Урок по история: Разбойничеството в Източна България след Освобождението

Това е една малко известа тема. Става въпрос за бунтовете и безредиците в Източна България в рамките на 1879-1880 година, които се извършват от местното турско население като отговор на новата българска власт. А как се справят българите с този проблем, разбираме в следващите редове, пише Poznanieto.bg.

Разбойничеството в Източна България

Недоволството избухва в лятото на 1879 година. То се случва основно в района на Търговище и Омуртаг. То се изразява най-вече от комбинация от местни турци, дезертьори от Османската империя. Причините за това напрежение са няколко:

Заграбено имущество от българите – става въпрос на турци участници в Освободителната война, които се прибират и заварват тяхното имущество в ръцете на новата българска администрация.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

Проблеми с новата българска администрация

Въпросът с тези имоти не е уреден между България и Османската империя. Тези имоти се ползват от някои българи бежанци от останалите територии в империята. Така, че настъпва сериозно напрежение и проблеми между двете страни.

Ролята на Османската империя – Това недоволство се подкрепя активно от Османската империя, която се опитва да покаже некомпетентността на Княжество България. По този начин те се опитват да се покажат в ролята на жертва пред очите на Великите сили.
Военно положение

На 10 юли 1879 се въвежда военно положение в тези райони. Създават се местни комисии, съставени от българи и турци, които да разгледат въпроса по преразпределянето на тези имоти. Въпреки усилията им, не се стига до някакъв сериозен напредък. В пролетта на 1880 наново започват бунтове на турското население с негласната подкрепа на Османската империя.

Границата между Княжество България и Източна Румелия

Тук се стига до сериозна ескалация на напрежението през пролетта на 1880. Местното турско население получава указания от Османската империя да не допуска българските войски в Източна Стара планина да установят общата граница с Източна Румелия. Въпреки това българите успяват да преминат през цели 13 турски села в региона. Така се стига до сблъсъци в днешното село Страцин и село Белово, като се извършват престъпления и от двете страни. И от местните българи, които се присъединяват към българските войски, и от местното турско население, което бива подтиквано към подобни действия от Османската империя. Така се стига до появата на сцената на генерал Казимир Ернрот.

Как Казимир Ернрот разрешава проблема с разбойничеството

Макар че в днешните тълкувания на историята ни, ролята на Казимир Ернрот е доста негативна, той успява да разреши този голям проблем. Как точно успява? По това време той е военен министър. Получава извънредни правомощия за едноличен контрол върху гражданската и административната сфера в този регион. Създава анкетна комисия, която излиза със становище за размириците в село Белово. Казимир Ернрот взема спешни мерки.

Ето какви са те:

- Уволнява множество чиновници от местната администрация – приема се, че техните действия са една от първопричините за проблема;

- Назначава военни управители;

- Създава военни съдилища – те разглеждат случаите с размириците в двете села;

- Завършва демаркацията на границата с Източна Румелия;

- Справя се с турските въоръжени групи

Тези основни мерки дават нужния резултат. След като осигурява ефективен контрол по границата с Източна Румелия, той постепенно успява да се справи с турските въоръжени групи, които бунтуват местното турско население срещу българската администрация. Освен това се справя с некадърната местно самоуправление, което дава повод на местното турско население за недоволство.

Военните съдилища налагат присъди на участниците както от турското население, така и на българите. Тези мерки успокояват ситуацията и не допускат нейното разрастване в някакви по-масови бунтове срещу властта.

Реакцията на Османската империя

Разбира се, Османската империя не гледа благосклонно към подобен тип действия. Те претендират за извършени репресии срещу мюсюлманското население и обвиняват Ернрот, че подготвя съединение между Княжество България и Източна Румелия с разполагането на български войски по границата.

Първото обвинение, разбира се, е смехотворно на базата на извършените репресии от страна на османската държава срещу българското население. Въпреки доста негативното мнение, наложено срещу генерал Казимир Ернрот – факт е, че той успява да се справи с тази трудна ситуация и да осигури български войски на границата между Княжеството и Източна Румелия. По този начин индиректно подготвя основите за бъдещото Съединение през 1885 година. Така че по отношение на второто обвинение от османска страна – историята показва, че имат някакво основание.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук