Как се празнува Великден и какво се слага на трапезата

Великден е един от най-святите християнски празници. За великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи – символ на новия живот през пролетта и възкресението на Христос. Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши.

На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата – обреден хляб, баница, пиле и най-вече яйца и козунак. Великден се празнува три дни, а подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица.

Боядисване на Великденски яйца


Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. От тогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък, или в съботата преди Великден. С първото, боядисано в червено яйце, се рисува кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, заравя се в средата на градината или се пази някъде в дома до следващия Великден. След точно една година се чупи и ако се е запазило, а не е развалено, тогава домът ще се радва на радости и благополучие през идната година. Яйцето не се изхвърля, а се зарява някъде близо до дома.

Боренето на яйцата

Боренето с яйца е основен момент в българската великденска традиция. В “чукането с яйца” всеки преживява символична борба за победа и ритуал за здраве през цялата година. Всички се „чукат“ с червени и шарени яйца. Това се прави за здраве. Който излезе с най-здравото яйце, т.е. бореца, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве.

Великденски козунаци 

Някога преди козунаците да станата така популярни на този свят празник, за Великден са се приготвяли така наречените обредни хлябове. Те представлявали пити, украсени и сплетени и с отредени 5 места в тях за червените яйца. Боядисаните яйца се поставяли по едно в четирите края на питата и едно в средата й.
Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за  Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се месят козунаци.

Нови дрехи 

На Великден се обличат нови дрехи. Тази традиция символизира възраждането на новия живот през пролетта и Възкресението Христово.

Обикалянето на църква на връх Възкресение 

Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.

Всяка година българските владици носят свещен огън от Божи гроб. Това е огънят, който се самозаплава в храма там. В началото няма топлина в, но след като погори малко, става истински топъл огън.

Този свят огън се разнася по всички църкви и точно в 12, след като приключи тържествената церемония, попът изнася свещ, запалена с този огън. Всеки може да си вземе частичка от него. Със запалента свещ, църквата се обикаля три пъти за здраве и щастие. След като човек се прибере в дома си, със същата свещ в ръка се обикалят всички стаи, с молитва към Господ да пази този дом. Накрая свещичката се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря.

На Великден се поздравяваме с думите „Христос возкресе!“ и в отговор очакваме да чуем „Воистина возкресе!“.