Тези деликатеси някога са били храна за само за бедняци

Днес малцина могат да си позволят тези храни, защото цената им не е по джоба на всеки

Днес малцина могат да си позволят тези храни, защото цената им не е по джоба на всеки. И ако днес те се смятат за част от луксозния живот, в миналото именно  тези храни са били съставна част от диетата на бедните хора.
 
Ето кои са трите храни, добили престиж през годините.
 
Хайвер
 
През 19 век в Съединените щати са били уловени толкова много есетри, че хайверът се сервирал в баровете като лека закуска абсолютно безплатно. Освен това хайверът се добавял към евтините зърнени храни, за да вдигне хранителната им стойност. Всичко това рязко се променя, когато популацията на есетрови риби намалява значително. Оттогава хайверът им се приема за луксозен деликатес, който не е по джоба на всеки.
 
Тръпката е навсякъде с efbet.com
 



Стриди
 
През 17 век улиците на много градове и села били осеяни с черупки от стриди. И всичко това, защото бедните са ги консумирали в движение. Стридите се хапват по различни начини: някои хора ги ядат сурови, други ги готвят пържени, задушават в масло или вино. За много хора черупчестите са били единствен източник на протеини, защото не са могли да си позволят месо. Към 20-ти век обаче по бреговете започнали да се срещат все по-рядко стриди, в резултат на което цените им се повишават. Тогава богатите решават: щом е скъпо, значи е вкусно.
 



Сирене Рокфор
 
Историята на този любим гурме продукт започва в древен Рим, а според някои източници дори по-рано. В онези дни синьото сирене се консумирало просто защото не е имало голямо разнообразие от продукти.

Според друг мит синьото сирене се дължи на млад пастир. Един ден той срещнал прекрасна непозната и бил толкова увлечен от нея, че забравил за вечерята и оставил сиренето във варовикова пещера. Когато го открил, то било плесенясало. Овчарят все пак решил го изяде и забелязал приятния вкус на ферментиралия млечен продукт.
 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук