Тайната падна: Ето защо котките са властелините на Истанбул

Ако човек попадне в Истанбул няма как да не види котките. Става дума за хиляди четириноги любимци, които живеят в този древен и пъстър град и то със специален статут. Да, те са приятели на всички, те са неприкосновени, обичани, галени, глезени и са нещо като национален капитал, пише Труд бг.

Котките на Истанбул наистина са най-обичаните животни там и могат да усмихнат дори и най-намръщения човек. Установих с очите си, че след жителите и туристите в Истанбул най-много са точно те.

Никой не може да се наеме да каже колко са, но специалисти твърдят, че са над милион. Ако прибавим към 16-те милиона, живеещи в града, към милионите туристи и тези четириноги мъркащи същества, броенето става безнадеждно. 

Оказах се в този мегаполис за 5 дни на кулинарен тур и с очите си видях за какво става дума.

Разхождат се като абсолютни кралски особи в огромния град, а всички, моя милост също, се забавляват с Техни Височества - милват ги, хранят ги, играят си и... снимат.

Туристите като мен сигурно са запълнили смартфона си със стотици снимки на котки. Бели, черни, сиви, оранжеви, пъстри... Нямате си на идея какви красавци и красавици видях. 

В кафенета, в ресторанти, по пазари, по улици, дворове, музеи, сред книгите в книжарнички, около Босфора, на пристанището, дори в „Света София“ (от юли месец вече е джамия) – те са навсякъде и винаги заемат най-добрите места.

И никоя от тях не бяга – седят, лежат, разхождат се като абсолютни господари, освен това никой не иска да ги премести.

Свободно скитащите улични котки са абсолютната подвижна атракция на града и са нейно ежедневно явление. Толкова са дружелюбни, а как само маневрират между масите в заведенията...

Цветните космати топки, мъркащи лениво или фучащи напред-назад по тротоарите могат така да те омагьосат, че да забравиш накъде си тръгнал.

Котката е свещено животно за мюсюлманите, тя е издигната в култ в този древен град.

Според религиозните поверия, котка била спасила пророка Мохамед от отровна змия в пустинята и в знак на благодарност той благословил това животно.

Казват, че първите котки са пристигнали в Истанбул на борда на търговски кораби от Египет по време на Отоманската империя.

Други твърдят, че са се появили по земите на днешна Турция още преди 10 000 години.

По време на първия си президентски мандат, Барак Обама посети официално Истанбул и световните агенции гръмнаха с една снимка, която бе коментирана и споделяна милиони пъти.

Разхождайки се из „Света София” с турския президент Ердоган, Обама спря, за да погали един от опашатите пазители на световно-известната забележителност.

Между другото, „Света София“ си има свои собствени четириноги любимци. Сега, когато тя е вече джамия, туристи и идващи за молитва мюсюлмани се разминават с пухкавите четириноги по зеления мокет, който е постлан върху прочутия мрамор.

Мнозина от тях седят на килима и си играят с котките, които обикалят около тях. 

Наистина жителите на Истанбул имат специално отношение към бездомните котараци, а те са навсякъде из града – в историческия център на града, в заможните квартали или около бараките в по-бедните квартали. 

Казват, че навярно няма друг европейски мегаполис, който да има повече котки. Въпреки че хората не пускат животните в домовете си, грижа за тях не липсва.

Е, във всеки дом има поне по едно четириного. Из кварталите могат да се видят малки дървени къщички за животни, осигурени от общинската администрация. В тези симпатично боядисани “жилища”, мъркащите четириноги намират подслон и купички с прясна вода, както и суха храна.

Сигурно мнозина са чували за най-известния котарак на Истанбул – той се казва „Томбили“, което означава Дундьо.

Дебеланкото често можеше да бъде видян в азиатския квартал Кадъкьой, където си ходеше необезпокояван, но затова пък обгрижван и сниман. Тоест беше си абсолютна звезда.

Нима може да се забрави негова снимка, показваща го излегнат като турски бей на тротоара! Тя беше истинска сензация в социалните мрежи.

Когато Дундьо почина през лятото на 2016 година, скръбта по него беше неописуема. Истанбулчани отправиха огромна молба към властите и в негова чест беше изработена статуя. Така Истанбул си има паметник на котката.  

В същия този квартал - Кадъкьой, който е посещаван от над половин милион души дневно, котките си влизат свободно в заведенията. Не е никаква изненада да видиш как те си сядат на ниските табуретки по тротоарите. И го правят като истински „клиенти“. В жегите пък дремят пред вратите на къщите или се крият под някое дърво. 

Котките като нищо могат да бъдат наречени една от визитните картички на Турция, не само на Истанбул. "Stray Cat" се нарича пък един от популярните хотели в Истанбул. Много разпространена е легендата, която гласи, че "ако убиете една котка, за да ви прости Аллах, ще трябва да построите една джамия".

В Османската империя котките са били на особена почит заради унищожаването на гризачите, размножили се много особено след построяването на канализацията на града.

Освен това в османските дворци са живеели ценни породи. Историците пишат как те са служели за талисмани или са дошли като ценни дарове, което обяснява особения им статут днес.

След разпадането на Османската империя четириногите обитатели на сараите плъзват по улиците и се настаняват навсякъде. В Истанбул не можеш да видиш мършава котка – всички те са едри, охранени и изглеждат... щастливи.

Как няма да са, като всички край Босфора се грижат за тях. Може да се каже, че са и късметлии, защото живеят по-охолно от много хора. 

Сайтът „Истанбулските котки“ във фейсбук има десетки хиляди потребители, които разказват невероятни котешки истории.

В инстаграм пък стотици хиляди снимки са запечатали четириногите любимци в какви ли не пози. Да не говорим и че много от тях имат славата на абсолютни звезди от екрана. 

Какво да се прави – днес има хора, които си мечтаят да са... котки. Сериозно – толкова голяма е обичта и грижите към тях, че мечтите стигат и дотам...

И за доказателство на това служи фактът, че още от началото на този век в Турция има приет закон за домашните животни, който гарантира живота на котките в града и улеснява жителите в грижите за тях. Това ако не е късмет, здраве му кажи. 

Затова, когато отидете до Истанбул, не забравяйте да почерпите с нещо и тези мъркащи господари на мегаполиса. И пригответе фотоапарата или смартфона си за невероятни снимки, които - бъдете сигурни, че ще получат много харесвания.

Дори и сега – във време на пандемия, COVID-19  не интересува мъркащите обитатели на Цариград. За тях животът си тече.