Човечеството изпитва неутолима жажда за енергия. С всяка нова технологична революция нуждите ни нарастват експоненциално.

Но какво ще стане, ако един ден изпитваме нужда от толкова много енергия, че сме принудени да построим гигантска структура около някоя звезда, за да събираме нейната енергия?

Звучи като научна фантастика, нали? Въпреки това една концепция, известна като „Роякът на Дайсън“, отдавна вълнува умовете на учените и инженерите.

Какво представлява Роякът на Дайсън и защо е толкова привлекателен?

Представете си не една, а много платформи, сателити и космически станции, които обграждат звездата като рояк пчели около кошер.

Всяка платформа е оборудвана със слънчеви панели, които улавят енергията на светилото и я предават на цивилизацията, построила тази колосална структура.

Това е Роякът на Дайсън – хипотетична мегаструктура, способна да осигури практически неограничени енергийни ресурси.

Физикът Фрийман Дайсън популяризира тази идея през 1960 г. Той изказа предположението, че една напреднала цивилизация, стремяща се към експанзия, рано или късно ще се сблъска с енергиен глад и ще бъде принудена да търси алтернативни източници на енергия, несъразмерно превъзхождащи наличните на планетата. 

Роякът на Дайсън изглежда е логичен отговор и следващата стъпка към това предизвикателство.

Концепцията е тясно свързана със скалата на Кардашев, която класифицира цивилизациите според количеството енергия, което са в състояние да използват. Според тази скала една цивилизация от тип II е в състояние да използва енергията на своята звезда. Изграждането на Дайсъновият рояк е един от възможните начини за постигане на този статут.

Лъжичката катран в бъчвата с енергия: цената на „слънчевия кошер“

Но нека се върнем на Земята и вземе за пример нашата планета. Въпреки че идеята изглежда примамлива, една нова научна статия ни кара да се замислим за потенциалните последици именно за нашата планета. В тази научна работа изследпователите пресметнаха как конструкцията „Рояк на Дайсън“ ще се отрази на климата на Земята. И за съжаление резултатите са разочароващи.

Оказва се, че всеки опит за събиране на значително количество слънчева енергия чрез изграждането на Рояк на Дайсън ще доведе до значително повишаване на температурата на Земята. Напълно затворената сфера, обграждаща Слънцето, би повишила температурата със 140 градуса по Келвин!

Това, меко казано, би направило планетата ни напълно необитаема.

Причината е проста: Роякът на Дайсън ще улавя не само полезната енергия, но и топлината, излъчвана от Слънцето. Тази топлина ще бъде излъчена обратно в космоса, но част от нея неизбежно ще достигне Земята, предизвиквайки парников ефект от катастрофален мащаб.

Има ли компромис? Възможно е

Трябва ли идеята за Дайсънов рояк да бъде окончателно изоставена? Не е задължително. Изследователите предполагат, че частичното изграждане на Рояк на Дайсън на значително разстояние от Слънцето (отвъд орбитата на Марс) може да бъде по-безопасен вариант.

В този случай може да се съберат около 4% от енергията на Слънцето, което е внушителните 15,6 йотавата. В същото време повишаването на температурата на Земята би било по-малко от 3 градуса по Келвин – което е сравнимо със сегашния темп на глобално затопляне.

Но да не бързаме да се радваме. Дори този „щадящ“ вариант ще изисква огромно количество ресурси. Според изчисленията за изграждането му ще са необходими около 1,3 x 1023 кг силиций! Откъде да се набави такова количество материал и как да се достави в космоса, са въпроси без отговор.

Дали бъдещето е в лицето на Рояка на Дайсън?

Роякът на Дайсън остава една от най-амбициозните и вълнуващи идеи в историята на науката. Но като всяка велика идея, тя изисква внимателно проучване и оценка на риска. Преди да започнем да изграждаме „слънчев рояк“, трябва да сме сигурни, че няма да разрушим дома си в процеса на работа.

Може би в бъдеще, с развитието на нови технологии и материали, ще намерим начин да реализираме концепцията за Дайсънов рояк, без да навредим на нашата планета. Засега можем само да мечтаем за времето, когато звездната енергия ще бъде достъпна за човечеството.

И, разбира се, да следим отблизо научните изследвания, които ни доближават до тази заветна цел.

В тази интересна идея има логика. Слънчевата енергия може да се изпраща например кум Луната или друг космически обект. Това би създало много добри условия на студения спътник на земята – условия за изграждане и поддържане на полезни лунни бази и защо не, на лунна промишленост.