия Балева. Тя обясни, че така нейните възпитаници се учат да рисуват стави, мускули, гръден кош и се запознават с натурата на тялото. Така те могат да я предадат и в скулптурите или моделите на дрехите.

В „Свети Лука“ ставката на час за модел, който позира гол, е 4,50, като те винаги са по бански. Балева обясни, че за набирането им търсят помощ от Националната академия или „Илия Петров“, но понякога при тях сами идвали желаещи.