Светът изгуби ума и дума по красивата българка Полина, която може да... СНИМКИ

Учила в Милано, завършила в Копенхаген, специализирала в Нова Зеландия, днес Полина Хаджимитова проектира сгради в Австралия. Основно в Мелбърн, където живее и работи от три години.

Полина

В близките две седмици си е в родината не само да види близките си, но и да направи презентация на метода, по който работи и заради който е един от най-търсените специалисти в тази област. Нарича се Building Information Modeling (BIM) или по наше му - строително информационно моделиране, уточнява в. Монитор.

В средата на седмицата събра съмишленици, любопитни млади хора и бъдещи специалисти в сферата в столицата, където им разказа за новата ера в архитектурата, благодарение на високите технологии и няколко „програмки“.

В проекта за новия хотел от веригата Хаят в Мелбърн, който предстои да бъде издигнат, Полина работи в екип със специалисти от няколко международно престижни фирми, Снимка: Личен архив

С точно тези „програмки“, с които Полина работи, познава и развива вече повече от десет години (от обучението си по архитектурни технологии и строителен мениджмънт в Дания), тя  прави триизмерни модели на сгради, които обаче не са обикновена 3D визуализации, а са пълни с цялата информация, необходима на всяко звено специалисти, които ще строят, обслужват, притежават и използват сградата.

„Обектите са категоризирани, влизаш в програмата и избираш каквото ти е нужно. Имаш заложена база с видове стени например. Избираш си и можеш да я променяш, да добавяш или махаш слоеве, обшивки, изолации, докато не я направиш точно каквато ти трябва.

И защо е важно и ценно? Защото, когато програмата „разбира“, че това е стена, тя „знае“, че има характеристики (шумопропускливост, топлопропускливост, количество материали и т.н.), т.е. пълна е с всякаква информация.

Всички тези показатели можеш да изкараш в една таблица и когато ме попиташ:

Колко квадратни метра ще са ми плочките?

аз мога да ти кажа до сантиметър, включително колко ще струват. Тези BIM програми автоматизират много от процесите на работа досега. Не е нужно да смяташ допълнително, то е заложено в тях“, така с примери описва иначе тясно профилираната си работа Полина.

Признава, че когато завършва университета си в Копенхаген и дори 5 години след това, не се обявяват позиции за работа за специалисти с BIM – толкова нова е технологията.

И до днес такива като нея няма много в световен мащаб, което я прави достатъчно търсена и й дава увереност, че каквато и смела и рискова крачка да направи, без работа няма да остане.

Все пак в портфолиото си има много сериозни проекти – истински перли. Работила е в голяма компания в Мелбърн, където е била един от хората проектирали (отново с уменията си в BIM програмите) хотел от веригата Хаят.

Плюс небостъргач на 40 етажа, чиито подстъпи към лобито всъщност са три старинни архитектурни шедьовъра, които са реставрирани. Именно проектите за тези стари и ужасно „криви“ сгради са дело на българката.

Отново в Австралия е направила проект за две училища, поръчан от държавата, от нулата до тръжни документи само за две седмици и с помощта само на един свой колега. Дори не е знаела, че е възможно да се работи в такива срокове. Строила е и болници, а в Нова Зеландия е била част от екипа, работил по възстановяването на Крайстчърч след опустошителното земетресение преди осем години.

За разлика от България, BIM моделирането започва да се превръща в истински бум в Америка, Океания и дори в Западна Европа. Защо? Защото е толкова прецизно, подробно и обхваща всички звена, че спестява до 20-30% от строителните разходи.

„Докато преди всяка специалност работеше и си правеше чертежите и проектите на каквато си иска програма и после се налагаха един върху друг, то BIM малко или много задължава екипа инженери и архитекти да работят заедно. Аналоговата архитектура е налагане на 2D проекти един върху друг и търсене на засечките.

Но ние живеем в триизмерен свят и когато прехвърлиш 2D в 3D реалност, чудесно изглеждащите проекти започват да изобилстват от колизии. Все още това се смята за нормално и се оставят т.нар. непредвидени разходи по време на строителство, например да се пробие стената, за да се смени нещо.

В BIM това не се случва, защото виждаш всички колизии, преди да започнеш да строиш, а по време на строежа може да следиш чрез вече изработения си модел и сканирането на терена работата постоянно. Това пести според международни проучвания до 30% от разходите“, обяснява Полина.

С такова удоволствие се впуска да разказва как BIM моделите имат различно приложение за различните специалисти. За крайните потребители и инвеститорите естествено е най-интересно. Може да си сложиш VR очилата и да влезеш и „употребяваш“ сградата като в електронна игра – да се изкачваш по стълбите, да скачаш, дори да се разходиш по реалната улица (защото предварително е сканирана лазерно или с дронове).

Чрез олекотен вариант на програмата, качен в интернет пространството, пък домоуправителите например имат възможност да влязат и да зададат на лампите на даден етаж да светнат. Могат да намерят и всякаква информация, която им е необходима като например кога и от кого е монтиран един климатик, неговата гаранция, сериен номер и спецификации, прикрепени само в един файл към триизмерния модел на сградата. Няма вече шкафове с документация, загубени книжа и търсене.

Следващата крачка в новите технологии, благодарение на BIM моделирането най-вероятно ще бъде в угода на крайния потребител, т.е. собственикът на апартамент или офис, който от телефона си ще може от разстояние да включи климатика, осветлението, телевизора, озвучаването или каквото си поиска.

От скоро българката има своя собствена фирма с малък екип от 5-6 човека и офис в Мелбърн, но идеята й е да я разшири с млади кадри от България, които да намери на презентациите у нас и да си обучи.  Не крие, че мисли и  за разширяване на дейността тук. Иска й се да се завърне, добре й е в София и дори дупките по улиците не я дразнят, както сама отбелязва с усмивка.

BIM обект за пиaно, направен от фирмата на Полина - Bimmetry. В началото на 2020 фирмата ще пусне онлайн магазин за подобни БИМ обекти, Снимка: Личен архив

Оставила е тези дупки веднага след като завършва класическата гимназия. Да учи архитектура обаче не й е било мечта. „Исках режисура, социология, дизайн. Исках да уча всичко“, смее се Хаджимитова.

„В Италия бях харесала няколко специалности, като едната беше индустриален дизайн, другата беше устойчива архитектура, но още не знаех италиански, просто бях любопитна“, разказва тя и уточнява, че става дума за годините, когато България все още не е членка на ЕС.

Налага й се да държи тест по всички общообразователни предмети и тя се явява на него със знанията си по латински. Успява да го вземе и записва архитектура,  като бързичко научава италианския. Обучението в класическия вариант на специалността в Милано обаче не се оказва това, което търси и 3,5 години след като е прекрачила прага на италианския университет си купува студентски едномесечен билет за влак, с който може да използва железниците в цяла Европа и тръгва да търси нов университет, като обикаля много от висшите училища за архитектура на Стария континент.

На релси, по хостели и при приятели

минава през Италия, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Норвегия, Швеция, Полша, Чехия, Словения, Словакия, Хърватия, Румъния, за да открие в Дания онази комбинация между архитектура и нови технологии, която винаги е търсила.

„Преместването ми в Дания всъщност беше добре обмислено, рационално решение с поглед в бъдещата ми професия - да получа умения, които да приложа веднага и да си намеря работа“, заявява Полина.

На финала на образованието си там трябва да изкара задължителен 6-месечен стаж. Прави го за малко в Швеция, след което заминава в Нова Зеландия. Подава си портфолиото там, защото й се иска да поживее на екзотично място. Веднага й отправят предложение не само за стаж, а за работа. Бързо се озовава в Крайстчърч, без обаче да знае, че градът е току-що опустошен от земетресение и имат нужда от специалисти, които да го възстановят от нула.

„След този земетръс си промениха условията за строителство, което е наложило дори оцелелите сгради, които не отговарят на новите по-високи изисквания, да бъдат съборени“, разказва Полина, която въпреки настояването да остане да работи в Нова Зеландия се връща в Дания, за да се дипломира.


Между многото проекти остава време и за малко лични удоволствия в Австралия, Снимка: Личен архив

А после и в България, където работи по големи проекти като „София Ринг Мол“.

Опитът в Нова Зеландия обаче кара сърцето й да бие по-оживено при мисълта за Океания и когато приятелят й получава възможност за развитие в Австралия, тя заминава с него. Освен че получава много и престижни предложения за работа в Мелбърн, българката много иска да разгледа и цялата природа на тази уникална държава.

До момента е успяла да обиколи, но сравнително малка част от континента. А след като го опознае и разшири дейността си у нас, се надява да има повече време в България.