На 6 март 1899 г. 33-годишният немски химик от компанията "Bayer" Феликс Хофман получава патент за промишлено производство на аспирин. Той синтезира първите образци от ацетилсалицилова киселина във вид на прах, възможна за медицинско използване, още на 10 август 1897 г. Твърди се, че той изследва веществото, докато търси противоревматичен лек за баща си.
Хофман завършва Мюнхенския университет, през 1894 г. постъпва в изследователското отделение Bayer в Елберфелд.<br /> <br /> Също през 1897 г. извършва експерименти по ацитилиране на морфина и получава медицински хероин.<br /> <br /> Необходимо е уточнението, че двете вещества за първи път са синтезирани преди него: ацетилсалициловата кисерина от Шарл Фредерик Жерар през 1853 г., а хероинът е открит от Алдер Райт през 1874 г., но именно Фофман ги получава в пригодни за лекарствена употреба форми.<br /> <br /> Всъщност историята на използването на ацетилсалицила се губи в древността. С настойка от ива или обикновена върба нашите предци са сваляли телесна температура и са намалявали болките.<br /> <br /> През 1763 г. свещеникът Едуард Стоун изнася доклад в Кралското общество за излекуване на треперене при треска с настойка от ива. А през 1838 г. е установено, че активният компонент на кората от ива се явява салициловата киселина.<br /> <br /> След това италианският химик Рафаел Пириа извлича салицилова киселина от кора на ива, определя химическия състав на това вещество и успешно го синтезира. То получава името салицилова (спираева) киселина по името на блатното растение Spiraea, от което за първи път е извлечена киселината. Едва след 15 г. започва да се употребява натриевата сол на салициловата киселина.<br /> <br /> Bayer пуска медикамента с търговското название аспирин, като името е съставено от &bdquo;Ацетил&rdquo; и растението Spiraea. Вече повече от век аспиринът е най-използваното болкоуспокояващо и облекчаващо треската средство.<br /> <br /> Значението на аспирина става още по-голямо, след като през 1948 г. д-р Лоурънс Крейвън забелязва неговите противосъсирващи свойства. Това откритие дава началото на интереса на учените дали аспиринът може да предотвратява сърдечни болести. До 1956 г. д-р Крейвън наблюдава 8000 пациенти, които приемат аспирин и установява, че нито един от тях не е покосен от инфаркт на миокарда.<br /> <br /> През 1971 г., две години след като аспиринът на &quot;Байер&quot; влиза в бордовата аптечка на космическия кораб Аполо-11, Джон Вейн открива механизма на действие на ацетилсалициловата киселина (активното вещество в аспирина). Откритието му печели Нобелова награда за медицина.<br /> <br /> През 1980 г. аспиринът получава одобрение за приемане с цел намаляване на риска от инфаркт при мъже, прекарали лека исхемична атака. Пет години по-късно аспиринът получава одобрение като средство за предотвратяването на повторен сърдечен удар, както и за превенция при хора с нестабилни сърдечни показатели.<br /> <br /> В края на 80-те и началото на 90-те години три големи проучвания доказват свойството на аспирина да предотвратява инфаркти и инсулти както при мъжете, така и при жените.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />