Сензационни разкрития за проститутките в СССР

"Борба с проституцията, а не с проститутките!" - такъв лозунг е издигнат от болшевиките в първите години на съветската власт. Този подход обаче не дава резултати, пише "Труд".

Най-тежко е положението по време на революцията, Гражданската война и глада през 1921-1922 г. Руският емигрант Николай Громов отбелязва в своите есета за необичайно голям брой гладни, дрипави проститутки в руските градове. Той пише, че във всички барове на Ленинград има невероятен брой дами:

"Не е трудно да се определи техният социален статус. Предимно жени с леко поведение, които съблазняват мъже." Други писатели отбелязват, че проститутките буквално се бият за пияни мъже по кръчмите, а през нощта в ресторантите на стълбите момичета на 15-16 години продават телата си за парче хляб.

Преди революцията проституцията в Руската империя е законна. Жриците на любовта имат сертификати и преминават редовни медицински прегледи. Жени от всички класи се занимават с този древен занаят: дребни буржоа, селянки и дори благородни дами. Последните по правило работят в елитни публични домове.

Революцията от 1917 г. променя всичко. Пълният срив на икономиката, смъртта на милиони мъже на бойните полета, в мазетата за екзекуции или в тифните казарми и гладът, принуждават много жени, останали без работа, съпрузи и поминък да си търсят ново препитание.

Мизерията е толкова голяма, че жените се продават за сапун, хляб или шоколад. През 1920 г. в Петроград „работят“ 17 хиляди проститутки в над 300 публични домове. През 1922 г. вече има 32 хиляди жрици на любовта.

Аматьорки и професионалистки

Проститутките „работят“ на познати места още преди революцията - по централните улици на големите градове, покрай пазарите, баните и разбира се, кръчмите, таверните и ресторантите. С течение на времето са определени места, където човек може да намери „елитни“ жрици на любовта.

В Москва се появяват "прилични" жени: омъжени дами, чиито съпрузи получават заплати от 200-300 рубли, които по онова време са сериозна сума (300 рубли по получават директори на заводи), бивши благородници, дами от почтени семейства.

Примамването на клиентите се извършваше по следния начин: дамите вървят бавно по магазините, сякаш гледат към витрини със скъпи вещи, а когато добре облечени мъже минават покрай тях, те нежно прошепват: „Живея наблизо“.

Но основна част от проститутки са прости. Повече от половината на възраст под 16 години са от работнически семейства, във възрастовата група 16-19 са бивши слугини, на възраст от 20 до 40 години са работнички в кухни, продавачки, фабрични работнички и медицински сестри.

А сред проститутките над 45 години почти 25% са благороднички и аристократки. Повечето са имали полов акт за първи път в детството или юношеството, 25% са били изнасилени. Най-често насилието е извършено от хазяи или техни синове, когато става дума за слуги, както и бащи, доведени бащи, братя и далечни роднини.

Повече от половината проститутки признават, че бедността е основната причина да се насочат към тази древна професия. 25% посочват изнасилването като причина, 10% принудата, а 8% признават, че просто им харесва. Само някои от тях живеят в отделни апартаменти и стаи. По принцип няколко момичета наемат обща стая. Те живеят там, където заработват парите си, ограждайки се от любопитни очи с гардероб или завеса.

С течение на времето проститутките в СССР се разделят на две групи - някои го правят от време на време, с надеждата за подаръци или работа на непълно работно време, а другите са професионалистки, които превръщат проституцията в основен източник на доходи. И едните, и другите са свързани с различни криминални типове.

През 20-те години на миналия век търговията с наркотици е почти 100% в ръцете на проститутките. Много от тях се озовават в психиатрични клиники. В допълнение, почти 40% от инфекциите със сифилис възникват при контакт с проститутки. Нещо повече, болестта не принуждава „момичетата“ да спрат да работят.

Борба с причините

В първите години на съветската власт болшевиките се опитват да обявят проституцията за остатък от старата система и вярват, че е необходимо да се борят с причините, а не с проститутките. Жриците на любовта се смятат за жертви на капитализма.

В наказателното законодателство се появяват два члена, които наказват за принуда към проституция, за наемане и поддържане на публични домове, но не и за самото деяние. Така „котенцата“ стават само свидетели.

Милиционери организират "съботници" за проститутки и често арестуват собственици на публични домове. Но въпреки всичко този бизнес процъфтява. Бордеите са различни - елитни и за бедни, в таверни, в ресторанти и дори на гробището в Пятницки, където публичният дом е разположен в тесен портал. 

До средата на 20-те години на миналия век е решено да се създадат местни съвети за борба с проституцията, чиято работа е ограничена до организирането на шивашки работилници, къщи за подпомагане на работещи жени, където са наети бивши проститутки, просяци и бездомни момичета.

Те се хранят безплатно. Извършва се мащабна образователна дейност. Венеролози пътуват по села и градове с лекции и обясняват последиците от заразяването с венерически болести, извършват медицински прегледи, предлагат лечение.

В края на 20-те години започва изграждането на специални диспансери, където жриците на любовта, уловени по време на набезите, са изпратени за „трудово превъзпитание“.

От средата на 30-те години жените, които продават телата си, са изпращани в лагери. По това време системата на трудовите диспансери е ограничена и полицаите имат правото да изпращат „декласирани елементи“, включващи проститутки, в лагери за срок до 5 години без съд.