Учен от НАСА разкри къде в нашата Слънчева система е най-голяма вероятността да има живот

Учен от НАСА разкри, че небесните тела, на които има океани в нашата Слънчева система може би са най-добрата възможност да приемат извънземен живот.
 
Д-р Аманда Хендрикс, водещ учен на НАСА за океанските светове, обясни пред „Дейли Експрес“ как програмата, водена от нея, представлява един от най-добрите шансове за среща с извънземен живот в нашата Слънчева система.
 
Хендрикс вярва, че извънземен живот може да бъде открит на спътника на Сатурн - Титан, тъй като има „океан в подпочвената повърхност и течни въглеводородни езера на повърхността“.
 
„Няма да има извънземни със зелени глави, които да плуват наоколо. Мисля, че е възможно да има някои прости форми на живот в някои от тези океански светове в Слънчевата система“, каза тя.
 
Програмата за изследване на океанските светове на НАСА представлява значителна стратегическа промяна в опитите на Агенцията да открие извънземен живот, тъй като е установено, че Марс, който е смятан за най-добрата възможност на учените да търсят живот, в момента не е обитаем.
 
Хендрикс също отбеляза, че освен Титан има още поне два спътника, които биха могли да бъдат домакин на „някаква форма на метан-базирана форма на живот“. Тя посочи Енцелад, шестата най-голяма луна на Сатурн и Европа - най-малката от четирите Галилееви луни, които обикалят около Юпитер.
 
Ученият от НАСА вярва, че има допълнителна полза от изследването на тези далечни светове за извънземен живот.
 
„Докато откриваме дали са обитаеми и дали могат да приемат живот, ние научаваме много за тези светове, което е интересно от научна гледна точка. Всяко от тези места в нашата Слънчева система е друга улика за това как са се формирали и еволюирали телата в нея”, каза Хендрикс.
 
Екипът ѝ в момента се съсредоточава върху Мисията на Европа „Клипър“ - планиран опит за проучване на тази Луна, въпреки че датата на стартиране на мисията все още не е обявена.
 
„Мисията на Европа „Клипер ”ще носи радар за проникване в лед и това ще ни помогне да разберем колко е дебел ледът на повърхността. Също така ще направим много снимки, защото трябва да разберем динамиката между океана и неговата повърхност“, отбелязва Хендрикс.