Тайните езици на България: чалгаджийски говор и англицизми

Наскоро ви разказахме за Тодор Каневски от родопското село Момчиловци. Той е последният пазител на тайния мещренски език на дюлгерите. Лексиката в него идва от албански и други балкански езици, като дюлгерите гурбетчии са възприемали професионалния език, докато са изучавали занаяти, пише "Дойче веле". 

Мещренския език е фиксиран още през далечната 1901 г. от изследователя Стоян Аргиров, а преди това е забелязан и от Иречек. Езикът е използван не само в Момчиловци, но и от дюлгери от Централните, Северните и Западните Родопи, описана е и употребата му в Средна гора и Стара планина.

Използването на таен говор обаче не е привилегия само на дюлгерското съсловие. Тайни говори са имали и други професионални групи – терзии, фурнаджии, гайтанджии, музиканти. Дори престъпниците и бандитите са изградили свой начин на комуникацията, пише „Дойче Веле”.

В труда си „Към българските тайни езици” Аргиров е описал и чалгаджийския език, който се е използвал от пътуващите музиканти. Думата „чалга”, с която днес се обозначава цял популярен жанр музика и субкултура в България и на Балканите, е турска. Оригиналното ѝ значение е музикален инструмент и звукът издаван от него. Аргиров е преброил 163 думи от „чалгаджийския език”, като за половината от тях смята, че са „цигански”, а за думите за тонове и струни приема, че са арабски или персийски.

В книгата си „Българска диалектология” професор Стайко Стойков класифицира „тайните езици” като жаргони.

Народната милиция проявява интерес към езика на крадците и разбойниците и дори издава помагало „Помощни средства при криминалното издирване (речник на тайния говор на българските крадци)” през 1945 г. Част от думите, използвани от крадците, са преминали в съвременния език. Българските крадци са използвали три думи за пари – кѝнти, мангѝзи и трàнци, пет думи за глупав, наивен – бàлама, балъ̀к, бỳтур, ливàда и шапшàл, четири за гледам – дикѝзим, ждрàкам, кирѝзим и скѝвам.

Чуждиците играят особено важна роля в сформирането на таен език. Стоян Аргиров посочва етимологията на събраните в Брацигово от него 277 думи от „мещровския” – 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 – турски, 7 – румънски, 4 – италиански и т.н., като само 32 според него са от неизвестен произход. По време на Априлското въстание през 1876 г. заточениците в Мала Азия (Диарбекир), по островите и в затворите на Пловдив и Одрин също си служели с този таен език.

Процесът по създаване на „тайни говори” е естествен и продължава и в наши дни. Част от него са т.нар. групови (или корпоративни) говори, известни и с английския термин slang. Задружният живот, общите интереси, стремежи и желания създават много общо в мисленето, a то се отразява и в речта, отбелязва проф. Стойков. През втората половина на миналия век такива говори са били войнишкият жаргон и езикът на софийските гимназисти, произлязъл от тайния говор на престъпниците – т.нар. тарикатски език.

В наши дни, ако подслушате разговор между програмисти или други служители в мултинационална корпорация, е възможно да не разберете много. Ще се почувствате все едно слушате дюлгерин, който говори на мещренски. Както строителите и „чалгаджиите” преди век са използвали думи от езика на техните майстори, така сегашните професии използват думи от английския, немския и прочее, говорейки уж на български. Малко примери от корпоративния език – мийтинг, естимейшъни, дивелъпване, диплойване, валю, кол, асесмънт и т.н.