Всеки човек има тези четири Коледи
В живота на човека има три възрасти. Първо той вярва в Дядо Коледа. После той не вярва в Дядо Коледа. И накрая той е Дядо Коледа. В този стар виц има немалко истина, коментира obekti.bg.
Замисляли ли сте се колко вида Коледа празнуваме през живота си? Един, два, три…? Или все пак четири? Да, празникът е глобален, като изваден под индиго в много страни, кътчета и дори души (ударението на и) на няколкомилиардната ни планета. Сякаш всички правят едно и също, когато наближи 24 декември. Всяка година.
Е, не е точно така. Нека си признаем: на 4 години гледаме Коледата с ококорени, чисти и вярващи очи и всичко е възторг – от белобрадия старец до бонбона, който стискаме в ръка, на 14 за много от нас тя е досадна вечеря със скучните родители, които дори невинаги ни поднасят подходящия подарък, на 34 е тържество на потребителството, а на 64 се хващаме за спасителната традиция в опит да съберем поне веднъж годишно пръсналото се по цял свят семейство. Тук, разбира се, става дума за външната страна на този прекрасен празник, който изначално е Рождество Христово - нито повече, нито по-малко.
Но нека се върнем към онзи златен момент от нашето детство, в който наистина вярваме, че човекът с червения костюм, големия корем и бялата брада съществува.
Когато магията е реална.
Когато още нямаме и 4 години и с трепет и малко страх очакваме огромния заскрежен гостенин. Дали е получил писмото с желанията, ще донесе ли мечтания подарък? Ами ако е научил, че не сме били достатъчно послушни и в чувала няма нищо за нас? Подаръците. Те са основното, но все още не единственото. Все още не ни се полагат по презумпция. Или по-скоро сме малки, за да разберем, че е тъкмо обратното. Стараем се да си ги заслужим, макар и в последния момент.
Седемте (или девет) постни ястия на трапезата на Бъдни вечер по никакъв начин не ни впечатляват, баницата с късмети е просто нещо вкусно, в което мама или баба е сложила разни странни неща, които не стават за дъвчене. Виж, коледната елха е нещо друго - прекрасна, накичена с играчки и мигащи лампички от нас самите. Радваме й се искрено всеки ден, докато най-накрая не намерим под нея красиво опакованите кутии (в случай че сме заспали тъкмо когато добрият старец е позвънил на вратата).
Няма нищо чудно в това, че в повечето семейства Коледата е празникът, сякаш посветен главно на децата. Реално самата му природа е такава. Психологът Лудвиг Джекилс се опира на
древните митове за обновлението,
с които е свързан този ежегоден и цикличен фестивал, и показва, че основният му подсъзнателен и съзнателен смисъл за всички народи и култури е краят на един стар цикъл и възхваляването на новото начало. А какво са децата, ако не едно ново начало? Ето защо според Джекилс стремежът в този ден да зарадваме малките и да възобновим надеждата им за това, че животът от днес продължава по-добър за всички, е ключова в съграждането на позитивни и креативни нагласи в новия човек, които му дават мотив да продължи напред и да се развива в положителна насока. Хубавото е, че това става не с досадни наставления, а по един приятен за всички сетива начин.
Спомените от това време най-често са апетитни миризми на всевъзможни вкуснотии. А ако сме на село, никога няма да забравим приятния „полъх” на зима, който пушекът от комините разнася навсякъде. И снега - разбира се, снега…
Един спомен обаче е най-ярък - за червените дрехи, брадата и добрите очи на дебеличкия митичен гостенин и за десетките му джуджета, които изработват все нови и нови подаръци. Дядо Мраз, Дядо Коледа? Какво значение има? Важното е, че чувалът е пълен с играчки и дори липсата на комин в панелните блокове не би му попречила да се стовари насред хола.
Всичко е прекрасно, докато в един момент не се натъкнем на червения костюм.
Без обаче старецът да е в него. Дали ще е завит в чувал на най-горния рафт в килера, натикан в куфар под кревата в спалнята или просто небрежно захвърлен в гардероба - няма значение. Всъщност нека не се самозалъгваме - отдавна сме подозирали някой от родителите, съседа под нас или шофьора в детската градина, но сме предпочитали да продължим да вярваме. Идва обаче моментът, в който просто трябва да се разделим с тази вяра. За много западни психолози точно това е моментът, когато губим доверие в абсолютния авторитет на родителя като човек, който всичко знае и винаги казва истината, и заставаме в позиция на бунт. Всички знаем що е то тийнейджър. Може би за част от саркастичния им индивидуализъм е виновен Дядо Мраз? Хубаво е да има на кого да стовариш вината - особено когато носи глупава червена дреха и през по-голямата част от годината живее на Северния полюс.
Порастваме, годините минават, а хормоните се увеличават. На 14 вече сме шумни, раздразнителни, готови да експериментираме. Коледа отдавна е загубила идиличния си чар, традициите й са все още непонятни за нас, а в съзнанието ни това е просто един ден, в който хората разменят помежду си подаръци. Какво правим в такъв момент? Прекарваме я със семейството? Едва ли. Една част (един час) може би. Все пак трябва да си вземем подаръка. Гледаме в ръцете не Дядо Коледа (който отдавна вече не идва), а тези, които всеки ден по малко играят неговата роля. Вече би трябвало да сме разбрали това, макар че невинаги го оценяваме. Хапваме набързо с мама и татко Коледа и преди да ни е станало прекалено досадно, бягаме на компютъра, защото там ни очаква нещо различно. Нещо, за което родителите ни не подозират, че съществува -
виртуалната Коледа.
Тази, която се чества буквално в компютъра. Най-странното е, че тя пак е като земната, с всичките й традиции, има и елфи, и елхи, и семейството - вторичното, създадено по наш вкус - даже е там...
И все пак не е същото. В огромните онлайн светове - като World of WarCraft, The Lord of The Rings Online и Guild Wars - сме заедно с още стотици хиляди играчи от цял свят. Всеки от нас, приел облика на орк, елф, човек или джудже, превърнал се в магьосник, разбойник или воин, си има своите рутинни занимания. Когато наближи 24 декември, цветни и мигащи лампички плъзват по покривите на сградите, големи и зелени елхи, украсени в духа на играта, изникват буквално от нищото в столиците на всяка една раса, а хората (истинските!), вдъхновени от случващото се, обличаме празничните си дрехи, заменяме меча с гигантска захарна пръчка, украсяваме виртуалните си къщи подобаващо - със снежни човеци, борчета и всевъзможни играчки - и започваме да празнуваме!
А подаръци? О, да! Дори и тук.
Да избереш перфектния предмет за конкретния човек в една игра е не по-малко трудно, отколкото в реалния живот. Тук шопинг треската приема съвсем различни виртуални измерения и изобретателността е наистина ключова. Откъснат череп на убит голем в Guild Wars е перфектният дар за един некромант. Няма да пропуснем и туловището на досадния скорпион - черупката му ще послужи на някой воин за шейна. Какво ли би казал Дядо Коледа за тези скъпоценности? А е и малко трудно да ги обясним на земното си семейство.
Затова пък виртуалното ще ни разбере. В онлайн световете това са обществата или т.нар. гилдии. Офицерите, които се грижат за реда и дисциплината сред членовете, могат да проявят изобретателност и да организират
специални събития за Бъдни вечер.
Например в Guild Wars може да се направи интерпретация на „Коледна песен” на Чарлз Дикенс с участието на няколко души от гилдията. Но, естествено, постановката ще бъде изцяло в духа на играта, така че Скрудж ще се играе от гуляещ монах, който цени повече бирата на джуджетата, отколкото любовта на останалите. В края на краищата обаче той ще разбере, че е хубаво да му пука и за другите и че трябва да споделя питието си с всички малки дечица в селото.
В The Lord of The Rings Online пък може да се заформи и цял коледен концерт. Дори и най-популярната музикална група в играта - The Shades - да няма изяви именно на Бъдни вечер, като нищо има шанс да се натъкнем на някой млад, но амбициозен менестрел, който заедно с няколко свои приятели, въоръжени с флейта, теорба и арфа, свири „We Wish You a Merry Christmas”. Наоколо, естествено, се е събрала цяла тълпа - хора, елфи, джуджета, хобити. Някои пляскат, други танцуват, трети надигат питиета, сервирани от кръчмаря, а четвърти са седнали край стъкменото от ловеца огнище и обсъждат тактики за това как да победят злото в Мраколес. Е, не е ли по-интересно, отколкото на тихата вечеря вкъщи?
Не са изключени и вариации на Дядо Коледа.
В World of WarCraft има голямо и дебело джудже на име Дядо Зима, което раздава подаръци на всеки, който изпълни успешно заръките му и задоволи всекидневната му жажда за мляко и бисквитки. Виждат се и гноми, облечени с червени наметала и шапчици, танцуващи върху масата на кръчмата. Някой ги замеря със снежни топки - напълно нормално. Друг пък е преобразил коня си с помощта на магическо заклинание в елена Рудолф и подскача весело около масите. А трети се е превърнал в снежен човек и се опитва да изстреля в небето насъбраните празнични фойерверки.
Лесно е да наречем младежите, които се забиват посред този уж социален и семеен празник в някакъв презрян виртуал, социопати и нихилисти, но трябва да приемем, че гледищата, които изразяваме в този момент, са остарели вече с близо две десетилетия. В днешната култура на индивидуализъм, фрагментиране на съзнанието и цифровизация младите хора се научават в собствената си среда да общуват най-пълноценно чрез електронни носители - телефони, есемеси, чат, социални игри. Трябва да се примирим -
обществото излиза от тет-а-тета и влиза със страшна сила в компютърния и мобилния интерфейс.
Приемете го - ние обичаме игрите! Да висиш на компютъра отдавна не означава, че си изолиран и депресиран nerd с дебели цайси и акне. Днес не можеш да си част от младото общество, без да говориш на цифровия код - дори по Коледа. Американският специалист по култура и комуникация Александър Галоуей успокоява изнервените родители - животът пред екрана е невроза само във въображението на лекаря от старото поколение, но не и реалност. Докато филмите и снимките са само образи, пред които стоим сравнително пасивно, игрите са живо действие, обяснява той. При това действие в свят, който е изцяло под наш контрол. Няма по-добър начин да разберем какво искаме от живота, смята този изтъкнат специалист, от възможността първо сами да съградим един фантастичен свят и да се научим да живеем според законите му. Така че ако тийнейджърът ви прекарва празничните нощи, отразяващ светлината на монитора - оставете го на мира. Той само се учи да живее. За това имате гаранцията на учен от Нюйоркския университет - който се е снимал за Уикипедия с ърбън къса прическа и пръст на футуристичен тъчскрийн. Времената се менят.
И вече не сме на 14, а на 24, 30, 34 и в един прекрасен миг се оказва, че е време да се превъплътим в Дядо Коледа не само във виртуалния, но и в съвсем реалния живот. Кога става това? Не когато ни порасне дълга бяла брада, а когато завъдим деца и започнем да печелим пари. В този момент ни става ясно, че сме попаднали в прастарата клопка на Празника на изобилието - купувай и раздавай, ако не искаш да свършиш като стария Скрудж от “Коледна песен” - самотен, безлюбовен и изоставен с лошите си мисли.
Затова пък виртуалното ще ни разбере. В онлайн световете това са обществата или т.нар. гилдии. Офицерите, които се грижат за реда и дисциплината сред членовете, могат да проявят изобретателност и да организират
специални събития за Бъдни вечер.
Например в Guild Wars може да се направи интерпретация на „Коледна песен” на Чарлз Дикенс с участието на няколко души от гилдията. Но, естествено, постановката ще бъде изцяло в духа на играта, така че Скрудж ще се играе от гуляещ монах, който цени повече бирата на джуджетата, отколкото любовта на останалите. В края на краищата обаче той ще разбере, че е хубаво да му пука и за другите и че трябва да споделя питието си с всички малки дечица в селото.
В The Lord of The Rings Online пък може да се заформи и цял коледен концерт. Дори и най-популярната музикална група в играта - The Shades - да няма изяви именно на Бъдни вечер, като нищо има шанс да се натъкнем на някой млад, но амбициозен менестрел, който заедно с няколко свои приятели, въоръжени с флейта, теорба и арфа, свири „We Wish You a Merry Christmas”. Наоколо, естествено, се е събрала цяла тълпа - хора, елфи, джуджета, хобити. Някои пляскат, други танцуват, трети надигат питиета, сервирани от кръчмаря, а четвърти са седнали край стъкменото от ловеца огнище и обсъждат тактики за това как да победят злото в Мраколес. Е, не е ли по-интересно, отколкото на тихата вечеря вкъщи?
Не са изключени и вариации на Дядо Коледа.
В World of WarCraft има голямо и дебело джудже на име Дядо Зима, което раздава подаръци на всеки, който изпълни успешно заръките му и задоволи всекидневната му жажда за мляко и бисквитки. Виждат се и гноми, облечени с червени наметала и шапчици, танцуващи върху масата на кръчмата. Някой ги замеря със снежни топки - напълно нормално. Друг пък е преобразил коня си с помощта на магическо заклинание в елена Рудолф и подскача весело около масите. А трети се е превърнал в снежен човек и се опитва да изстреля в небето насъбраните празнични фойерверки.
Лесно е да наречем младежите, които се забиват посред този уж социален и семеен празник в някакъв презрян виртуал, социопати и нихилисти, но трябва да приемем, че гледищата, които изразяваме в този момент, са остарели вече с близо две десетилетия. В днешната култура на индивидуализъм, фрагментиране на съзнанието и цифровизация младите хора се научават в собствената си среда да общуват най-пълноценно чрез електронни носители - телефони, есемеси, чат, социални игри. Трябва да се примирим -
обществото излиза от тет-а-тета и влиза със страшна сила в компютърния и мобилния интерфейс.
Приемете го - ние обичаме игрите! Да висиш на компютъра отдавна не означава, че си изолиран и депресиран nerd с дебели цайси и акне. Днес не можеш да си част от младото общество, без да говориш на цифровия код - дори по Коледа. Американският специалист по култура и комуникация Александър Галоуей успокоява изнервените родители - животът пред екрана е невроза само във въображението на лекаря от старото поколение, но не и реалност. Докато филмите и снимките са само образи, пред които стоим сравнително пасивно, игрите са живо действие, обяснява той. При това действие в свят, който е изцяло под наш контрол. Няма по-добър начин да разберем какво искаме от живота, смята този изтъкнат специалист, от възможността първо сами да съградим един фантастичен свят и да се научим да живеем според законите му. Така че ако тийнейджърът ви прекарва празничните нощи, отразяващ светлината на монитора - оставете го на мира. Той само се учи да живее. За това имате гаранцията на учен от Нюйоркския университет - който се е снимал за Уикипедия с ърбън къса прическа и пръст на футуристичен тъчскрийн. Времената се менят.
И вече не сме на 14, а на 24, 30, 34 и в един прекрасен миг се оказва, че е време да се превъплътим в Дядо Коледа не само във виртуалния, но и в съвсем реалния живот. Кога става това? Не когато ни порасне дълга бяла брада, а когато завъдим деца и започнем да печелим пари. В този момент ни става ясно, че сме попаднали в прастарата клопка на Празника на изобилието - купувай и раздавай, ако не искаш да свършиш като стария Скрудж от “Коледна песен” - самотен, безлюбовен и изоставен с лошите си мисли.
Други аспекти от американската Коледа също допълват религиозната символика. Писмата на децата до добрия старец напомнят молитвите за възнаграждение към Бога. Коледните песни са без съмнение светски химни, а традицията да се оставя храна през нощта - типично жертвоприношение. Само че във века на потреблението свещеното бързо се измества от религиозния в материалния свят. Това е особено добре описано от унгарския антрополог Елемер Ханкис в книгата му “Приключението човешко”. Той анализира прехода между църквата като място за събиране на обществеността и празнуване на духовните ценности и универсалния магазин или
мола като една нова катедрала на материализма.
Началото е през 1874 г. - тогава универсалният магазин “Мейсис” в Ню Йорк излага на коледната си витрина вносни кукли за 10 хил. долара. Така започва традицията за Коледа да не се подаряват ръчно изработени вещи, а скъпи, закупени от магазина подаръци. И моловете не закъсняват да подкрепят тази тенденция. С въвеждането на специални украси, намаления и приятна музика те се превръщат в светъл пристан на идеализирания свят на потреблението. Там всичко е такова, каквото искаме да е. Царува духът на облагороденото от рекламните послания пазаруване за някой друг и надеждата, че след покупката и нашият свят ще стане по-хубав. Много от витрините излагат и преки религиозни символи - като модели на църкви и на Рождеството, като по този начин пряко свързват потреблението с висшите ценности на религията. Но за да не се принизява церемонията на даряването с профанни стоки за масова употреба,
в индустрията навлиза нов жанр - специалните коледни подаръци.
Те нямат друга цел освен удоволствието и ритуалното харчене на пари, целящо да засвидетелства свещеността на роднинските и приятелските връзки. Класикът на антропологията Клод Леви-Строс нарича новата Коледа “гигантски потлач” - ритуал на канадските индианци, в който се унищожават скъпи материални блага, за да се демонстрира статус и особено влияние в групата. Подаръкът се сакрализира допълнително с въвеждането на универсалната практика на опаковката. Така вещта се персонализира и се прави “специална”, като от нея се сваля аурата на масовото производство и се прибавя нещо лично. Същата е функцията и на коледните картички - нещо масово с личен почерк.
В центъра на всичко това царува неизменният Дядо Коледа, приканващ децата да поискат
това, което според новия канон на потребителството им се полага -
подаръци. Този нов бог обаче проповядва малко различни от християнските ценности. Поне четири от седемте смъртни гряха са превърнати в плюсове от духа на Дядо Коледа - алчността, сладострастието, завистта и чревоугодието. Всъщност една рекламна кампания на известна американска марка пряко заявява обръщането на ценностната система. На плакатите й е изобразен Дядо Коледа, който казва: “Зная, че като дете си имал списък с нещата, които искаш за Коледа. Зная, че го имаш и сега - само че е много по-дълъг. Алчността не е порок”. Алчността не е порок, убеждава и добрата усмивка на Дядото от мола.
Статусът на мола като място, което, подобно на храм, популяризира семейните ценности на любов, общност и милосърдие, е илюстриран във великолепно анализирания от Ръсел Белк холивудски филм “Чудото на 34-та улица”. В центъра му отново е магазинът “Мейсис”, чиито управители заменят пияния си Дядо Коледа с мъж, който наистина вярва, че е добрият старец. Той среща прагматичната рекламна агентка на магазина и дъщеричката й Сюзан. В началото Сюзан не вярва в Дядо Коледа, но неговият заместник я убеждава, че чудеса наистина съществуват.
Магазинът започва да печели от автентичността на новия си Дядо Коледа
и, вдъхновена от това, агентката създава нова рекламна стратегия, представяща “Мейсис” като “магазина със сърце”. Единствената ценност в случая е печалбата, но тя е достигната чрез светли чувства като вярата в чудеса и сплотяването на разбитите семейства.
Съвременните дядо коледовци - майките и бащите, участваме в световния празник на потреблението като добрите помощници на един върховен бог - бога на харченето. Тази практика е насадена у нас още от детството чрез връзката подарък – любов. Според психолога и антрополог Сюзан Айзъкс
чрез Коледата и рождените дни ние сме научени да слагаме знак на равенство
между тези две понятия и за нас отказът на подарък означава и отказ на любов. Е, кой от нас, родителите, ще посмее да откаже обичта си на децата, та макар и това да означава да изпразни семейната кесия до дъно? От тази вяра печели само молът, но новата религия - религията на материализма, изисква жертви като всеки друг култ. И на майките и татковците ще ни е малко трудно да убедим децата си, че ги обичаме и без скъпи подаръци по Коледа. Защото днес не само в Америка, но и в целия свят, където тя изнася потребителската си култура и идеология с посланици като иконата “Кока-Кола” (и нейния Дядо Коледа), е достатъчно само да се огледаме, за да ни се прииска поне една хапчица от всеобщата баница на свръхизобилието.
Прехвърлим ли обаче определена възраст, обществото се освобождава от услугите ни, връчва ни малък чек за пенсия и ни оставя да си гледаме здравето и семейството. Освен облекчение, че вече никой няма да очаква от нас грандиозни подаръци, Коледата е и минно поле на депресията за хората в пенсия. В крайна сметка всички сме бомбардирани с послания, че това е времето, когато се събираме с най-близките си, които ни доказват, че ни обичат и ценят. Ами ако тези близки предпочитат да заминат на ски в Пампорово, вместо да кукуват в нашата скромна компания? В борба с тази мрачна мисъл
повечето баби запрятаме ръкави и започваме да възкресяваме
всички прекрасни кулинарни традиции на българската Коледа - като се започне от постните ястия на Бъдни вечер и се стигне до печеното прасенце и баницата с късметите. Та кой не ги обича? Да, ние, пенсионерите, имаме време, затова често си правим труда и да украсим прекрасна елха и сурвачки, с които малките ни наследници да могат да отупат няколко лева от прашните ни жилетки. Много семейства не устояват на изкушението и така възрастното поколение, което не желае да остане само, се превръща в основен стожер на коледната традиция и носител на обичаите, които в нашата страна обикновено се въртят все около масата. По-изобретателните възкресяват и коледния бъдник - ако има камина, и гадаенето по орехи - ако ядката е хубава, здрав ще си цяла година. Всъщност
това е най-хубавият подарък, който възрастният човек може да даде - любов, сплотеност и хубава храна -
като по този начин успява да прекрачи законите на потребителската Коледа и да възстанови ценностите на семейния и религиозен празник.
Ами ако не стане? Тогава винаги я има телевизията - любимия приятел на всеки ветеран от третата възраст. Антропологът Марк Бени описва как ежегодните коледни програми създават усещане за сплотено полусемейство, като сближават зрителите с познати и любими, та макар и дигитални лица. На 64+ се пренасяме в един измислен свят, подобно на любителите на компютърни игри, и празнуваме с Франк Синатра, английската кралица и президента на републиката. Услужливите джуджета от екрана дори ни указват кога да отпушим тапата на шампанското.
В крайна сметка Коледа е такава, каквито сме самите ние. Такава е, каквото е обществото, в което живеем. Но ако няма деца да вярват в чудеса, тийнейджъри да се цупят в стаите си, мама и тате - да купуват подаръци, и баба и дядо да ни събират около масата - каква Коледа е това?! На този въпрос и всичките учени на света няма да могат да отговорят.