Военната техника е призвана само с външния си вид да всява страх и ужас сред потенциалния враг. Но освен тези чувства, тя предизвиква цяла буря от емоции: възхищаваш се от конструкторските решения, а понякога любопитстваш и се чудиш – най-вече заради нестандартния външен вид. В статията е разгледано това руско оръжие, което е с най-екзотичен външен вид.
<strong>Вихърът на въздушна възглавница: десантният катер &bdquo;Зубр&ldquo;</strong><br /> <br /> &bdquo;Зубърът&ldquo; (на заглавната снимка) практически не се вижда, когато е в движение, създава впечатление, че към брега се носи стълб от морска пяна. Но в един момент най-големият и най-бързият десантен кораб в света тежко стъпва на брега с ужасяващо бучене и тогава могат да бъдат разгледани четирите му огромни въздушни перки на кърмата, обвити в пръстеновидни обтекатели, и гъвкавата &bdquo;пола&ldquo;, която създава въздушната възглавница. Благодарение на нея катерът &bdquo;се носи&ldquo; над водата.<br /> <br /> &bdquo;Зубърът&ldquo; може да превозва тежка техника, десантни групи и да ги стоварва на необорудвани брегове. И освен това, този кораб е истински всъдеход. Той може да се придвижва не само по вода, но и по суша, и върху лед, преодолявайки препятствия до метър и половина.<br /> <br /> Освен в Русия, &bdquo;Зубр&ldquo; е приет на въоръжение и в Гърция.&nbsp;<br /> <br /> <br /> <strong>Морският Робокоп: зенитната артилерийска ракетна установка &bdquo;Палма&ldquo;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/palmaArt2_468.jpg" width="520" height="347" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> </strong>Първото нещо, което ти идва на ум, след като съзреш ЗРАК &bdquo;Палма&ldquo;, това е абсолютната му прилика с човешко същество: ето я главата, с очи и уста, а това са двете ръце. При това се оказва, че &bdquo;главата&ldquo; са оптико-елекронните насочващи системи, монтирани в &bdquo;кълбо&ldquo; върху установката, а устата и очите са телевизионен и инфрачервен канали и лазерен далекомер. При вглеждане отблизо се оказва, че &bdquo;ръцете&ldquo; са се превърнали в скорострелни оръдия и установки за зенитни управляеми ракети.<br /> <br /> &bdquo;Човечето&ldquo; се грижи за безопасността на водните плавателни средства и поразява противокорабните ракети, насочени към кораба, ако няма възможност на борда му да бъде разположена голяма зенитно-ракетна система.<br /> <br /> &bdquo;Палмите&ldquo; се монтират на фрегатите &bdquo;Гепард&ldquo;, произведени за виетнамските ВМС, и на руската фрегата &bdquo;Адмирал Горшков&ldquo;, която ще встъпи в строя през тази година.<br /> <br /> <strong><br /> Предшественикът на самолет от пето поколение: Су-47 Беркут</strong><br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/Pashkovskiy.jpg" width="520" height="347" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Беркут прилича на обикновен боен самолет, само докато не обърнеш внимание на крилете му: оставаш с впечатлението, че при създаването му конструкторите нещо са объркали и са ги поставили под неправилен ъгъл. Но &bdquo;неправилното&ldquo;, така нареченото крило с обратна стреловидност, е и главното преимущество на Беркут.<br /> <br /> По този начин, излитайки от късата писта на самолетоносача, такъв самолет бързо набира скорост и преминава към хоризонтален полет, без да рискува да падне във водата. Самолетът може да маневрира при ниски скорости и дори може да осъществява динамично спиране (&bdquo;кобрата на Пугачов&ldquo;), при което той лети с опашката напред, без да влезе в &bdquo;тирбушон&ldquo;.<br /> <br /> Може да се каже, че Су-47 е прародителят на самолета от пето поколение ПАК ФА. Тъй като това е единственият руски самолет с габаритите на изтребител, но при това оборудван с вътрешен товарен отсек, в хода на изпитанията в рамките на програмата за ПАК ФА, той носи товарни имитатори на перспективните управляеми ракети.<br /> <br /> Беркут е създаден като експериментален самолет в един единствен екземпляр и не е произвеждан серийно.<br /> <br /> <br /> <strong>Екраноплан: летящият кораб</strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/68.jpg" width="520" height="347" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Екранопланите са своеобразен хибрид между кораб и самолет, при това не е ясно, кои качества са по-характерни за него &ndash; на самолет или на кораб? Те излитат и кацат на вода, могат да летят със скорост от 500 км/ч на няколко метра над водата. Така че за екранопланите не са страшни морските мини и торпедата на противника. Незабележими са и за вражеските радари.<br /> <br /> В СССР са разработени два вида екраноплани: &bdquo;Орльонок&ldquo; и &bdquo;Лун&ldquo;.<br /> <br /> Последният бе приспособен за противокорабните ракети &bdquo;Москит&ldquo; и представляваше страшно оръжие. Дори му излезе прякор &ndash; &bdquo;убиец на самолетоносачи&ldquo;. &bdquo;Лун&ldquo; бе произведен в един единствен екземпляр; след като създателят му Ростислав Алексеев почина, разработката на този модел бе прекратена.<br /> <br /> &bdquo;Орльонок&rdquo; бе с по-малки размери и бе разработван като средство за осъществяване на десант. &bdquo;Орльонок&ldquo; можеше да превози до 200 морски пехотинци и два танка.<br /> <br /> СССР планираше да произведе 120 &bdquo;Орлета&ldquo;, но и този екраноплан бе достигнат от печална съдба: поради липсата на финансиране проектът бе замразен. След разпадането на СССР разработките в областта на бойните екраноплани бяха окончателно закрити и тяхното производство бе прекратено.<br /> <br /> <br /> <strong>Почти конвертоплан: вертолетът Ми-12<br /> <br /> </strong><img src="/documents/newsimages/editor/201601/354_468.jpg" width="520" height="347" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> За разлика от американския Оспри V-22, най-големият вертолет в света Ми-12 няма перки за завои, но той също е произведен по напречна схема, която, поради нейната сложност, се прилага изключително рядко при вертолетите. Но направата на вертолет с голяма товароподемност е невъзможна с използването на обикновена схема, по принцип този гигант е замислен за военните като машина, способна да транспортира неразглобяеми товари, тежащи над 30 тона, например балистични ракети.<br /> <br /> Освен необичайната схема на разположение на витлата, &bdquo;черешката&ldquo; на Ми-12 са неговите криле: около фюзелажа крилото е по-тясно. Този конструкторски ход повишава управляемостта на вертолета и неговата подемна сила.<br /> <br /> През 1969 г. с този вертолет е поставен рекорд по товароподемност. Той издига товар, тежащ 40,2 тона на височина 2 250 м. Засега този рекорд не е подобрен.<br /> <br /> Независимо от всичките ѝ постижения и най-високите оценки, машината не достига до серийно производство. Военните се отказват от Ми-12, а за граждански цели такива вертолети не са необходими в големи количества.<br /> <br /> <br /> Източник: &quot;Руски дневник&quot;<br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> <br type="_moz" />