Уникално! Столичните квартали „Люлин“ и „Обеля“ превзеха Антарктида, ето как

Столичните квартали „Люлин“ и „Обеля“ стигнаха до Антарктида. С тези имена на Ледения континент са кръстени съответно връх и ледник. 

Над 1500 са географските обекти в най-студеното кътче на Земята, които носят български имена, като те са дадени в период от над 30 години. Около 20 хиляди обекта на Антарктида са кръстени. Това показа проверка, направена от „Телеграф“.

Именуването им е важно за осъществяването на спасителни операции, за научната дейност и за туризма. 22 страни продължават да кръщават острови, планини, върхове, заливи и ледници в най-студеното кътче на Земята. България е на девето място по броя имена, които е дала. 

Преди дни с президентски указ бяха утвърдени и най-новите – залив Малък Сечко и Голям Сечко. Бряг Баба Марта също вече е част от географски обекти в Антарктика. Баба Тонка пък е отбелязана като морски залив, а баба Неделя като морски нос.

Стотици обекти пък носят имената на български градове и по-малки населени места. Така например полуостров Перник и връх Лом изгряват на географската карта на Антарктида. Каспичан пък се подвизава като морски нос там, а село Зверино като остров.

Оказва се, че връх Безбог в Пирин има близнак на Антарктида. Масив със същото име има в така наречената земя Греъм. Опълчение пък е най-високият връх с българско име на Ледения континент. Кръстен е така в чест на опълченците от Руско-турската война и тези от Македоно-одринското опълчение. Намира се в най-високата планина на континента – Елсуърт.

Част от девствените върхове в най-студеното кътче на Земята носят имена и на българските национални герои. Така например на планината Тангра се извисява връх Левски – цялата скована в лед. Дълга над 30 километра, тази планина има редица върхове. Един от тях е Левски, висок 1430 метра. Масивът, кръстен на Дякона, остава неизкачен въпреки няколкото опита от български алпинисти. Част от планината е и връх Онгъл. Морски нос и хълм пък са кръстени на поета Христо Ботев.

Ледници на Антарктида също носят красиви български имена. Един от тях е Перуника, за който българските учени установиха през 2020 година, че се е изместил с повече от пет метра за две години. На географската карта на Антарктида има и ледник Акага. Два глетчера пък са кръстени на името на ръководителя на българската полярна експедиция проф.

Христо Пимпирев – Пимпирев ледник и Пимпирев скат. На него е именуван и бряг на остров Ливингстън, където е българската полярна база.
Традиционно прието е още от откриването на континента, че живи хора могат да стават кръстници на географски обекти, което не е характерна практика в други части на света. Съвременниците, на които се кръщават, са учени, участници в експедицията или хора, които са допринесли за изучаването на континента.

Най-снежното място на Земята позеленява 
Снежният континент позеленява, установяват полярните изследователи. Двете местни цъфтящи растения в Антарктида се разпространяват бързо с повишаването на температурите. Промените в крехките полярни екосистеми през последното десетилетие са се ускорили, пише вестник „Гардиън“.
Според изследователите, работещи на остров Сигни в Южните Оркнейски острови, увеличението на растенията от 2009 г. насам е по-голямо от предходните 50 години общо, което съвпада с бързото повишаване на температурата на въздуха и намаляването на броя на тюлените