Урок по история: Кой е кавхан Исбул, ръководил България при трима ханове

В българската история има личности, чиито имена не са сред най-популярните, но те играят изключително важна роля в съдбините на България. Сред тях впечатлява едно име - кавхан Исбул, който има решаваща роля по време на управлението на цели трима владетели.

Преди да разкажем за живота на Исбул, ето малко повече информация какво представлява длъжността на кавхана.

Какво е кавхан?

Най-близко до владетеля (хана) стои колективен орган - съвет на шестима боили. Освен него има още няколко приближени, сред които канатрикинът и боилът таркан, ичиргу боилът и кавханът. Сред всички тях най-голяма власт има кавханът.

Кавхан е втората най-важна длъжност в Първата българска държава след владетелската. Титлата кавхан е от тюркоезичен произход. Кавхани имат и тюркоезичните авари. Според историка Васил Гюзелев в буквален превод кавхан означава "най-близък до владетеля". Кавханът в българската държава е само един, а титлата му не се предава по наследство.

Кавхан Исбул

Исбул е български кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на трима български ханове: Омуртаг, Маламир и Пресиян. Исбул е реалният ръководител на държавата, на нейната вътрешна и външна политика в продължение на много години.

Той е сред най-приближените личности до хан Омуртаг (814-831) и има изключително влияние в държавата и армията. При смъртта на Омуртаг през 831 г. сред аристокрацията в Плиска възниква напрежение. Престолонаследникът Боян Енравота (който още преди смъртта на Омуртаг приема християнството) е заменен от мо-малкия си брат Маламир. 

При хан Маламир

Исбул управлява от името на малолетния владетел Маламир и в тази роля потвърждава 30-годишния мир с Византия. Маламир продължава да следва стъпките на баща си Омуртаг - както по отношение на християните, така и спрямо строителната дейност.

От запазен каменен надпис на гръцки език от IX в. съдим, че младият владетел получава голяма подкрепа от кавхан Исбул във всяко едно направление от своята политика: “Архонтът Маламир е поставен от бога владетел. Неговият стар боил Исбул направи този водоскок и го даде на владетеля… Нека бог удостои от бога архонта да проживее заедно с кавхана Исбул сто години”.

Скоро Византия се опитва да предизвика сериозна криза в България. Мирът е едностранно нарушен, а византийските войски пресичат границата в Тракия. Водейки със себе си младия Маламир, Исбул отблъсква противника, превзема крепостите Проват и Бурдизон при Одрин и опустошава околните земи.

Византия се готви за отбрана на Одрин и Константинопол, но Исбул прави рязък завой - настъпва на запад по течението на Марица, обсажда Филипопол. След преговори с местната аристокрация град Филипопол (Пловдив) е присъединен към България.

Това е изключително важен успех, с който в границите на държавата е включена Северна Тракия. 

При хан Пресиян

През 836 г. хан Маламир умира. Тъй като владетелят е много млад и няма деца, на престола идва Пресиян, приеман за негов племенник. Затова държавната власт през следващите години остава в ръцете на Исбул.

През 837 г. Византия води тежки боеве с арабите на изток, а на Балканите военните ѝ сили са ограничени, което позволява въстание на славяните смоляни в Западните Родопи. Срещу тях е изпратена наказателна военна част. Има вероятност въстанието да е провокирано от кавхан Исбул, но това не е доказано.

Впоследствие мощна българска армия, начело с Исбул, нахлува във Византия. Кесарят Мосиле, който разполага войската си в близост до Хрисопол (Кавала), е разбит от Исбул. Тази битка е отразена в поемата "Халиади" на Йоан Цец от XII в. През 837 г. Исбул с основните сили отново използва пътя към Бяло море през днешния Златоград.

За да парира българския натиск, Византия предприема диверсия в Отвъддунавска България, днешна Бесарабия. Между Дунавската делта и Днестър хан Крум заселва десетки хиляди византийски пленници като граничарско население.

Византия праща кораби, с които византийците да се върнат в родината. Опитът на българския комит от Дръстър да осуети бягството е неуспешен.

Пристигналите на помощ маджари са отблъснати, а византийците успяват да напуснат Бесарабия. Тези събития не само не парират българските действия на юг, но водят до активизиране на политиката на Плиска към славяните във Византия и на българите на Кубер в днешна Северна Македония. Тази стратегия е поставена от Аспарух и Тервел, но по времето на хан Пресиян постига най-значителни резултати. Стратег на тази политика е именно кавхан Исбул.

За съжаление няма повече данни за дейността на Исбул. Повечето историци смятат, че той е сред държавниците, които превръщат България в една от трите Велики сили в Европа през IX в.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук