Урок по история от проф. Александрова: Заболяването, което плаши повече от ядрена война

На 13 март 2024 г. на 78 години почина Пол Алекзандър – човекът, живял с железен бял дроб заради прекаран в детството полиомиелит. Това е бил единственият начин да оцелее, защото мускулите, които участват в дишането, са били парализирани от вируса.

Пол Алекзандър прекарва 70 години от живота си с железен бял дроб.

Марта е последният човек в света, който живее с железен бял дроб ВИДЕО

Историята му е повод да си припомним един от големите успехи на медицината – победата над полиомиелита, неслучайно известен още с името детски паралич. За този повратен момент в науката разказва проф. Радостина Александрова, биолог в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН, цитирана от „Труд“.

Д-р Джонас Солк изпробва ваксината върху себе си, съпругата и трите си деца.

На 12 април 1955 г. всички църковни камбани в САЩ бият празнично по едно и също време. Към тях се присъединяват клаксони на автомобили и сирени на фабрики, изстреляни са салюти. Целият народ е обхванат от небивало въодушевление. Причината? През същия този ден първата ваксина срещу полиомиелит – инактивираната ваксина на д-р Джонас Солк, е обявена за „безопасна, ефективна и мощна“. 

Опустошителни последици

През 40-те и 50-те години на миналия век полиомиелитът e в разгара си не само в САЩ. Съвременниците на този период никога не забравят опустошителните последици от болестта: едно от всеки 100-200 засегнати деца остава парализирано, едно на 1000 губи живота си. Анкета показва, че единственото, което плаши американските граждани повече от полиомиелита, е ядрената война.

Бъдещият президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт се заразява с полиомиелит по време на почивка в лятната си къща на остров Кампобело през 1921 г. Болестта причинява трайна парализа на краката на напълно здравия доскоро 39-годишен мъж и завинаги го настанява в инвалидна количка. 

„Маршът на десетте цента“

През януари 1938 г. Рузвелт основава Фондация за борба с детската парализа, чиято цел е да помогне в грижите за други пострадали от полиомиелит и за създаването на ваксина срещу тази ужасяваща болест.

Започва невероятна благотворителна кампания, известна като „Маршът на десетте цента“, в която се включват милиони обикновени хора от цялата страна. Пощенските им пликове буквално затрупват Белия дом. Всеки иска да даде своя принос,  било то и само под формата на дребни монети. Именно с тези пари е финансирано разработването на първата ваксина срещу болестта.

Джонас Солк е роден на 28 октомври 1914 г. в Ню Йорк и е първият член на семейството, получил висше образование. Завършва медицина в университета в Ню Йорк. Като дете иска да учи право, но майка му го разколебава. Напомня му, че никога няма да има успех в съдебната зала, щом не може да спечели дори един единствен спор с нея. 

„Жив“ или „убит“ вирус

По онова време единствените познати ваксини са т.нар. атенюирани живи ваксини. За получаването им е необходимо изолирането на „жив“, но отслабен болестотворен агент, който все още е способен да се размножава за известно време в човешкия организъм, но не го разболява, а само предизвиква изграждане на имунен отговор.

Д-р Солк обаче избира да върви по съвсем друг път. Целта му е да получи инактивиран, убит с формаледихед вирус, който не може да се размножава, но осигурява имунитет. Публикациите му са убедителни, той вече има опит при грипния вирус.

Освен това създаването на жива ваксина би отнела доста повече време. Фондацията за борба с детската парализа застава плътно зад тази идея. Преди да бъде приложена при други хора, д-р Солк изпробва ваксината върху себе си, съпругата си и трите си деца.

През 1954 г. започва изпитване при 1,8 милиона ученици в страната. Резултатите са оповестени на 12 април 1955 г. и буквално взривяват света. Следващите години убедително потвърждават огромната полза от нея - случаите на полиомиелит драстично намаляват. До 1959 г. ваксината на д-р Солк достига до около 90 държави.

Още в самото начало се случва инцидент – регистрирани са 250 паралитични случая при ваксинирани деца, няколко от тях губят живота си. Кампанията е спряна до изясняване на причините.

Става ясно, че неправилното инактивиране на ваксината в две от фирмите производители – Cutter Laboratories и Wyeth Laboratories, е довело до изпускане на жив вирус в повече от 100 000 дози. Дори това не е в състояние да разколебае желанието на родителите да имунизират децата си - те разбират, че става дума за техническа грешка, която не се повтаря повече. 

Намесва се и Съветският съюз

Междувременно продължава работата върху създаването на атенюирана жива ваксина за перорално приложение, която свързваме с името на друг американски изследовател - д-р Албърт Сабин.

Тъй като Фондацията за борба с детската парализа вече е избрала да подкрепи инакативираната ваксина и е ангажирана с нея, проучванията върху живата ваксина са направени извън САЩ – в Мексико и в Съветския съюз. За своите постижения д-р Сабин е удостоен с най-високото отличие на Съветския съюз – Орден за приятелство между народите, въпреки че действието се развива в разгара на Студената война.

Промишленото производство и масовата употреба на противополиомиелитната ваксина на д-р Сабин са организирани от д-р Михаил Чумаков – известен руски лекар вирусолог.

През 1937 г. той е сред участниците в експедиция, изследваща природата на новооткрито инфекциозно неврологично заболяване, наречено кърлежов енцефалит, и за първи път изолира вируса, който го причинява. В резултат на случайно заразяване с него д-р Чумаков се разболява от кърлежов енцефалит и губи слуха и подвижността на дясната си ръка.

През 1960 г. с ваксината на д-р Сабин са проведени клинични проучвания и върху 180 000 деца в Синсинати, САЩ, малко по-късно тя е лицензирана в страната.

Сбогом завинаги

Двете ваксини правят възможно днес светът да е на крачка от това да каже завинаги сбогом на полиомиелита. Единствените две държави, в които все още се открива полиомиелит, са Афганистан и Пакистан. Д-р Солк и д-р Сабин се отказват от всякаква търговска печалба за създадените от тях ваксини. На името на д-р Сабин ежегодно се присъжда награда.

След почти 30-годишен брак д-р Солк се развежда през 1968 г. и две години по-късно се жени за музата на Пикасо Франсоаз Жило, с която остава до края на дните си. Негови са вдъхновяващите думи: „Надеждата се крие в мечтите, във въображението и в смелостта на тези, които се осмеляват да превърнат мечтите в реалност“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук