Какво се случва на 24 декември в българската история

На 24 декември 879 г. се провежда Вселенски църковен събор в Константинопол, на който се взема решение да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна самостоятелност.

На тази дата през 1877 г. Южният отряд на генерал Радецки започва зимното преминаване на Стара планина в района на Шипченския проход. През 1879 г. със заповед от военното министерство са определени първите униформи в българската войска.

На 24 декември 1880 г. при пожар в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при изпълнение на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на когото Иван Вазов посвещава стихотворение.

На тази дата през 1916 г. българските войски завземат град Исакча в Румъния. На 24 декември 1981 г. са открити ТЕЦ "Марица-изток 3" и рудник "Трояново-юг".

На 24 декември са родени: политикът Лютви Местан, социологът Милена Цветкова

На 24 декември умира юристът и главен прокурор на Република България от 1992 до 1999 година Иван Татарчев


2017 г.

Шестима са загиналите на пътя само за денонощие.
Трима млади мъже загиват при пътен инцидент в Харманли. По-късно през деня при жестока катастрофа на пътя Пловдив - Пещера загиват още трима души. Часове след инцидента става ясно, че загиналите са инж. Нурджан Рустемова, зам.-кмет на община Кричим, и двете ѝ деца.

2015 г.

На извънредно заседание, Централният съвет на ДПС взима решение да освободи лидера на партията Лютви Местан от заеманите от него постове, както и да го изключи от самата партия. Решението е взето на заседание в дома на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в столичния кв. „Бояна“.

Централният съвет избира председателски съвет в състав Мустафа Карадайъ, Рушен Риза и Четин Казак, които да изпълняват правомощията на председател на ДПС, на Централния съвет на ДСП, на Централно оперативно бюро и на парламентарна група. До освобождаването на Лютви Местан като лидер на ДПС се стигна, след като почетният председател на партията Ахмед Доган определи като „гаф“ протурската декларация на Местан след сваления руски самолет на територията на съседна Турция.

1981 г.

Открити са ТЕЦ "Марица-изток 3" и рудник "Трояново-юг".

Марица изток е промишлен комплекс в Югоизточна България. Той е разположен в източната част на Горнотракийската низина, на около 40 км югоизточно от град Стара Загора.

Строителството на Мини Марица-Изток започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Започва разработването на въглищния басейн и изграждане на рудник Трояново, ТЕЦ Марица изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5–4 млн. тона въглища.

Промишленото усвояване на басейна започва през 1952 г. със строителството на рудник “Трояново 1”. В последствие се изгражда ТЕЦ Марица изток 2 и ТЕЦ Марица изток 3. Марица изток дава 30% от електроенергията на България, а мини Марица Изток са най-големият производител на въглища в България (84%). През 2000 г. ТЕЦ “Марица Изток” 1 и Брикетна фабрика са обединени в “Брикел” АД.

В промишления комплекс Марица-изток работят над 20 000 души. В момента „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата.

На 10 октомври 1994 г. при тежка авария в ТЕЦ "Марица-изток 3" са ранени 26 души, а други 21 умират от тежки изгаряния.

1946 г.

Правителството решава да спре завинаги органа на Демократическата партия в. "Знаме", защото "злепоставя СССР" и "влошава отношенията с другите славянски държави".

1940 г.

Приет е Закон за защита на нацията. Първата му част забранява обществените организации - филиали на международни централи, като масонски, комасонски и бенеберитски ложи, ротари клубове и дори ПЕН клубове. Втората му част поставя началото на антисемитското законодателство.

1939 г.

В периода 24 декември 1939 – 28 януари 1940 г. се провеждат избори за XXV ОНС, спечелени от управляващите. Опозицията от забранените партии печели само 20 места (10 комунисти, 5 земеделци-пладненци, 2 цанковисти, демократът Никола Мушанов, народнякът проф. Петко Стайнов и земеделецът-врабчевист Димитър Илиев).

1932 г.

В София започва да излиза седмичен хумористичен вестник “Щурец”. Печатното издание излиза до 30 юни 1944 г., 597 бр. Редактор и издател е Фра Дяволо (псевдоним на Райко Алексиев). Основна тема на “Щурец” е политическият живот. Обект на статиите са министрите, партийните лидери, политическата безпринципност, кариеризмът.

Постоянни герои на поредици от материали са Генчо Завалията, Отец Трапонтий, Шико и Шльоко и др. Поддържат се рубрики “Бюлетин”, “Политическа борса”, “Културна борса”, “Тук да си остане”, “Под микроскопа на Щурец”, “Азбучник”, “Из родните архиви”, “Интриги и клюки”, “Стари мъдрости с нови коментари”, “Народни шеги и остроумия” и др.

В рубриката “Съветски хумор” се печатат материали от В. П. Катаев, М. М. Зошченко, И. Илф и Е. Петров, С. Томски и др. По-рядко се поместват материали от чужди хумористи - Бр. Нушич, Дж. Джером, М. Твен.

1919 г.
В деня на връщане на премиера Александър Стамболийски от Париж БКП и БРСДП (о) организират масова протестна акция, разгромена от властите (появява се Оранжевата гвардия - въоръжени партийни отряди на БЗНС). Тя поставя началото на обща Транспортна стачка.

На 29 същия месец ЦК на БКП обявява обща политическа стачка и тя дава основание на кабинета със сила да разгроми стачното движение. На 3 януари 1920 г. ЦК на БКП прекратява политическата стачка, а на 19 февруари без успех приключва и Транспортната стачка.

1918 г.

В дните от 22 до 24 декември в Одрин се провежда конгрес на източнотракийските бежанци, на който е основано дружеството "Одринска Тракия" с председател проф. Димитър Михалчев. Организацията си поставя за задача да действа пред Великите сили за присъединяването на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 г.

След завземането на Западна Тракия от Гърция през 1920 г. организацията включва и българските бежанци от тази област. Това налага промяна на името, устава и програмата, което се извършва през 1921 г.

1916 г.

Българските войски завземат град Исакча в Румъния.

1896 г.

Дадена е амнистия на офицерите, детронирали княз Александър I.

Александър I Батенберг е княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията.

На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц.

След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

1894 г.

Основано е Народно земеделско дружество, което през 1905 г. се слива с Дружеството на българските агрономи в Българско земеделско дружество. Негов орган е сп. "Орало" под редакцията на Янко Забунов, което започва да излиза в Сливен от 1894 г., а от 1908 г. е преименувано на сп. "Земеделие".

1883 г.

Обнародван е Правилник за държавните актове, който узаконява частните договори без нотариална заверка. В същия ден е приет Закон за държавния печат. За негов пазител е определен министърът на правосъдието.

1880 г.

При пожар в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при изпълнение на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на когото Иван Вазов посвещава стихотворение.

Гюро Михайлов е роден в с. Розовец, Пловдивско през 1862 г. Той е войник от Пловдивския гарнизон. Името му се превръща в синоним на безпрекословно изпълнение на служебния дълг.

1879 г.

Със заповед от военното министерство са определени първите униформи в българската войска.

1877 г.

Южният отряд на генерал Радецки започва зимното преминаване на Стара планина в района на Шипченския проход.

1856 г.

Найден Геров се завръща в Пловдив след края на Кримската война (1854- 1856 г.). По време на самата война той, като руски поданик, е принуден да напусне пределите на Турската империя. След завръщането си от Русия гърците пречат на Геров да продължи учителската си дейност.

Найден Геров е български възрожденски филолог, фолклорист, педагог и общественик. Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. В Одеса завършва Ришельовския лицей (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.).

Сътрудник е на "Цариградски вестник" и "Македония". От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив. След Освобождението е губернатор на Свищов (1879 г.). Член е на БКД (дн. БАН) от 1881 г. Автор е на първата българска поема "Стоян и Рада" (1845 г.). Като фолклорист записва около 500 народни песни.

Най-забележителният му филологически труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски" (1895-1904 г.), под редакцията на Т. Панчев. През 1908 г. излиза Допълнение към речника на Н. Геров. Умира на 9 октомври 1900 г. в Пловдив.

879 г.

Състои се Вселенски църковен събор в Константинопол, на който се взема решение да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна самостоятелност. Формулировката на решението е: “Отсега нататък константинополският патриарх да не ръкополага в България, нито да изпраща знаци на епископско достойнство.”

Църковната независимост е приоритет в политиката на Борис I. Първоначално българският цар се обръща към цариградския патриарх Фотий, след като получава отказ се обръща към Рим. Папа Николай I отговаря положително на изпратените от българския владетел 106 въпроса, но въпреки това Цариградската Патриаршия признава автокефалността на българската архипископия.

Независимо от получената църковна независимост службите продължили на гръцки език, водени от гръцки свещеници. За да прекъсне гръцкото влияние в царството Борис I изпраща в Цариград българи, между които и своя син Симеон, да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници.


На тази дата са родени:

1970 г.

Родена е Милена Иванова Цветкова - български социолог комуникативист. Завършва библиотекознание, библиография и научна информация във ВТУ (1996 г.), защитава дисертация на тема “Четенето - антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация” (1999 г.). Доктор е по социология (2000 г., старши асистент е във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ “Св. Климент Охридски” (2001 г.), хонорован преподавател е по комуникационна екология в СУ (2000 г.), ЮЗУ “Неофит Рилски” (1999-2000 г.), във ВСУ “Черноризец Храбър” (2001 г.) по социология на масовата комуникация. Автор е на повече от 100 публикации.

1960 г.

Роден е Лютви Ахмед Местан.
Той е български политик. Народен представител е в XXXVI, XXXIX, XL, XLI и XLII Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС.
Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет „Кирил и Методий“ (1985 г.) и „Право“, работи като учител в Угърчин, Ловешко и Момчилград. От 1991 г. е началник на общинския отдел „Образование и култура“, а след това – заместник-кмет на Момчилград.
Местан е сред основателите на СДС в Момчилград. Преминава в ДПС през 1993 г. Поема поста заместник-председател на ДПС на 11 юли 2005 г.
Депутат е от Движението за права и свободи от 1997 г. - в 38-то (в коалицията „Обединение за национално спасение“, 39-то, 40-то и 41-то народно събрание. В парламентарната си дейност е член на следните комисии:
- Временна комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (11 юли - 18 август 2005 г.)
- Временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи (от 10 август 2005 г.)
- Комисия по образованието и науката – председател (от 24 август 2005 г.)
- Комисия по гражданското общество и медии (от 24 август 2005 г.)
- Делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – заместник-ръководител (от 28 септември 2005 г.) 2012 г.
На 19 януари 2013 г. е избран за председател на Движението за права и свободи (ДПС). На 24 декември 2015 г. той е изключен от партията заради декларация в подкрепа на Турция след свален руски самолет на територията на южната ни съседка. След изключването му, на 10 април 2016 г. учредява партията “Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ДОСТ)

1953 г.

Роден е Иван Гранитски (псевдоним на Иван Йорданов Димитров) - български писател, литературен критик. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”(1979 г.), кандидат е на философските науки. Редактор (1979-1985 г.) и заместник главен редактор (1979-1985 г.) е на в. "Пулс". Заместник главен редактор е на в. "Литературен фронт" (1985-1991 г.). Главен редактор е на сп. "Черно и бяло" (1991 г.). Директор е на ИК "Захари Стоянов" (от 1992 г.). Генерален директор е на БНТ (1995-1996 г.). Член е на СБП.

1925 г.

Роден е Чавдар Цолин Драгойчев - български лекар кардиолог, професор по сърдечносъдова хирургия (от 1969 г.), член-кореспондент на БАН (1981 г.). Член е на Световната кардиологична асоциация (1962 г.). През 1930-1945 г. живее в СССР. Завършва медицина в СССР (1952 г.). Работи в Катедрата по болнична хирургия в ИСУЛ (дн. Медицинска академия, 1956-1961 г.). Ръководи Клиниката по сърдечна хирургия (от 1974 г.), директор е на Научния институт по сърдечносъдови заболявания (1977 г.). Един от първите специалисти в България, който използва умерената хипотермия при различни видове клапанна сърдечна хирургия. Развива хирургичното лечение на вродени сърдечни пороци в ранна детска възраст. Умира на 2 юли 2000 г. в София.

1903 г.

Роден е Димитър Константинов Косев - български историк, академик (1961 г.). Почетен член е на Московския държавен университет и на Чехословашката академия на науките (1980 г.). Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски” (1962-1968 г.). Председател е на Българското историческо дружество (от 1964 г.). Основни трудове: “П. Р. Славейков, обществена и политическа дейност”, “Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869”, “Септемврийското въстание в 1923”, “Към историята на революционното движение в България през 1867-1871”. Умира на 15 октомври 1996 г. в София.


На тази дата умират:

2008 г.

Умира Иван Татарчев – български юрист и главен прокурор на Република България от 1992 до 1999 година.

1951 г.

Умира Ячо Стоянов Хлебаров - български учител, издател, преводач, адвокат, редактор, читалищен и културен деец, библиотековед. Роден е на 4 март 1887 г. в Плевен. Завършва Педагогическото училище в Лом (1905 г.) и правни и държавни науки в СУ “Св. Климент Охридски” (1915 г.). Учител (1905-1906 г.) и адвокат в Плевен (1915-1947 г.). Основател е на издателство “Буревестник” (1907-1911 г.), издателство “Образование” (1912-1915 г.) и издателство “Наша родина” (1919-1923 г.) в Плевен. Развива активна преводаческа и издателска дейност. Редактор е на сп. “Книжовник” (1910 г.) и “Читалище” (1911 г., 1925-1939 г.). В редколегията на сп. “Наша родина” (1913-1915 г.), “Родна мисъл” (1921-1924 г.), в. “Вит” (1933 г.), на библиотека “Млад читател” и др. Учредител е на Читалищния съюз в България (1911 г.). Негов деловодител (1911 г.), заместник-председател (1925-1931 г.) и председател на Върховния читалищен съюз (1931-1939 г.). Един от лидерите на читалищното движение в България (1911-1939 г.). Учредител и съветник е на Българския библиографски институт (1918 г.), създаден от Ал. Теодоров-Балан. Автор е на над 150 статии по история и организация на читалищата, по библиотекознание и библиография. Един от основоположниците на библиотековедската наука в България. През 1946 г. е въдворен в ТВО “Росица”. През 1947 г. са му отнети адвокатските права и е заличен от списъка на адвокатите.