Спомените ни са толкова различни и многообразни, колкото е самият живот, но общото за тях е, че са свързани с времето и мястото на формиране, пише Tech Times. С помощта на смартфони, закачени на врата на доброволци, учени са открили, че физическото местоположение на спомените в мозъка се базира на тези два компонента, пише агенция „Фокус".
Смартфоните са заснемали фотографии в продължение на един месец, предоставяйки информация за времето и местата, където участниците в експеримента са формирали определени спомени - на лекция в 9 часа, например, по време на следобедна разходка в кампуса или при почерпка със сладолед с приятели в края на деня.<br /> <br /> По-късно учените са активирали тази спомени, показвайки на доброволците фотографии, като в същото време са наблюдавали мозъчната им дейност с функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI). Сравнявайки местоположението на предизвиканата в мозъка дейност - спомена - с данните за действителните време и място на заснемане на фотографията, учените са изследвали спомените по нов начин.<br /> <br /> &quot;За пръв път сме в състояние да проучим спомени от реалния живот в толкова обширен пространствен и времеви мащаб&quot;, казва Пер Седерберг от Щатския университет на Охайо.<br /> <br /> Седерберг и колегите му са установили, че колкото по-далече един от друг във времето и пространството са се формирали спомените, толкова по-раздалечени са физически в регион в центъра на мозъка, наречен хипокампус.<br /> <br /> Фактът, че тази пространствено-времева информация се складира в предната част на хипокампуса подкрепя теорията, че тази част от мозъка изпълнява изключително важна роля при съхраняване на преживяванията ни. Седерберг се надява, че откритията ще помогнат на изследователите да намерят начин за запазване на миналото в мозъците на хора, страдащи от разстройство на паметта.<br />