Попълнете търсена ключова дума или фраза

22.5.1819 г.: "Савана" е първият кораб с парен двигател, прекосил Атлантическия океан

https://blitz.bg/lyubopitno/tekhnologii/2251819-g-quotsavanaquot-e-prviyat-korab-s-paren-dvigatel-prekosil-atlanticheskiya-okean_news268853.html Blitz.bg Ню Йорк, САЩ 22 Май 2014, 05:45 1427 прочита 0 коментара
Денят 22 май 1819 г. се чества в САЩ като Празник на корабоплаването, влязъл в историята с отплаването от Ню Йорк за Ливърпул на първия кораб, прекосил Атлантика и с помощта на парна машина. Това е малкият хибриден тримачтов ветроход Savannah („Савана”), построен през 1818 г. Негов капитан е Моузес Роджърс, капитан и на първия параход на Фултън – „Клермон”.
&bdquo;Савана&rdquo; (дължина 30 м. и 320 брт) първоначално е построен като ветроходен в нюйоркската корабостроителница на Fickett &amp; Крокет. Докато корабът все още е на стапел, капитан Моузес Роджърс е убеден от богатата корабна фирма Scarborough от Савана, Джорджия, да закупи кораба, да го превърне в параход и така да спечелят престижа на открита първата в света трансатлантическа параходна служба.<br /> <br /> <strong>Строеж и описание кораба</strong><br /> <br /> &bdquo;Савана&rdquo; е снабдена с парна машина и бордови гребни колела в допълнение към нейните 10 платна. Моузес Роджърс контролира монтажа на машините, а брат му Стивън ръководи изграждането на корпуса на кораба и такелажа.<br /> <br /> Нюйоркската фирма Iron Allaire доставя на Savannah цилиндъра на двигателя, докато останалата част от компонентите на двигателя и ходовата част са произведени от Ironworks в Ню Джърси. Двигателят е с ниско налягане с мощност 90 к.с., с 100-сантиметров диаметър на цилиндъра. Тъй като двигателят е прекалено голям за времето си, Роджърс има проблем с намирането на подходящ парен котел.<br /> <br /> На кораба са монтирани бордови гребни колела с диаметър 4,88 м., които с този двигател могат да осигурят на &bdquo;Савана&rdquo; скорост от 4 възела (7,4 км/час) в спокойна вода.<br /> <br /> Тъй като корабът е твърде малък и не може да носи много гориво (до 35 т.), то е предвидено двигателят да работи само при безветрие. За да се намали съпротивлението в останалото време, колелата само за 15 мин. могат да се разглобят и изтеглят на палубата, за да не пречат на движението на кораба.<br /> <br /> Корабът е построен с пълен такелаж. Съвременни гравюри обаче показват, че главната мачта е изтеглена по-назад, отколкото в нормални ветроходни кораби, за да се осигури място на двигателя и котела.<br /> <br /> На борда са подготвени 32 пътнически места - по две в 16-те каюти, като определените за дами са &quot;напълно различни&quot; от тези на мъжете. Три напълно подредени салони са обзаведени с килими, пердета, завеси и огледала. <br /> <br /> <strong>Изпитания и президентска екскурзия</strong><br /> <br /> Когато става известно, че &bdquo;Савана&rdquo; е предназначена за трансатлантически услуга, корабът бързо е наречен &quot;парен ковчег&quot; и капитан Роджърс не е в състояние да наеме екипаж. Той е принуден да пътува до Ню Лондон и Кънектикът, където репутацията му на компетентен капитан на кораб е добра и той успява да намери моряци.<br /> <br /> На 22 март 1819 &bdquo;Савана&rdquo; провежда успешно изпитание с около два часа продължителност в пристанището на Ню Йорк, за да се тества двигателят. В неделя, 28 март, от 10 часа &bdquo;Савана&rdquo; предприема първото си същинско плаване с платна от Ню Йорк до основното си пристанище в град Савана, Джорджия &ndash; близо 1000 км.<br /> <br /> На следващата сутрин на кораба към 11 часа е разпален парният котел за първи път, но машината е използвана само половин час преди лошо време да принуди капитана да прибере колелата на борда и дори да преустанови плаването за около денонощие.<br /> <br /> Корабът достига целта си на 6 април, като двигателят работи общо 41,5 часа по време на 207-часовото пътуване. Въпреки ранното пристигане в 4 часа сутринта, в пристанището многобройна публика вече очаква &bdquo;Савана&rdquo;, за да го приветства.<br /> <br /> Няколко дни по-късно президентът на САЩ Джеймс Монро посещава намиращия се сравнително близо град Чарлстън в Южна Каролина, като част от продължителна инспекционна обиколка на военни арсенали, укрепления и благоустройството по Атлантическото крайбрежие.<br /> <br /> Съгласувано с ръководството на града, Роджърс отплава на 14 април на североизток до Чарлстън да покани президента да посети град Савана на борда на парахода. Местните жители обаче не се съгласяват и предлагат на Монро друг ветроход.<br /> <br /> Президентът компромисно отлага посещението си. Той обаче устоява на обещанието си и се качва на борда на &bdquo;Савана&rdquo; на 11 май. Монро не само прави непродължително пътуване с използване на парната машина, но и вечеря на парахода.<br /> <br /> Президентът споделя ентусиазма на собственика на кораба Скарбороу относно перспективата да бъде открита първата трансатлантическа параходна служба. Той кани кораба на посещение във Вашингтон, за да може Конгресът да го инспектира с оглед използването му крайцер срещу кубинските пирати<br /> <br /> <strong>Трансатлантически рейс</strong><br /> <br /> Собствениците на &bdquo;Савана&rdquo; полагат неимоверни усилия за набиране на пътници и товари за пътуването, но никой не е готов да рискува живота или имуществото си на борда на такъв екзотичен кораб. На 19 май в края на срока за реклама в местен вестник се появява обявява на датата на заминаването 20 май. Срокът обаче е удължен с два дни, след като един член от екипажа се връща на кораба силно пиян, падна от трапа и удавя. Така на 22 май корабът предприема историческо пътешествие без пътници с чисто експериментална и популяризаторска цел.<br /> <br /> <strong>Пътуването</strong><br /> <br /> След като напуска пристанището, &bdquo;Савана&rdquo;, започва историческото си плаване към Ливърпул, Англия, в 5 часа сутринта в понеделник, 22 май, с платна и работещ парен двигател. Около 8 часа сутринта на същия ден работните колела са прибрани за първи път и корабът продължава само с платна.<br /> <br /> На 29 май шхуната &bdquo;Поръчка&rdquo; се натъква на кораба бълващ &quot;кълба от дим&quot; и го преследва в продължение на няколко часа, но не успя да го настигне. На 2 юни със скорост 9-10 възела е изпреварен ветроходът &bdquo;Плутон&rdquo;, чийто екипаж изпраща с &bdquo;ура&rdquo; поредното постижение на техниката.<br /> <br /> Поредната среща на &bdquo;Савана&rdquo; е регистрирана на 19 юни край ирландския град Корк с граничния катер HMS Кайт, който го преследва няколко часа с убеждението, че на платнохода пред тях има пожар. Накрая &bdquo;Кайт&rdquo; дава няколко предупредителни изстрела и капитан Роджърс е принуден да спре. Граничарите дори се качват на борда на Savannah и остават удивени от видяното.<br /> <br /> <strong>В Ливърпул</strong><br /> <br /> На 20 юни &bdquo;Савана&rdquo; е посрещната тържествено в Ливърпул от стотици лодки, а кеят е отрупан с хора. Котвата е спусната в 18 часа, като пътуването е продължило 29 дена и 11 часа, през което време корабът се е движил с двигател общо 80 часа. Събитието е отразено подобаващо от вестниците.<br /> <br /> Корабът престоява в Ливърпул 25 дни, като е посетен от хиляди хора с различен ранг и влияние, включително от флотски и армейски офицери.<br /> <br /> През това време екипажът остъргва и пребоядисва кораба, пробвани са двигателите, попълва се горивото и другите припаси. На 21 юли корабът потегля за Санкт Петербург в Русия.<br /> <br /> <strong>В Швеция</strong><br /> <br /> Savannah достигна Елсинор, Дания, на 9 август, където остава в карантина в продължение на пет дни. На 14 корабът отплава към Стокхолм, Швеция, и по този начин става първият параход, влязъл в Балтийско море.<br /> <br /> &bdquo;Савана&rdquo; пристига в Стокхолм на 22 август, а на 28-и е посетен от принца на Швеция и Норвегия. На 1 септември е уредена екскурзия около местните острови, на която присъстват посланици (вкл. американският), благородници и видни граждани.<br /> <br /> Шведското правителство предлага да купи кораба, но условията не са достатъчно атрактивни и Моузес Роджърс отклонява офертата. На 5 септември &bdquo;Савана&rdquo; отплава за Кронщат в Русия и пристига след 4 дни.<br /> <br /> <strong>В Русия</strong><br /> <br /> В Кронщат руският император се качва на борда на &bdquo;Савана&rdquo; и връчва на капитан Роджърс златен часовник.<br /> <br /> Роджърс пристига в Санкт Петербург на 13 септември. По време на пътуването от Ливърпул до Санкт Петербург парният двигател е най-натоварен &ndash; общо работи 241 часа.<br /> <br /> В Санкт Петербург американският посланик в Русия отправя покана към редица видни граждани да посетят кораба. На 18, 21 и 23 септември Savannah прави няколко екскурзии под пара във водите на Санкт Петербург с членове на руското царско семейство и други благородници, както и офицери от армията и флота. По време на престоя на кораба в Санкт Петербург руското правителство също предлага да закупи на кораба, но отново условията не са достатъчно атрактивни за Моузес Роджърс.<br /> <strong><br /> Обратното пресичане на Атлантика</strong><br /> <br /> На 29 септември Savannah отплава към Кронщат като първи етап от пътя към къщи. В Кронщат престояват 10 дни, като там ги връхлита силна буря, по време на която губят котвата си и буксирното въже. Следващата им спирка е в Копенхаген, Дания.<br /> <br /> По време на 40-дневното им пътуването през Атлантическия океан ги съпътстват непрекъснати бури и големи вълни, поради което парният двигател не работи. Пристигат в пристанището на Савана на 30 ноември - 6 месеца и 8 дни от заминаването.<br /> <br /> <strong>Послеслов</strong><br /> <br /> Въпреки историческия си рейс, &bdquo;Савана&rdquo; не постига търговски успех като параход и се превръща обратно във ветроходен кораб малко след завръщането си от Европа.<br /> <br /> Savannah остава на котва до 3 декември, когато отплава за Вашингтон. През януари 1820 г. голям пожар връхлита град Савана, причинявайкси сериозни щети на бизнеса в района. Собственикът на кораба Скарбороу също е засегнат сериозно от пожара и е принуден да го продаде.<br /> <br /> Двигателят е демонтиран и препродаден за $1600 на производителя Allaire Iron Works. Цилиндърът е запазен от притежателя на Allaire Works - James P. Allaire и по-късно е показан в Ню Йорк на изложба в Crystal Palace през 1856 г.<br /> <br /> Превърната отново във ветроход, Savannah е използвана за превози между Ню Йорк и град Савана, докато не засяда в Long Island на 5 ноември 1821 г. и впоследствие се разрушава.<br /> <br /> &bdquo;Савана&rdquo; доказва способността на параходите да пресичат океана, но обществото все още не е готово да се довери на такива транспортни средства в открито море. Втората причина е в обстоятелството, че голяма част от пространството е заето от двигателя и горивото, правещи малките кораби не икономични. Това ще продължи почти още 20 години, преди параходи да започнат редовно да пресичат Атлантическия океан.<br /> <br /> Като се отчита, че този плавателен съд е с платна и не се разчита изключително на парния двигател, някои източници твърдят, че за първи океански параход трябва да се счита SS Royal William, стартирал през 1831 г. и прекосил океана изцяло с парната си машина.<br /> <br /> Други сочат двата британски парахода SS Great Western Menzies и SS Sirius, състезавали се през 1838 г., като техните пътувания са извършени единствено със силата на парата.<br /> <br /> <em>/По англоезични публикации/</em><br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

OЩЕ ОТ РУБРИКАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам