Урок по метеорология: Какви бури се образуват в България СНИМКИ
Гръмотевичните бури се образуват в купесто-дъждовни облаци. Те обикновено са придружавани от силни ветрове и обилен валеж, а през зимата от конвективен снеговалеж
През изминалите няколко месеца над нашата страна се образуваха множество тежки метеорологични явления. Издаваме редица предупреждения за шквалови явления, мезо-конвективни системи и суперклетки, но какво представляват тези бури и защо са толкова опасни, обясняват от Meteo Balkans.
Първо ще започнем с кратък увод.
Какво е гръмотевична буря?
Гръмотевичните бури се образуват в купесто-дъждовни облаци. Те обикновено са придружавани от силни ветрове и обилен валеж, а през зимата от конвективен снеговалеж – сняг на парцали. Възможно е гръмотевичните бури да са без валежи.
Знаете ли, че при една гръмотевична буря се отделя енергия еквивалентна на ядрена експлозия от 400 кило-тона?
Индивидуалните гръмотевични бури се разпростират до 15-30 км. и могат да възникнат произволно над големи райони или по протежението на фронтална повърхност. Височината на бурите може да достигне до 20-21 км., но зависи от географската ширина. Най-мощните гръмотевични бури се наблюдават в екваториалните райони-до 20 км. височина, а с най-малка височина над пустините и полярните райони около 6-7 км.
Етап на развитие и максимален етап на развитие.
Етап на разпадане.
Обикновено гръмотевичните бури се пораждат от бързото движение нагоре на топъл влажен въздух. Докато той се издига, се охлажда, кондензира и образува купесто-дъждовен облак.
Докато издигащият се въздух достига своята точка на оросяване, водната пара кондензира на капки (или лед). Докато капките падат през облаците към земята, те се сблъскват с други капки и стават все по-големи. Падащите капки генерира със себе си студен въздух към повърхността, при което понякога се образуват силни ветрове.
Горната граница на конвективните облаци силно зависи от наличието или отсъствието на стабилно стратифицирани слоеве над нивото на кондензация. Силната инверсия може да спре вертикалното развитие на облака и то на всяко ниво.
Видове гръмотевични бури:
Най-честите гръмотевични бури у нас, са вътрешно масови (airmass thunderstorm). Обикновено Meteo Balkans за този тип бури, бихa издали предупреждение за жълт код. Защото те се развиват на малка площ, но валежите от тях дори могат да предизвикат и локално наводнение.
Вътрешно масовите са свързани с неравномерното нагряване на различни участъци от земната повърхност или преминаване на относително по-студена въздушна маса над по-топла водна или земна повърхност. В повечето случай са безопасни, но винаги има изключение.
Как да ги познаем?
Най-често се наблюдават през пролетта и лятото над сушата.
Образуват се през деня и се размиват през нощта.
Образуват се в седловините и районите със слаби барични градиенти.
Други доста чести бури са бурите образувани по студените фронтове – познати като фронтални (frontal thunderstorm).
Обикновено възникват при бързо движещите се студени фронтове с по-голям ъгъл на фронталната повърхност и наличие на нестабилен въздух в топлата въздушна маса.
Фронталните бури оформят дълга тясна ивица, която се образува малко преди самият фронт (thunderstorm squall line) и се съпровождат със силни ураганни ветрове.
Обикновено Meteo Balkans бихa издали предупреждение от жълт или оранжев код. Защото те се развиват на големи площи, но валежите са съпроводени от внезапен силен вятър, дребна градушка и значителни краткотрайни валежи.
Многоклетъчни гръмотевични бури (MULTICELLS THUNDERSTORM)
Многоклетъчните гръмотевични бури (Multicells thunderstorm), са група от гръмотевични бури , в различни стадии на развитие в една обща система. Многоклетъчните гръмотевични бури обикновено съдържат няколко вградени клетки - често до 5 или 8.
При тези явления се наблюдават и значителни валежи, дребна градушка. Много често от тези системи падат и валежи от над 40-70л/кв.м
Продължителността на живот на самата системата е от порядъка на няколко часа, а на отделните клетки – до 20-30 мин.
Как се образуват?
В повечето пъти самата система възниква от една гръмотевична буря, но на 20-30 км. след това се образуват други бури, наречени „дъщерни клетки“ и имащи вид на бързо растящи индивидуални бури.
Малко по-късно първичната клетка догонва дъщерните като се слива с тях. Това води до усилване на валежа.
Тези облаци имат много добре изразен поривист фронт, който се движи на няколко километра пред основата буря, която генерира и нови клетки.
Meteo Balkans за този тип процес, бихa издали предупреждение от оранжев код или червен код, като се има предвид и дадените условия. Подобни системи предизвикват локални наводнения, като тези над Северозападна България през юни месец 2023г.
Ето и една от най-опасните гръмотевични бури
Симулация на суперклетка, която е направена от Имре Дузмат
Мезо-конвективни системи са близки до клъстерите и се развиват в късният следобед в резултат на взаимодействието и сливането на по-малки групи гръмотевични бури. Те обикновено се движат на изток и достигат максимално развитие около полунощ и отслабват в сутрешните часове. Тези бури обикновено са огромни по площ и в тях дори може да има вградени и суперклетки.
Валежите от тях са значителни и често надминават 70-90л/кв.м. Бурята е съпроводена от силна гръмотевична дейност, средна и едра градушка и пориви на вятъра от над 80 - 100 км. в час. Тези бури в тропиците предизвикат дори образуването на тропически циклон.
Суперклетка се характеризира с наличието на мезоциклон – мощно и постоянно въртящо се насочено нагоре въздушно течение. Ако сравним с другите три вида гръмотевични бури – шквалови линии, многоклетъчни и едноклетъчни бури, суперклетките са най-редки, но имат най-голям потенциал да се превърнат в разрушителни бури. Те обикновено са самостоятелни и могат да доминират местните метеорологични условия в радиус до 40 км., като нерядко в тях се образуват и торнада (в около 30% от случаите).
Тези гръмотевични бури винаги се свързват с опасни явления, като много силни хоризонтални пориви на вятъра, големи градови зърна и смерч (торнадо). Бурята, която се разрази преди няколко дена над град Кула беше суперклетка. Поривите на вятъра при подобни бури често надминават 100 км. в час, а валежите са съпроводени от едра градушка.
Щетите на 22-ри юли 2023г. в гр. Кула след преминаването на суперклетка
Бургас на 17-сеп 2022г. / Иван Петров
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук