В миналото сме имали най-доброто вино, с което дори сме приспивали децата

Виното от векове присъства на българската трапеза. Не само във Велико Търново и региона пиенето на божествения еликсир става по определени радостни или пък тъжни поводи. Всеизвестен е фактът, че в миналото дори малките деца се приспиват с попара от вино и хляб, пише вестник "Борба".

И тогава е нямало нужда диетолози и лекари специалисти да (не)пропагандират „за вредата от тая амброзия”, защото старите търновци я ценят и я използват и в делник, и в празник.

Затова и отглеждат прекрасни лозя с чудесни сортове грозде, от които произвеждат пивко вино, известно с добрите си качества и извън пределите на страната.

Преди десетилетия населението на Великотърновски регион възприема десертното и винено грозде като “най-скъпия дар на земята” и безспорен лидер в богатото изобилие от вкусни и сочни плодове.

Тогава е нещо обичайно собствениците на хотели да поставят в стаите за нощуване купи, пълни със сочно грозде. Тази екстра е безплатна и прави невероятно силно впечатление на гостите от чужбина.

Дори в редица западни списания се появяват възторжени отзиви както за прекрасното разположение на града и славната му история, така и за гостоприемството на неговите жители, които “от сърце предлагат най-вкусното грозде в Европа, на което дори и боговете биха завидели”.

Търновски ученици, членове на Въздържателното дружество.

През 1935 г. старостоличани смятат, че “сладкото грозде, което ни услажда и лекува”, е сред „най-големите прелести и гордости на града“.

Преди 86 години някои боляри дори се шегуват, че Дядо Господ се объркал и вместо да дари богато Рая с прелестния плод, по невнимание изсипва рога на изобилието в нашия край.

Други търновци пък съвсем сериозно им опонират, изтъквайки, че не Бог, а традиционната любов на хората към лозята и системно полаганите за тях грижи са причина за берекета.

Историята запазва мълчание относно отбора победител във важния спор, но фактите доказват, че Великотърновският край е сред водещите лозаро-винарски центрове в страната.

Така например през далечната 1922 година окръгът се нарежда сред националните първенци по лозарство. Средната реколта от декар е около 700 кг, а общото количество грозде – 43 млн. кг.

От тях произвеждат 25 млн. л вино и 1,5 млн. л ракия. При тогавашните пазарни цени на алкохола приходът от лозята в окръга става най-печелившото перо в местната икономика и възлиза на около 300 млн. лв.

Празнуване на Трифон Зарезан в лозята край Велико Търново, 1931 година.

В помощ на лозарите от окръга от Освобождението до 20-те г. на ХХ в. функционират Държавни лозови разсадници в Свищов и Горна Оряховица и Окръжен в Павликени.

В Сухиндол, Бяла черква, Горна Оряховица, Лесичери, Недан и редица други селища съществуват около 30 частни разсадници (маточници), които също подпомагат развитието на лозарството във Великотърновски окръг. Не липсват и училищни и църковни разсадници.

В Свищов, Сухиндол и други селища се изграждат проспериращи лозаро-винарски кооперации, в резултат на чиято дейност великотърновци и гостите на града имат възможността да консумират качествено и сравнително евтино вино.

С особен успех и гордост за жителите преминава организираната през 1933 г. във Велико Търново голяма лозаро-овощарска изложба, която след пет години е последвана от нов бум.

Пощенски картички, заклеймяващи алкохолизма, разпространявани във Велико Търново и в страната.

Търновци разказват, че 1938 година е „най-пияната” в новата ни история.

Тогава реколтата от грозде е толкова богата, че вкусният плод е по джоба и на най-бедния гражданин, а продавачки от близките села предлагат кехлибарената вкусотия освен на Самоводския пазар и Марино поле дори и по улиците на града

Но и въздържателното движение също бележи успехи в старата столица и региона, особено след Първата световна война. За борба с алкохола се основават ученическите дружества “Твърдост”,“Светъл път”, “Лъч”, “Младост”, преименувано по-късно в “Усърдие”.

Търновското учителско въздържателно дружество „Обнова” се учредява през 1924 година. Негов председател е бележитият търновец Йордан Кулелиев.

Пиянско дружество „Шиш – Миш” в село Церова кория.

Ентусиазираните местни въздържатели пропагандират дейността си в издаваните от тях през 20-те и 30-те години на миналия век вестници и списания, носещи красноречиви названия: „Спиртомразец”, „Противоалкохолен лист”, „Въздържателче”, „Трезва просвета”, „Борба с алкохолизма”.

Съгласно Окръжно N 36.361 на ;инистерството от 19 декември 1930 г. денят, в който влиза в сила забраната на алкохола в САЩ, се определя като Ден на трезвеността и в България. Така 16 януари става любима дата и за търновските противници на градусовите питиета.

На тоя ден през 1931 година местното Въздържателно дружество по своя инициатива анкетира учениците от четири първоначални училища. Оказва се, че от 675 деца въздържателите са 555, а 120 ученици редовно си пийват. Анкетьорите проверяват и семействата на децата, като резултатите съвсем не са обнадеждаващи – въздържатели са родителите само на 190 ученици, а на останалите 485 – не.

Известните в миналото търновски кръчмари Атанас Петров Стойчев – Брадата (вляво) и Богдан Байчев, чиито питейни заведения се намират в Асенова махала.

В съответствие с министерските разпоредби на 16 януари 1931 година петият час във всички търновски гимназии се използва за изнасяне на „беседи върху пагубното влияние на спиртните напитки и величавия акт на североамериканския народ”.

В големия салон на Мъжката гимназия по темата „Въздържателното движение в чужбина и у нас” говорят едни от най-авторитетните търновски учители Зоя Ставрева и Йордан Кулелиев.

Словата им се предшестват от хоровото изпълнение на „Марша на въздържателите“. Лекторите подробно запознават гимназистите с борбата срещу алкохолизма в „европейските държави и Северноамериканските съединени щати, с намесата на общинската и държавната власт там в решаването на проблема”.

Особен интерес предизвиква разказът на Йордан Кулелиев за някои аспекти от съвременното законодателство по „алкохолния въпрос”.

От беседата става ясно, че съгласно чл. 112 от Закона за акцизите и чл. 175 от Закона за народното здраве жителите от всяко селище – градско или селско, посредством референдум могат да затворят съществуващите по места кръчми.

„Само така, казва Йордан Кулелиев, чрез разумното използване на това право бавно, но сигурно ще се рушат вековните крепости на алкохолизма – кръчмите, и ще се отива към отрезвяването на българския народ”.

Пощенски картички, заклеймяващи алкохолизма, разпространявани във Велико Търново и в страната.

Не липсват и търновци, които зарязват кръчмарството.

Според спомените на д-р Сава Русев един от тях  е Владимир, чието заведение навремето посещавали руските офицери. Той зарязва алкохолния бизнес и започва да произвежда… сода и лимонада, като дори сам приготвя нужната му въглена киселина от счукани на прах мраморни блокове и кезап (сярна киселина).

Независимо от борбата за трезвеност великотърновци в миналото продължават да почитат виното и съвсем не се вълнуват от дилемата какво да празнуват – Трифон Зарезан или Свети Валентин. За вино и любов предшествениците ни имат 365 дни в годината, но в един от тях все пак отдават специална почит към виното, което ги „радва, весели, утешава, дава им живот и средства за поминуване”.

ЛЮБОПИТНО: 

В миналото собствениците на някои кръчми радват клиентите си не само с вино и други алкохолни еликсири, но и с дайрета, тарабуки и всякакви инструменти, а любимата песен, с която търновци много се гордеят и винаги пеят, е „Хаджиминчовата“. Докато “направят главите”, посетителите имат възможност да играят на табла и карти, а след войните за национално обединение – на билярд, шах и комар.

Почти анекдотично звучат спомените на стари търновци, според които запалени (и подпийнали) комарджии проиграват не само дрехите си, но и жените си. При това се срамуват повече да се върнат без гащи у дома, отколкото да съобщят на благоверните си, че вече са “чуждо притежание”. И за да “облекчат” страданието си и да потушат резила, те, разбира се, наблягат на алкохола.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук