На 17 юли 1453 г. при Кастийон в Гаскония се е състояла последната битка по време на Стогодишната война между войски на Англия от една страна и Франция и Бретан от друга. Тя е считана за първата в историята на Западна Европа, при която решаващ фактор е артилерията.
След като французите превземат Бордо през 1451 г., Стогодишната война очевидно наближава към края си. Гражданите на Бордо обаче след 300-годишно английско управление се считат за англичани и изпращат пратеници до Хенри VI с искане да си възвърне провинцията.<br /> <br /> На 17 октомври 1452 г. Джон Талбът, 1-ви граф на Шрюсбъри, дебаркира близо до Бордо с 3000 войници и стрелци. Френският гарнизон е изхвърлен от ликуващите жители на Бордо, които отварят вратите на англичаните. По-голямата част от Гаскония последва примера на Бордо и приветства англичаните.<br /> <br /> През зимата френският крал Шарл VII събира войските си в подготовка за военен поход. С настъпването на пролетта той едновременно напредва към Бордо с три армии по отделни пътища.<br /> <br /> Талбът получава като подкрепление още 3000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия се разполага в лагер край Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военачалници) и си поставя за цел да провали обсадата на града.<br /> <br /> Френският главнокомандващ Жан Бюро, страхувайки се от войската на Талбът в Гаскония, нарежда на армията си (между 8000 и 13 000 души) да огради лагера с ров и палисада, и да разположи артилерията (около 300 оръдия) по бруствера. Въпреки двойното си числено превъзходство, французите дори не предприемат опит да обсадят плътно Кастийон, а възприемат тази изключително отбранителна тактика.<br /> <br /> Талбът достига френския лагер на 17 юли, начело на авангарда от 1300 конника, изпреварвайки основната част от армията си. Той обръща в безредно бягство приблизително еднакъв по численост отряд от френски стрелци в горите пред лагера на французите, и това повдига допълнително морала на хората му.<br /> <br /> Няколко часа след това предварително стълкновение пратеник от града съобщава на почиващите войници на Талбът (след като са марширували през цялата нощ), че френската армия е в пълно отстъпление и стотици конници напускат укрепленията. От градските стени се виждал огромен облак от прах, който се губел в далечината. За нещастие на англичаните това били само придружаващи френската войска хора, на които било заповядано да напуснат лагера преди предстоящата битка.<br /> <br /> Талбът набързо реорганизира хората си и щурмува френския лагер, само за да открие укрепленията, защитавани от хиляди въоръжени стрелци и стотици оръдия. Изненадан, но непоколебим, той дава заповед за атака на френската армия.<br /> <br /> Самият Талбът не участва пряко в битката. През 1429 г. той е ранен и пленен в битката при Пате и френският крал от уважение към рицарската доблест на Талбът го освобождава без откуп при условие, че никога вече няма да се бие срещу французите, и това обещание сега не му позволява да вдигне оръжие срещу тях. (През 1449 г. Талбът капитулира пред французите и в обкръжения Руан, но отново получава свободата си, защото не е хванал оръжие в ръка.)<br /> <br /> Англичаните атакуват лагера през рова, но са посрещнати от градушка от стрели и свирепа пушечна и оръдейна канонада. Съсредоточеният огън може да се обясни и с факта, че ровът следва леглото на пресъхнал поток, давайки на защитниците изключително укрепена позиция.<br /> <br /> След около час кавалерията на бретанците, изпратена от херцога на Бретан, пристига и атакува десния фланг на английската войска. Англичаните отстъпват, преследвани по петите от френската армия.<br /> <br /> По време на бягството конят на Талбът е убит от оръдейно гюле затиска безпомощния ездач при падането си. Френският опълченец Мишел Перунен разпознава англичанина и го посича с топора си.<br /> <br /> В живота си Талбот (род. 1384 или 1390 г.) е удържал победи в 47 битки и затова е наричан Британският Ахил.<br /> <br /> В битката при Кастийон отбраняващите се французи дават едва 100 убити и ранени, докато загубите на англичаните са 4000 души &ndash; основно пленени и ранени от картеча на френските топове.<br /> <br /> След умопомрачението на Хенри VI и последвалото избухване на Войната на розите, англичаните вече не са в състояние да претендират за френския трон и губят всички свои територии на континента с изключение на Кале.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />