Тайните на СССР: Масони и окултисти работели за КГБ в секретен отдел СНИМКИ
Надарените служители влияели върху решенията на лидерите на страната. Агентите получавали от тях информация за опити за шпионаж
В началото на 20-те години на XX век Борис Кириченко (по-късно - Астромов) е едва на 34 години, но има колосален житейски опит - ранен в Руско-японската война, учи при известния криминалист Чезаре Ломброзо, завършва право, под псевдонима Уотсън участва в няколко игрални филма, работи като помощник комисар по сигурността и помощник-комендант на Народната банка в Петроград, активно общува с водещи масони по света, пише ТРУД.
В продължение на няколко години Кириченко оглавява най-голямата окултна организация на Ленинград, Мартинисткия орден. За разлика от други членове на тази организация, той притежава дарбата на хипноза, предприемчивост, склонност към мистични прозрения и е безкористно отдаден на романтизма на масонството.
Отнася се към тайните знания и символите със страст и фанатизъм. При съветската власт той изнася лекции по масонство и дори подготвя за публикуване брошура „Търсачи на истината”. В същото време започва да работи с органите на държавна сигурност и тайно от своите поддръжници, получава ценна информация за агентите на влияние. Според слуховете именно по схемите на „магьосника“ са построени първите шпионски отдели на ОГПУ за работа с вътрешните врагове на страната.
През 1926 г. масонът, вече добре познат в страната предлага на ръководството но ОГПУ да се легализира дейността на масонските ложи в СССР, а в замяна обещава на властите да доставя информация за дейността на "свободните зидари" и членове на тайното общество.
Шокиращо! Радев пак с масонски знаци, а Кирил Петков и Василев ги повтарят
След това предложение слуховете за работата на органите на държавна сигурност с „магьосници и окултни общества“ достигат до Сталин, в резултат на което Астромов е изпратен за 3 години в лагер плюс 3 години заточение в Сибир. През 1940 г. той отново е арестуван, след което следите му се губят окончателно.
"Руският дон Хуан" Конюхов
Николай Конюхов, според неговите ученици, е мистик и философ, а зад гърба му го наричат дон Хуан (шаман от индианското племе яки, главен герой в книгите на Карлос Кастанеда). За разлика от много фенове на Кастанеда, той не копира безсмислено тезите на латиноамериканския мистик, а разбира всичко от собствен опит.
Конюхов е от основателите на езотеричния ъндърграунд в столицата и не само печели последователи, но и постепенно забогатява за сметка на даренията за своето паство. Той притежава рядката дарба да убеждава своите сектанти в нереални неща. Скоро обаче Конюхов попада в полезрението на органите на държавна сигурност, но те не бързат да го арестуват.
Сред привържениците на тайното знание има много хора с прилично положение в обществото, от които КГБ получава информация за опити за шпионаж. Самият Конюхов знае как да пази тайните на "офиса", благодарение на което живее дълъг и спокоен живот като градинар, художник, който рисува в стила на Джаксън Полък, и дърворезбар. По времето, когато щабният мистик на КГБ официално е смятан за мъртъв, състоянието му достига 15 милиона съветски рубли.
"Лечителят" Тоша Шуктомов
Лечителят Тоша е вписан в картотеките на КГБ като агент Луч.
Роден в Коми, Тоша изпреварва другарите си в развитието още като дете и родителите му го изпращат в училище за надарени. В юношеска възраст, заради екстравагантния си външен вид, опитите да събере общество от „свободни художници“ Владимир Шуктомов или, както го наричат приятелите му Тоша, бързо се озовава под погледа на КГБ.
Предписано му е инсулиново лечение и е приет в една от психиатричните болници. От обикновен странен тийнейджър, Шуктомов се превръща във философ с дарба да убеждава - той бяга от клиниката и с помощта на фалшиви документи влиза безпроблемно в биологичния факултет на един от ленинградските университети, изпреварвайки повечето от кандидатите в броя на точките от изпита.
От КГБ бързо разбират, че внезапно появилия се вундеркинд в Ленинград е техен бивш „клиент“, но не организират залавяне на дисидента, избягал от психиатричната клиника. С помощта на знанията, придобити в университета, Тоша успява да организира собствена секта, където „лекува хората по нареждане свише”.
Първоначално тази организация не се отличава с нищо необичайно, но до началото на 80-те години „лечителят“ Тоша Шуктомов успява да „излекува“ десетки хора и дори спасява един от адептите от туберкулоза. По-късно той разработва своя собствена система от символи и йероглифи, възражда древната индийска техника кунта йога и въвежда принципа й в своето учение:
„Прави само това, което наистина искаш“, което изненадващо съвпада с призива на окултиста Алистър Кроули – Прави каквото ти ще. Той счита Юда Искариотски за свой учител и отрича негативната му роля, противно на възгледите, възприети в ортодоксалното християнство.
Според слуховете, преди смъртта си, Тоша е вписан в картотеката на КГБ като агент с псевдоним Луч. От него чекистите получават информация за потенциални дисиденти в редиците на партията и редовно лишават от партийни билети онези, които не отговарят на идеалите на социалистическата държава.
Един от най-известните последователи на тази секта е директорът на Харковския военен завод Иван Тихий, който в името „учителя“ оставя не само добрата си длъжност, но и съпругата и двете си малки деца.