Урок по история: Кой наш владетел няма победа на бойното поле, но остава със златни букви в историята?

Има един велик български владетел, останал в историята с огромните промени, които прави в българската държава. Но въпреки успешното му управление, той губи всички войни. Неговата сила се състои в това, че успява да обърне пораженията в победи, пише Poznanieto.bg.

Кой е българският владетел, губил всичките си военни конфликти?

Отговорът е Борис I. Той управлява от 852-889 година, като в рамките на този период успява да приеме християнството в България и да продължи успешното управление на хан Пресиян, превръщайки държавата ни в първостепенен фактор в Европа. Но как Борис I е успял да постигне това, след като губи всичките си военни конфликти, използвайки силата си в дипломацията и разчитайки правилно международното положение, в което се намира страната. Ще ви стане ясно в следващите редове.

Неуспешните войни на Борис I

Първоначално той започва своето управление с поредица от дребни военни конфликти, които успява да загуби – те са срещу франките, византийците и хърватите. След като поема престола на България, Борис I изпраща пратеници до Източнофранската империя, които да потвърдят 30-годишния мирен договор, сключен от времето на хан Пресиян. Въпреки потвърждението му, само година по-късно Борис I, заедно с Великоморавия, правят общо нападение над франките и те са разбити.

Владетелят на франките – Людовик Немски настройва хърватския владетел срещу българите и по този начин на българите им се налага да воюват на два фронта, което води и до сериозна загуба за тях. Изворите съобщават за облак от франки, нахлуващ дълбоко на територията на България. На Борис I му се налага да преговаря за мир с Людовик, търсейки неговото одобрение.

Още преди да е забравен този неуспех, следва другият. Византия се възползва от нестабилното положение в страната и извършва голям военен поход. Лично император Михаил III води похода по суша и вода и успява да си възвърне Филипопол, областта Загоре, както и крепостите Девелт, Анхиало и Месемврия. По-малочислени, българите били разбити и се наложило през 856 г. да сключват мирен договор.

Следва още по-голям неуспех – похода на сина му Владимир срещу сърбите завършва катастрофално, след като е пленен заедно с 12 велики боили. Борис I успява да се срещне със сръбския владетел и да договори освобождаването им.

По отношение на този поход има различни хипотези заради факта, че той не е точно датиран, а и някои български историци разглеждат версията, че изворите сочат получаване на данък от страна на сърбите към българите + освобождаването на пленниците, което говори по-скоро за успех във военната кампания. Въпреки това, все още се приема, че Борис I претърпява поражение във военните действия със Сърбия.

Пред 862 година Борис I сключва договор с Източнофранската империя, насочен срещу Византия, като се задължава и да приеме християнството от Ватикана. След като византийците разбират това, подготвят съюз с Великоморавия и Хърватия и атакуват българската държава. Борис I е принуден да приеме загубата си и да сключи договор с Византия, насочен срещу франките.

Борис I безспорно е един от най-успешните български владетели. Въпреки загубите на бойните полета, той успява да извърви прехода от езическа до православна България и да я легитимира като фактор на Европейския континент. Залага основите на успехите, които следват при цар Симеон. Със сигурност той показва качество, рядко срещано при българските владетели, а именно – силна дипломация и умение да се извличат ползите дори от загубите във войните.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук