Урок по история: Това се случва с българските опълченци след Освобождението

Всички знаем за геройставата на българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война, пише poznanieto.bg.

В най-голяма степен, то се проявява по време на боевете на Шипка, където те успяват да донесат победата на България във войната.

Но рядко се разглежда въпросът какво се случва с тези герои след Освобождението. Разбира се, няма как да разгледаме всички, но ще ви представим историите на най-известните ни опълченци.

Какво се случва с героите от Шипка след Освобождението

Много от опълченците продължават своето развитие във военното изкуство. Някои от тях стават генерали, но други се насочват в други сфери. Ето кои са най-известните от тях:

Генерал Андрей Блъсков

Той е брат на поета Илия Блъсков. След войната, завършва военна академия в Русия. Проявава особена храброст по време на Сръбско-българската война, като задължа числено превишаващата го Дринска сръбска дивизия. Участва активно в детронацията на Батенберг заради което е изгонен от армията, но по-късно е реабилитиран.

Генерал Никола Генев

Участник още от Априлското въстание чак до Първата Световна война. Бива хванат от турците и изтезаван след събитията от 1876 година. След Освобождението, завършва военното си образование в България.

Успява да покаже качествата си по време на войната със сърбите през 1885 година. Проявява се и по време на Балканската война, като пленява корпуса на Явер паша. Той е един от българските военни, които пишат протестно писмо до Фердинанд срещу влизането на България в Първата Световна война на страната на Централните сили.

Генерал Данаил Николаев

Това е сред най-известните имена. Получава най-високото звание в армията – “генерал от пехотата”. Той се занимава и с политическа дейност, което със сигурност благоприятства неговото издигане в армията.

Участва в потушаването на бунтовете след преврата срещу Батенберг в качеството си на военен министър. Ръководи подготовката за Балканските войни като министър на военен министър между 1907 и 1911 година.

Петър Алексиев

Той е внук на бесарабски българи. След Освобождението, продължава военната си кариера в Русия като следи какво се случва в България.

Стефан Кисов

Той е един от спасителите на Самарското знаме. Продължава своята военна кариера след Освобождението. Заради антируската политика на Регентството е уволнен от армията още 1886-1887 година.

Петър Кунчев

Един от братята на Васил Левски. За съжаление умира много млад от туберколоза през 1881 година. Периодът след Освобождението не е лек за него, като трудно намира своето препитание. С помощта на Найден Геров, той все пак успява да започне работа като стражар в Карлово.

Димитър Петков

Може би най-известният опълченец. Губи ръката си там. След Освобождението се занимава с политика, като успява да стане кмет на София и министър-председател. Умира след атентат слещу него през 1907 година.

Коста Паница

Близък приятел на Стефан Стамболов. Той влиза в противоречие с него по отношение на политиката му към Македония. Смята Фердинанд за узурпатор и се опитва да организира контрапреврат срещу него. Хванат е и е осъден на смърт.

Олимпий Панов

Активен участник в борбите за национално освобождение. След 1878, се проявява особено силно по време на войната със Сърбия. Участва активно в преврата срещу Батенберг през 1886, след което е съответно арестуван и интерниран в Ловеч.

По-късно е екстерниран в Румъния. Въпреки това, той се опитва да участва отново в политиката на България. Опитва се да подготви въстание в България – така наречение Русенски бунт през 1887. След пристигането му в Русе с цел участие в този бунт, бива заловен и екзекутиран.

В заключение, тук са само участниците в боевете на връх Шипка. Виждаме, че тяхната съдба не е лека след техните геройства. Въпреки това, трябва да се отдаде заслуженото на тези смели българи, които са в основата на извоюването на свободата на страната ни.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук