The Economist: Как ще изглеждат мегаполисите след пандемията

През нощта в Манхатън живеят около 1.6 милиона души, което е голям брой за сравнително малкия остров. Всяка сутрин обаче към тях се присъединяват още два пъти по толкова и се отправят към офисите, кафенетата и фитнесите в най-гъстонаселения квартал на Ню Йорк.

Вечер, в пиковите часове, по-голямата част от тези хора отново напускат острова, за да се завърнат по домовете си. Тези човешки "приливи" и "отливи" са по-слаби през уикендите, както и в летните месеци. Но като цяло поддържат своя ритъм в продължение на над 100 години, пише The Economist.

В средата на март тази година "пулсът" на Голямата ябълка почти спря. Нюйоркчани си останаха по домовете, а офис сградите бяха затворени в продължение на седмици по заповед на губернатора Андрю Куомо заради разпространението на коронавируса.

Ню Йорк се превърна в една от най-горещите точки на пандемията от COVID-19, а жертвите на болестта в града вече са над 20 000.
През май улиците отново се оживиха, но поводът отново беше трагичен - смъртта на Джордж Флойд, който беше убит от полицай в Минесота, предизвика масови улични протести, които прераснаха в бунтове и сблъсъци с органите на реда.

Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио наложи полицейски час два дни преди да започне официалното отваряне на града след пандемията.

Към днешна дата строителството и промишлеността в най-големия американски град вече рестартираха дейността си, кафенетата и ресторантите предлагат продукцията си на открито, но повечето офиси остават затворени, както и музеите, и театрите.
Училищата едва ли ще отворят врати преди септември. По всичко изглежда, че градът, "който никога не спи", ще остане полузадрямал почти до края на годината.

А ако COVID-19 се завърне, може да постави под въпрос самата идея за гъстонаселените мегаполиси, които бяха в сърцето на глобалния икономически растеж през последните над  100 години.

През 2016 г. над една пета от световното население живее в градовете с население от над 1 милион души. Най-големите 300 мегаполиса генерират половината от световния брутен вътрешен продукт и две трети от неговия годишен ръст.
БВП на Ню Йорк възлиза на 1.8 трилиона долара - това е градът с най-мощна икономика в целия свят. Там са базирани някои от най-големите и влиятелни компании на планетата.

През последните десетилетия пътуването и комуникациите стават все по-лесни, а повечето хора продължават да се насочват към големите градове, защото икономическата полза от живота в близост до други човешки същества е огромна.

Особено в т. нар. "икономика на познанието", която се базира на високообразовани, квалифицирани и продуктивни работници.

Икономистът Едуард Глейзър от университета в Харвард изчислява, че животът в гъстонаселените градски райони увеличава производителността и намалява въглеродния отпечатък на човек от населението.

Американците, които живеят в мегаполисите, са средно с 50% по-продуктивни от своите сънародници в по-малките населени места, като става въпрос за хора със сходно образование и квалификация. Същата тенденция се наблюдава и в останалите развити държави, а в по-бедните страни предимствата на градския живот са още по-видими.

Затварянето на големите градски центрове заради пандемията имаше своята тежка икономическа цена, а постепенното им отваряне ще бъде още по-сложно заради високите изисквания на техните жители по отношение на транспорта и удобствата на градската среда.
След пандемията се очаква много по-малко хора да използват градския транспорт, като вместо това ще предпочетат да се движат с личните си автомобили. А това означава повече задръствания по улиците.

Само в Манхатън 1% спад в използването на градския транспорт означава 12% увеличение на автомобилния трафик. Местните власти предупредиха, че може да се стигне до "автомагедон" (от англ. carmageddon), който буквално да блокира натоварените пътни артерии в града.

Осигуряването на пълна безопасност за здравето в градския транспорт обаче е трудна задача. Нюйоркското метро, което се управлява от държавата и беше в тежко финансово състояние още преди пандемията, загуби 90% от пътниците и 2 милиарда долара приходи по време на карантината.

По всяка вероятност, дори и след отпадането на мерките, не всички жители и гости на Голямата ябълка ще могат да се върнат на работните си места бързо и безпроблемно. Проблемът е, че мегаполисите разчитат именно на гъстотата на населението, за да могат да функционират нормално.
Икономиката на тези градове зависи не само от служителите в офис сградите и мрежата от продукти с висока добавена стойност, която те осигуряват, но и от всички съпътстващи услуги - от адвокатите до барманите.
Когато офисите не работят, тези "периферни" фирми също остават затворени, а по-лошото е, че голяма част от тях може и да фалират, преди да дочакат икономическото възстановяване.

За общинските бюджети ударът ще бъде още по-тежък. Според Бил де Блазио бюджетът на Ню Йорк едва ли ще успее да се възстанови до предкризисните си нива преди 2024 г.

Но на фона на тази мрачна картина, мегаполисите могат да се надяват и на добри новини. Историята показва, че градските центрове са устойчиви на шокове и успяват да се възстановят сравнително бързо.

През 2002 г. американски учени изследват ефекта от бомбардировките през Втората световна война върху японските градове. Дори Хирошима и Нагазаки, върху които са хвърлени атони бомби, възстоняват населението си за 20 години след войната.

Ппрез 2001 г., след терористичната атака срещу Световния търговски център, Ню Йорк губи около 90 милиарда долара, а над 100 000 офис служители временно са принудени да напуснат финансовия квартал на града заради липсата на офис пространства.

През 2002 г. обаче новоизбраният кмет на града Майкъл Блумбърг предлага различни механизми в подкрепа на бизнеса и стимули за създаване на работни места. През 2007 г. заетостта в Манхатън се връща на нивата от преди 11 септември, а броят на жителите и работниците на острова се удвоява.

Така че, ако съдим по историческите данни, е много вероятно Ню Йорк и останалите водещи световни мегаполиси да преодолеят щетите, нанесени от коронавируса, по-бързо от очакваното.

Учените обаче предупреждават, че ако пандемията от COVID-19 се превърне в дълготрайна заплаха, може да се стигне и до трайна тенденция на "деурбанизация". Много хора (или поне тези, които могат да си го позволят) ще предпочетат де се преместят да живеят в покрайнините.

Обикновено епидемиите се разпрстраняват много по-бързо в гъстонаселените мегаполиси, отколкото в провинциалните райони.

Също така, много от служителите, които по време на карантината установиха, че могат да вършат своята работа и от вкъщи, ще продължат да го правят и след пандемията. Същото важи и за работодателите - ако могат да спестят пари от неефективното използване на офис пространствата, те ще запазят настоящия си режим на работа и след пандемията.

Въпреки всички свои недостатъци, мегаполисите бяха един от двигателите на световната икономика през последния век, пише The Economist. Дори в случаи на сериозни външни шокове, техните жители са били свързани в много по-голяма степен, отколкото разделени.

След атаките на 9 септември 2001 г. нюйоркчани гледаха на пътуването с метрото или на посещенията в търговските центрове като на акт на гордост и проява на смелост в лицето на тероризма. Сега обаче властите няма да могат да разчитат само на волята на своите съграждани.

Те ще трябва да измислят механизми за осигуряване на тяхната безопасност и да гарантират, че с помощта на последяването на контактните лица и масовото тестване ще могат да предовратят избухването на втора вълна на заразата.

Ако Ню Йорк успее да увеличи дигиталната комуникация между своите обитатели, като в същото време запази своята жизненост и активен социален живот, той може отново да се превърне в пример за останалите градове по света.