Зрелище в небето над България: Ще се сипе звезден дъжд!

Звезден дъжд ще се сипе през летните месеци. През юни, юли и август няколко метеорни потока ще украсят небето. На какви атрактивни астрономически явления ще станем свидетели през лятото разказва физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" при СУ "Св. Климент Охридски" пред "Телеграф".

Шоу

Метеорният поток „Персеиди“, който ще ни поднесе небесен спектакъл през август, се застъпва с „Южни делта Аквариди“ и „Алфа Каприкорниди“, както и с още няколко по-слаби потока.

Практически всички те заедно допринасят за общата висока метеорна активност през безлунните летни нощи, обясни ученият.

Още в юнските нощи може да се любуваме на звезден дъжд. Така нареченият метеорен поток „Юнски Боотиди“ е вече активен, а падащите звезди ще могат да се наблюдават до 2 юли. Неговият максимум ще бъде на 27 юни около 07:45 ч. българско време. Тези явления могат да се наблюдават от места, отдалечени от нощните светлини на градовете.

За целта са най-подходящи високопланински местности в ясни и безлунни нощи. Предвид че за нашите географски дължини максимумът се пада сутринта след изгрева на слънцето, най-близкото до него удобно време за наблюдение ще бъде в последните часове на нощта 26 срещу 27 юни. Тогава съзвездието Воловар, в което се намира т. нар. радиант на потока, ще клони към залез над северозападния хоризонт.

Сутринта на 27 юни Слънцето ще изгрее в 05:51 ч. за района на София, така че наблюдения ще са възможни до началото на сутрешния полумрак, т.е. до около 04:30 ч. Тази година обаче по време на максимума на „Боотиди“ Луната ще бъде в съзвездието Водолей, във фаза 2 дни преди последна четвърт, което ще затруднява наблюденията.

Бавни

Потокът е интересен с бавните си ярки жълто-оранжеви метеори. Активността на „Боотиди“ по време на максимума варира в широки граници през различни години – от само няколко до над 100 метеора за час.

Но дори и при ниска активност неговите ярки и бавни метеори, навлизащи в земната атмосфера със скорост 18 km/s, могат да се фотографират много по-успешно от бързите метеори на повечето други потоци през годината. „Юнски Боотиди“ се пораждат от метеорни роеве, отделящи се в космическото пространство от кометата 7P/Pons-Winnecke, която има орбитален период 6.4 години

По-късно през лятото ще могат да се наблюдават още няколко по-атрактивни метеорни потока, например „Южни делта Аквариди“ и „Алфа Каприкорниди“.

И двата потока имат максимуми на 30 юли. Те се наблюдават най-добре във втората половина на нощите около края на юли и в началото на август, а тогава нощите ще бъдат безлунни. Общата им активност е около 30 метеора за час. Подобно на метеорите на „Юнски Боотиди“ те са бавни и ярки, особено тези на „Алфа Каприкорниди“.

Популярният метеорен поток „Персеиди“ ще бъде активен от около 17 юли до 24 август. Неговият максимум тази година ще бъде на 12 август от около 16 ч. до 19 ч. българско време, т.е. през деня за нас. Поради това можем да изберем най-близкото до максимума удобно време за наблюдение – една от двете нощи на 11 срещу 12 или на 12 срещу 13 август.

През първата половина на тези нощи обаче Луната ще бъде над хоризонта и ще създава светъл фон на небето, което принципно затруднява визуалните наблюдения.

Две суперлуни изгряват тази есен

На две суперлуни ще се любуваме тази година. Първата ще бъде в последните часове на нощта на 17 срещу 18 септември, когато от България ще се наблюдава и частично лунно затъмнение с малка фаза. Второто суперлуние ще бъде на 17 октомври, когато лунният перигей ще настъпи в 03:47 ч., а пълнолунието – в 14:26 ч.

Предвид тези моменти можем да си изберем да наблюдаваме явлението или рано сутринта преди разсъмване на 17 октомври, или вечерта на същата дата.

„Ако новолунието или пълнолунието в някой от месеците настъпи близо до момента на лунния перигей, т.е. когато Луната се приближава най-много до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита, говорим за явлението суперлуна (или суперлуние)“, обяснява Маркишки.

При суперлуние с невъоръжено око не е възможно да се отчете разлика във видимия диаметър на Луната, макар често да се твърди тъкмо обратното. Тогава лунният диаметър е с близо 7% по-голям от случая, когато виждаме нашия естествен спътник на средно разстояние от Земята – на 384 400 km.

При суперлуние Луната е с яркост близо 16% по-висока от средната, но тъй като няма с какво да сравним тази повишена яркост, не можем да оценим разликата визуално.