Тази новина за Земята насред К-19 никой не очакваше, всички са изумени
Най-голямата дупка, наблюдавана някога в озоновия слой над Арктика, се затвори, твърди Институтът за мониторинг на атмосферата „Коперник“, цитиран от БГНЕС. Озоновият слой предпазва Земята от по-голямата част от ултравиолетовото лъчение на Слънцето, кое
Най-голямата дупка, наблюдавана някога в озоновия слой над Арктика, се затвори, твърди Институтът за мониторинг на атмосферата „Коперник“, цитиран от БГНЕС.
Озоновият слой предпазва Земята от по-голямата част от ултравиолетовото лъчение на Слънцето, което е основна причина за рак на кожата.
Рекордната дупка би представлявала пряка заплаха за хората само ако се беше преместила на юг към населените места.
Но в четвъртък (23 април) „Коперник” - програмата на ЕС за наблюдение на земята - обяви, че дупката вече е затворена, съобщава Ервонюз.
¿Hablas español? Then check out this article about the closing of this year's unprecedented Arctic #OzoneHole, featuring #CopernicusAtmosphere Monitoring Service scientist @AntjeInness, written by @Rafacereceda at @euronewses. https://t.co/eFzn8A1HGh
— Copernicus ECMWF (@CopernicusECMWF) April 23, 2020
Затварянето няма нищо общо с намаляването на замърсяването, причинено от блокирането на голяма част от света заради COVID-19.
Вместо това се свежда до полярния вихър, теченията на голяма надморска височина, които обикновено вкарват студен въздух в полярните райони.
Той се е разделил на две, което дава на Арктическия регион относителна топлина, с температури до 20ºC по-високи от нормалните за това време на годината.
Тази година полярният вихър беше изключително мощен и температурите вътре в него бяха много студени.
Това генерира стратосферни облаци, които разрушават озоновия слой чрез взаимодействие с CFC газове, забранени от Монреалския протокол от 1987 г.
През последните дни полярният вихър се разпадна и отслаби. ECMWF на „Коперник” (Европейски център за метеорологични прогнози) прогнозира, че ще се образува отново, но без това да засяга озоновия слой.
„Много е необичайно толкова силно озоново изчерпване да се случи в северното полукълбо, но тази година полярният вихър беше изключително силен и устойчив, а температурите бяха достатъчно ниски, за да позволят стратосферните облаци да се образуват в продължение на няколко месеца”, каза ученият от„Коперник” Анти Инес.
The unprecedented 2020 northern hemisphere #OzoneHole has come to an end. The #PolarVortex split, allowing #ozone-rich air into the Arctic, closely matching last week's forecast from the #CopernicusAtmosphere Monitoring Service.
— Copernicus ECMWF (@CopernicusECMWF) April 23, 2020
More on the NH Ozone hole️https://t.co/Nf6AfjaYRi pic.twitter.com/qVPu70ycn4
По-известната озонова дупка е над Антарктида на Южния полюс и се появява през австралийската пролет (юли до септември), когато стратосферата е естествено много по-студена. Като цяло условията за унищожаване на озон в този мащаб просто не се случват на Северния полюс.
Тази година силният и стабилен полярен вихър предизвика концентрация на повече озоноразрушаващи химикали от обичайното, което добави към силния студ условия за тази безпрецедентна дупка.
Първият път, когато озонова дупка беше наблюдавана на Северния полюс, беше през 2011 г., но тя беше по-малка и през месец януари.
Все още е твърде рано да се приписва това явление на изменението на климата или да се оценяват последствията в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план.
„Не знаем в момента защо динамиката беше толкова необичайна през тази зима. Сигурен съм, че много учени ще направят проучвания, за да открият причините за това”, каза Инес.
Пряката последица е увеличеното излагане на UV в зоните, през които е преминала тази озонова дупка: през периода Аляска, Канада, Гренландия и части от Русия.
Учени от университета в Сантяго де Чили твърдят, че изключителният полярен вихър също е подсилен от озоновата дупка и това е определящ фактор в Европа, която има най-топлата зима откакто започват рекордите. Освен това те считат, че „случилото се не трябва да има никакво влияние върху северното лято, нито пък позволява да кажем много за това какво ще бъде лятото“.
Озоновата дупка в Антарктида през 2019 г. беше най-малката, откакто това атмосферно разрушаване, причинено от CFC газове, беше открито през 1985 г. Забраняването на тези газове с Монреалския протокол през 1987 г. позволи намаляване на озоновата дупка в Антарктида и дори постепенното възстановяване на атмосферните течения в южното полукълбо, според скорошно проучване.
Миналогодишното смаляване на озоновата дупка се дължи и на екстремен епизод на стратосферно затопляне.