Какво се случва на 25 декември в българската история

На този ден през 1872 г. Васил Левски пристига вечерта в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. На следващия ден обаче Левски е заловен в Къкринското ханче.

На този ден през 1959 г. официално е открита Българската телевизия.

През 1972 година Софийският градски съд произнася присъда срещу писателя Георги Марков, обвинен, че след като през юни 1969 г. е напуснал с разрешение България за срок от 6 месеца и след това е получавал два пъти продължение на разрешението за пребиваване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на чужди организации с цел да им служи във вреда на България.

На този ден са родени Дан Колов, състезател по свободна борба, Юри Ступел, български композитор, певец и китарист. На 26 декември умират Димитър Христов Чорбаджийски (Чудомир), известен български писател и художник, Александър Николов Кисьов - български офицер, Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист.

1989 г.

В дните между 26 и 28 декември са организирани митинги пред парламента, в които участват турци и българи мюсюлмани с искания да се върнат имената им отпреди преименуването. На 29 декември 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля т. нар. "възродителен процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.

1989 г.

Независимият профсъюз КТ "Подкрепа" организира първата стачка, чиито искания са за временно правителство и избори. КТ "Подкрепа" е българска синдикална организация, създадена на 8 февруари 1989 г. в Стара Загора.

От октомври 1989 г. е под името Независима федерация на труда "Подкрепа" и приема за членове всички работещи. От март 1990 г. прераства в КТ "Подкрепа". Обединява синдикати и федерации на работници и интелигенти.

1972 г.

Софийският градски съд произнася присъда срещу писателя Георги Марков, обвинен, че след като през юни 1969 г. е напуснал с разрешение България за срок от 6 месеца и след това е получавал два пъти продължение на разрешението за пребиваване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на чужди организации с цел да им служи във вреда на НРБ".

Марков е обвинен и за това, че "от края на 1971 г. с цел да отслаби властта на НРБ и да й създаде затруднения написал и разпространил по радио "Дойче Веле" коментари и есета с клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ".

Георги Марков е осъден задочно на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Георги Марков е български писател и драматург. Автор е на сборник с новели и разкази - "Жените на Варшава" и др., на романа "Мъже", на пиесата "Асансьорът". Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио "Свободна Европа" излъчва критични материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в сборник "Задочни репортажи за България" (издаден в Цюрих, 1980 г., във Великобритания, 1983 г., в САЩ, 1984 г., в София, 1990 г.).

1959 г.

Официално е открита Българската телевизия. БНТ е автономен информационен и културен институт. Наблюдава се от Съвет за електронни медии. Работата по създаването и излъчването на български телевизионни предавания започва през 1951 г. по инициатива на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София под ръководството на С. Иванов.

През 1952 г. се осъществява лабораторно телевизионно предаване по кабел от сградата на Машинно-електротехническия институт в София. На 1 май 1954 г. започват редовни телевизионни предавания от експерименталния център. На 7 ноември1959 г. се осъществява първото професионално предаване.

1959 г.

Създаден е Комитет за балканско разбирателство с председател акад. Сава Гановски. Сава Цолов Гановски е български философ и педагог, публицист, академик (1952 г.), член-кореспондент и чуждестранен член на много академии на науките, професор.

Народен представител последователно от IV до IX Народно събрание, председател на IV Народно събрание и на V Народно събрание (11 март 1966–18 май 1971). Автор е на трудове по история на философията, по педагогика и социология.

1957 г.

Николай Подгорни е избран за първи секретар на ЦК на КПУ.

1947 г.

Извършена е национализация на банковото дело. От 31 частни са образувани само 2 държавни банки. Тя е последица от проведения на 14 октомври 1947 г. пленум на ЦК на БРП (к), на който се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси.

В резултат на това е извършена промяна в подготвяния проект за нова републиканска конституция и се осъществява национализация на индустрията, мините и банковото дело.

1921 г.

Провежда се учредителен конгрес на Народен съюз за защита на поземлената собственост в България в София с цел борба против аграрната реформа на БЗНС.

1877 г.

Авангардът от отряда на генерал Скобелев преодолява Стара планина.

1874 г.

Провежда се общо събрание на БРЦК в Букурещ. Събранието трябва да изработи програма за по-нататъшните действия на БРЦК, но вниманието на делегатите е отклонено от спора между Любен Каравелов и Христо Ботев по въпроса за пълномощията на председателя на комитета.

Христо Ботев обвинява Каравелов, че се стреми към еднолично ръководство на комитетските дела. Избрана е комисия, която трябва да подготви ново събрание на 1 март 1875 г. След събранието Любен Каравелов се отдръпва от активна политическа дейност.

Любен Стойчев Каравелов е един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ. След основаването на БРЦК той поема редактирането на печатния му орган вестник "Свобода “. На първото Общо събрание на комитета през 1872 г. Каравелов е избран за негов председател.

На 25 февруари 1873 г. вместо вестник "Свобода" Каравелов започва да редактира в. "Независимост". На свиканото през май 1873 г. Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател.

Смъртта на Васил Левски разколебава Каравелов и въпреки увещанията на Христо Ботев, който от юли 1872 г. работел като негов помощник, през 1874 г. спира издаването на вестник "Независимост".

От януари 1875 г. започва да издава списание "Знание", което отразява научни и литературни проблеми. В резултат революционната пропаганда се възлага на Христо Ботев.

1872 г.

Васил Левски пристига вечерта в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир извършен на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи.

Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч.

Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София.

Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.

На тази дата са родени:

1953 г.

Роден е Юри Петров Ступел – български композитор, певец и китарист. Завършва ВМПИ - Пловдив. Композира детски песни, музика към театрални спектакли (освен в България по негова музика са осъществени спектакли в МХАТ - Москва, Краков, Солун и др.); филмова музика (“Левакът”, “Нощна тарифа”). Участва в движението “Ален мак” - сътрудничи с поета Ст. Цанев; представя се като солист с група “Асоциация”.

Утвърждава се като автор на забавна музика чрез Младежкия конкурс за забавна песен; печели редица награди: “Химн” (изпълнена от Б. Киров) - I награда (1973 г.), “Посвещение” (изпълнена от “Тоника”) - наградата на БНТ (1978 г.). Композира мюзикъли - “Любовни булеварди”, “Копче за сън” и “Седемте Снежанки и джуджето”; съавтор е на филмовия мюзикъл “Чичо Кръстник” (заедно с П. Ступел). Радиостанция “Франс ентер” излъчва предаване, в което Юри Ступел изпълнява някои от своите песни.

1941 г.

Роден е Димитър Георгиев Коруджиев - български белетрист, общественик. През 1966 г. завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в културния отдел на в-к “Труд” (1966-1972 г.), във в-к “Народна култура” (1972-1974 г.), завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък” (от 1974 г.). Първия си разказ “Само няколко часа” публикува във в-к “Пулс” през 1966 г.

През 70-те и 80-те години издава: “Ще мине време” (1972 г.), “Коридори в дъжда” (1974 г.), “Този чудесен ритъм” (очерци, 1974 г.), “Нощната улица” (1975 г.), “Остров от тишина” (разкази и новели, 1976), “Подозрението” (1978 г.), “Невидимият свят” (1980 г.), “Мигът преди здрачаване” (1981 г.), “Градината с косовете” (1984 г.), “Домът на Алма” (1986 г.), “Къща под наем” (1988 г.), “Болката, която е прекрасна” (1989 г.), “Пуснете слънчевата светлина” (1991 г.). Активна е неговата гражданска позиция след Десетоноемвриски преврат (1989 г.) на интелигенцията срещу тоталитарния режим на Т. Живков. Пише публицистика и съдейства за утвърждаването на идеите на Съюза на демократичните сили сред обществото.

1892 г.

Роден е Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) - български спортист, състезател по свободна борба (американска борба). Заминава за САЩ, където живее и работи в периода 1905-1935 г. Той е един от най-добрите борци, известен с прозвищата “Кинг Конг” и “Балканския лъв”. Бори се в Канада, САЩ, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка.

Побеждава най-силните борци на американска свободна борба: Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и др. В спортната си кариера има над 1 500 официални срещи, от които губи само 10. Европейски шампион е в Париж през 1936 г. и 1937 г. Спечелва преходните награди “Европейски пояс” и “Световен пояс” (Париж, 1937 г.). След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места.

Умира 12 март 1940 г. в с. Сенник, Ловешка област. През 1968 г. е открита е музейна сбирка в родното му село. От 1962 г. се провежда международен турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

1881 г.

Роден е генерал-лейтенант Стефан Цанев, командващ Първа армия (1934 – 1935 г.), министър на войната (21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.). Завършва Военното училище в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата световна война 1914–1918. След войните е командир на полк и дивизия. Военен министър в правителството на А. Тошев, след което е привлечен на служба във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 г. Стефан Цанев умира през 1944 г.

1880 г.

Роден е Илия Димитров Янулов - български юрист, социолог, член-кореспондент на БАН. Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство” (1926-1947 г.) и по “Трудово право” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа икономия” на СУ “Св. Климент Охридски”.

Преподавател е по “Трудово право” в Свободния университет, в София (1930-1950) г., където е избран за извънреден професор през 1940 г. Преподавател е по международно право в Световната академия, Хага през 1935 г. В годините 1911-1951 г. е председател на българското дружество за социален напредък. От 1937 г. е дописен член (член-кореспондент) е на БАН.

Директор е на първия български Институт по социология към БАН (1948 г.). Той е един от първите български изследователи с ясно изразени интереси в областта на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически изследвания. Проучва престъпността и явленията с ярък морален товар (самоубийствата).

В периода 1911-1931 г. е народен представител. Автор е на съчиненията: “Чрез просвета към свобода. Организация и насоки на народни университети” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина” (1924 г.), “Социологични методи за изучаване на престъпността в България” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства)” (1927 г.), “Обществено израждане и борба против него” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България” (1930 г.), “Социална защита на децата” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на изпитание (1915-1916 г.)” (1939 г.), “Умствените работници и борбата против тяхната безработица” (1939 г.), “Научно организиране на труда” (1950 г.), “Социална дисциплина и самодисциплина на труда” (1955 г.), “Обществено осигуряване при капитализма и социализма” (1964 г.).

1845 г.

Роден е Димитър Петров Моллов– български лекар, общественик и държавник, действителен член на БАН (1884 г.). Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов. От 1876 г. е доктор по медицина. Участва в Сръбско-турска (1876 г.) и Руско-турска война (1877-1878 г.).

В България е назначен за губернски лекар във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното НС в Търново (1879 г.). Той е един от организаторите на държавното здравеопазване след Освобождението, съставя първия здравен закон в България (1879 г.), председател е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), инициатор е на идеите за създаване на Държавна химическа лаборатория и на Александровска болница.

През 1882 г. е главен лекар на София. В периода 1883-1887 г. е министър на народното просвещение. Участник е в Сръбско-българска война (1885 г.). Последователен русофил, деен член е на Народна партия след 1894 г. В годините 1895-1896 г. е кмет на София. Участва в редакцията на сп. “Медицински напредък”, “Български лекар” и др.

В годините 1911-1913 г. е председател на Природо-математическия клон на БАН. Автор е на трудовете: “Временни правила за устройство на медицинската част в България” (1879 г.), “Домашен лекар” (1895 г.). Умира на 8 януари 1914 г. в София.

На тази дата умират:

1967 г.

Умира Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - известен български писател и художник. Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 г. се записва в Държавното рисувално училище, което завършва през 1913 г. В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и др.

Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 г. През 1908 г. е осъден и лежи 2 месеца в затвора по делото “Рофеев”. Взема участие в Балканската и в Първата световна война. От 1920 г. до 1933 г. е гимназиален учител по рисуване в Казанлък, съкратен по закона за “семейните двойки-учители”.

След 1933 г. се отдава на писателска и културно-масова дейност към читалище “Искра” в Казанлък, където е несменяем председател, директор на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 г. Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), СССР (1958 г.). Член е на СБП. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на в-к “Барабан”, “Остен”, “Жило”, Слово”, “Зора”, “Искра” (Казанлък), “Кормило”, “Червен смях”, “Мир”, “Нова камбана” и други, на списание “Венец”, “Детски живот”, “Читалище”, “Пламък”, “Славяни” и др.

От 1932 г. е редовен сътрудник на “Весела страница” на в-к “Зора”. През 1940 г. напуска редакцията “поради несъгласие с политическата линия на вестника”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят” (1946 г.), “Селска стряха” (1946 г.), “Войнишка естрада” (1948 г.), “Под прицел” (1952 г.), “Ловно-рибарски сборник” (1953 г.), “Лъжа вековна” (1958 г.), “Лов и риболов” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните народни приказки, на Л. Каравелов (“Българи от старо време”) и Ив. Вазов (“Чичовци”).

Чудомир изнася над 700 сказки по различни въпроси. Автор е на над 150 картини, организира няколко самостоятелни художествени изложби. Автор е на съчиненията: “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” (с илюстрации от автора, 1957 г.) и др.

1964 г.

Умира Александър Николов Кисьов - български офицер, генерал от конницата (9 май 1934 г.). Роден е на 10 май 1879 г. в Елена. През 1898 г. завършва Военното училище в София. До 1903 г. служи в Лейбгвардейския ескадрон През 1906 г. завършва Френска военна академия. Известно време е наставник на княз Борис Търновски (1907-1908 г.). След това служи в 4-ти артилерийски и 1-ви гвардейски конен полк. Военен аташе в Белград (1910-1911 г.) и в Букурещ (1912-1913 г.).

По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник на оперативно отделение в щаба на съединените Четвърта и Пета армии. След Букурещкия мир (юли - декември 1913 г.) е член на комисията, която определя границата със Сърбия. Служи в Лейбгвардейския конен полк (1914-1915 г.) и като инспектор на класовете във Военното училище. След включването на България в Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Бургаския контролен пункт. Във войната срещу Румъния (1916 г.) е началник -щаб на конната дивизия на ген. Колев.

От 14 октомври 1917 г. е полковник. От 1918 г. е командир на Лейбгвардейския конен полк. След това получава титлите: генерал-майор (26 март 1925 г.), генерал-лейтенант (15 май 1930 г.), началник на Кавалерийската школа, инспектор на конницата, началник на жандармерията (1919-1931 г.) и министър на войната (1931-1934 г.). Уволнен от армията през 1934 г.

1937 г.

Умира Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист, един от най-добрите познавачи на миналото, бита и културата на Родопската област. Роден е на 27 юли 1865 г. Завършва четирикласно училище. Учителства в много родопски села. От 1906 г. живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския колеж. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив.

Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи)” (1894 г.) и сп. “Родопски напредък”. Обнародва фолклорни творби, посвещава белетристични творби на живота на родопското население, пише статии по езикови въпроси, извършва селищни проучвания. Автор е на статии и книги, в които разглежда обществено-политически и културни проблеми.