От Библията и Нострадамус до календара на маите и компютърния проблем 2000, краят на света отдавна привлича феновете на киното, предаде Франс прес. Редица режисьори обичат да подклаждат страхове, свързани с пренаселеност, епидемии и ядренАрмагедон. Тези теми карат зрителите да се стичат в киносалоните.
През следващите няколко месеца по екраните ще излязат няколко подобни филма, сред които "Mortal Engines" (Смъртоносни машини), продуциран от Питър Джаксън, "In-Rang" на Ким Джи-ун и "Люксембург" на Мирослав Слабошпитски.
 
Според експерта от сайта Boxoffice.com Шон Робинс, този жанр е като дефиниция за бягството - творческа форма, която удовлетворява първичното желание да се върнеш към главното.
 

"Въпросните филми често са смятани за песимистични виждания за бъдещето и това тълкуване вероятно е логично, но е възможно да са също вътрешен самоанализ“, поясни той.

Лесно е да видиш основните принципи на постапокалиптичното като неизбежна част от трагичната ни съдба, но може също да се извлекат поуки, защото в центъра на всяка хубава история физическото състояние на човека е поставено на изпитание", допълни Шон Робинс.

Зомбитаголеми скални късове, дошли от дълбините на космоса, и създадени от хора оръжия за масово унищожение често, но не винаги, са в основата на апокалипсис на големия екран.
 
Във филма "Нито звук" (2018) на Джон Красински върлуват агресивни извънземни, докато в "Аз съм легенда" (2007), "Щамът Андромеда" (1971) и "Дванайсет маймуни" (1996) виновникът е вирус.

Други вектори на апокалиптично бедствие са геофизичното или климатично събитие в "Зеленотослънце" (1973), "Воден свят" (1995), "УОЛ-И" (2008) или развитите тенологии в "Терминатор" и поредицата "Матрицата".

Във филмовата поредица "Лудият Макс" цивилизацията загива заради недостига на петрол и по пътищата кръстосват гангстерски банди.