Какво се случва на 27 декември в българската история

Православната църква отбелязва празника Стефановден, а “Бялото братство” - годишнина от смъртта на своя духовен учител Петър Дънов (1864 - 1944).

През 1872 година в Къкринското ханче край Ловеч е арестуван Васил Левски. През 1948 г. в Германия (Оберменциг, край Мюнхен) Българският противоболшевишки съюз на д-р Иван Дочев, Българският клуб на д-р Матей Жейков и бивши привърженици на БЗНС и Демократическият сговор основават Български национален фронт – една от организациите на българската политическа емиграция след края на Втората световна война.

По предложение на Людмила Живкова през 1977 г. Министерски съвет решава да започне строителство на "Национална конгресно-концертна зала" (сега Национален дворец на културата). На този ден е роден Едвин Стефанов Сугарев –поет, литературовед и политик.

2007 г.

С решение на Министерския съвет Петко Сертов е предложен за председател на новата Държавна агенция "Национална сигурност" и е назначен с указ на президента. Предлага кандидатурите на двамата си заместници - Иван Драшков (дотогавашен директор на Национална служба Сигурност (контраразузнаването) и Николай Николов (дотогавашен директор на Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване".

2006 г.

Терминал 2 на летище София е официално открит. Сградата, построена от австрийската компания Щрабаг, е изградена върху площ от 56 500 m², с допълнителна галерия дълга 200 м. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик.

Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

2003 г.

Българският контингент в Ирак дава първите си жертви, в резултат на атака срещу база Индия. В рамките на 15 минути, между 12:45 и 13.00 часа местно време, са извършени три координирани нападения от самоубийци с коли-бомби. Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява, в резултат на eксплозията загиват петима български военнослужещи. Други 27 души от българския контингент са ранени и са настанени в болница.

Загиналите са командир на рота капитан Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, старши-лейтенант Николай Саръев. На 28 декември военнотранспортен самолет излита за Ирак, за да прибере телата на загиналите и някои от ранените. 22-ма от ранените при атентата срещу българската база "Индия" в Кербала са транспортирани във ВМА. Леко ранените остават в Ирак. Други 5-има българи са транспортирани в болницата в “Ландщул” в Германия.

30 декември е обявен от Министерски съвет за ден на национален траур. Посмъртно на загиналите военнослужещи са присвоени военни звания съответно: Капитан Георги Качорин е повишен във военно звание майор, лейтенант Николай Саръев - във военно звание старши-лейтенант, старши сержант Иван Инджов - в звание офицерски кандидат, младши сержант Антон Петров и редник Свилен Киров - в звание офицерски кандидат.

През март 2004 година Съюзът на българските командоси (СБК) отличава посмъртно загиналите в Кербала при атентата срещу база „Индия" на 27 декември 2003 г. петима български рейнджъри. Майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров се удостояват посмъртно със званието „Кавалер на почетния знак" с лента „Слава и чест".

1977 г.

По предложение на Людмила Живкова Министерският съвет решава да започне строителство на "Национална конгресно-концертна зала" (сега Национален дворец на културата). Националния дворец на културата (НДК) е построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години.

Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.

Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра.

В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци.

1963 г.

Установени са дипломатически отношения с Исландия. До 1990 г. българските посланици в Кралство Норвегия традиционно се акредитират и в Исландия. В периода юни 1998 г. – юни 2003 г. за Исландия е акредитиран българският посланик в Кралство Швеция.

На 16 юни 2003 г. извънредният и пълномощен посланик на Р. България в Кралство Норвегия г-н Ганчо Ганев връчва акредитивни писма на президента на Исландия, с което традицията за акредитиране в Исландия на българският посланик в Норвегия се възстановява.

1948 г.

В Германия (Оберменциг, край Мюнхен) Българският противоболшевишки съюз на д-р Иван Дочев, Българският клуб на д-р Матей Жейков и бивши привърженици на БЗНС и Демократическият сговор основават Български национален фронт – една от организациите на българската политическа емиграция след края на Втората световна война.

В ръководството на Българския национален фронт влизат д-р Ив. Дочев, д-р Георги Паприков, инж. Ангел Гъндерски, д-р Александър Любенов, д-р Христо Попов, д-р Димитър Вълчев и др. Тази организация си поставя за задача борбата срещу отечественофронтовската власт в България, възстановяване на Търновската конституция и регламентираните от нея порядки в страната. Неин печатен орган е в. "Национална България", редактиран от Д. Вълчев.

Още в първите месеци от основаването си Българският национален фронт привлича значителна членска маса от бивши привърженици на Съюза на българските национални легионери, Националното социално движение на проф. Александър Цанков, запасни офицери и др. и се превръща в една от големите организации на българската емиграция. Изгражда свои клонове в Германия, Австрия, Турция, Гърция, Италия, Англия, САЩ, Австралия и др. страни.

Присъединява се към Антиболшевишкия блок на народите (АБН), Американския конгрес за мир и свобода чрез освобождение и Американците за освобождение на поробените народи. Влиза в контакт със Съюза на българската национална емиграция в Рим и с Българското национално движение в Западен Берлин, установява сътрудничество с Американо-българската лига и с Българската лига за правата на човека, прави опит за сближение със Съюза на свободните българи и пр.

През 1952 г. организацията се разцепва на две формации: Български национален фронт ("Борба") начело с Ив. Дочев и печатен орган сп. "Борба" и Български национален фронт ("Свобода"), оглавен от Хр. Станев, и печатен орган в. "Свобода". След настъпилите промени през ноември 1989 г. в България и двете организации се саморазпускат, като ръководните им дейци и по-голямата част от членската им маса постепенно се завръщат в страната.

1909 г.

В Белград завършва I-ва Балканска социалдемократическа конференция с участието на делегати от БРСДП (т. с.) На тази конференция Димитър Благоев за пръв път официално афишира идеята за Балканска федерация. Идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава в съчиненията на Карл Маркс.

Тя е обширно разработена от партията на тесните социалисти и най-вече от Димитър Благоев във връзка с българския национален въпрос. БРСДП (т.с.) особено широко популяризира идеята в навечерието на Балканските войни и на участието на България в Първата световна война.


1894 г.

Недоволни дейци от "Македонската книжовна дружина" създават дружество "Братски съюз" с председател Трайко Китанчев и подпредседател Наум Тюфекчиев и с орган в. "Право". Трайко Цветков Китанчев е общественик и книжовник, деец на македоно-одринското революционно движение, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 1 ноември 1858 г. в с. Подмочани, Ресенско.

Завършва Духовната семинария в Киев, записва право в Московския университет. Прекъсва обучението си поради заболяване и се завръща в България. Постъпва на работа като учител в училището при Петропавловския манастир "Св. Петър и Павел", а през 1882 г. се премества в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Уволнен, Китанчев заминава за България, където работи като учител в Пловдив, Габрово и София. От 1885 г. до 1890 г. е назначен за училищен инспектор в Търновско.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) се сражава като доброволец. През 1891 г. е осъден на 3 години затвор във връзка с убийството на финансовия министър Христо Белчев.

След излизането си от затвора Китанчев насочва своята дейност към обединяване на съществуващите в България македонски дружества в единна организация. През 1895 г. е избран на I конгрес на Върховния македоно–одрински комитет за негов председател. Взема активно участие в подготовката на четническата акция на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1895 г. Трайко Китанчев умира на 1 август 1895 г.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) части на Западния отряд, командван от ген. Гурко, преминават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. В същия ден Сюлейман паша установява главната си квартира в София.

1877 г.

Сръбски части затварят блокадата на Ниш и започват боя за Пирот. След успешни бойни действия града е освободен само за ден.

1872 г.

Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка е арестуван Васил Левски. Първоначално е отведен за разследване в Търново (днес Велико Търново), а след това е изправен пред специален съд в София. Пред съдиите прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) върху себе си и по такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци.

Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата). Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

На тази дата са родени:

1953 г.

Роден е Едвин Стефанов Сугарев – български поет, литературовед и политик. Завършва специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” (1978 г.); асистент е по български език в Институт за чужди студенти (1980-1981 г.). От 1985 г. е научен сътрудник в Института за литература към Българска академия на науките; доктор (1985 г.; дисертация “Българската литература преди Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледи и стилистични паралели)”); преподавател е по нова българска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (от 1987 г.).

През 1989 г. е редактор на едно от първите самиздатски издания – алманах “Мост”. Член е на редколегията на списание “Литературна мисъл” (от 1990 г.); работи в ръководството на вестник “Демокрация”; главен редактор на “Литературен вестник” (от 1991 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание, ХХХVI и ХХХVII Народно събрание (ръководител е на парламентарната група на СДС); председател на НД “Екогласност”; член е на Националния координационен съвет на СДС.

Посланик е на Република България в Монголия и в Индия (до 2002 г.). Като поет дебютира в списание “Септември” (1980 г.). Съчинения: “Български експресионизъм” (1988 г.), “Лоши сънища” (1988 г.), “Водни кръгове” (1989 г.), “Вълча памет” (1989 г.), “Обратното дърво” (1989 г.), “Калейдоскоп” (1990 г.) и др.

На тази дата умират:

На този ден умират: Владимир Матеев Василев- интелектуалец, общественик, литературен критик и историк, Петър Попарсов, един от създателите на ВМОРО, Хрельо (Стефан Драговола) – феодален владетел на областта между реките Струма и Вардар.

1963 г.

Умира Владимир Матеев Василев - български интелектуалец, общественик, литературен критик и историк, журналист, редактор, естет. Редактор на сп. "Златорог", в което формира естетическите изисквания към българската литература през 20-те и 30-те години на миналия век.

Противник на догматизма и формализма, проповядван от привържениците на социалния реализъм. Статиите му в списание "Златорог" са полемични. Налага се като организатор на литературния живот в България между двете войни. Заради своите естетически позиции е преследван от Т. Павлов, Л. Стоянов и др. техни съмишленици.

1941 г.

В София умира Петър Попарсов (1868 - 1941). Роден е през 1868 г. в село Богомила, Велешко. Един от създателите на ВМОРО през 1893 г., автор е на първия Устав на организацията, който не е запазен. Учител е в гимназиите в Солун, Скопие, Прилеп, Щип. Активист на задграничното представителство на ВМОРО.

До войните е в Македония, след тях се преселва в България. След идването си е учител в Костенец. Участва в дейността на т.нар. временно представителство на бившата ВМОРО, което замира след Ньойския договор. На името на Петър Попарсов е кръстена улица в Щип през временното българско управление от 1941 - 1944 г.

1342 г.

Умира Хрельо (Стефан Драговола) – феодален владетел на областта между реките Струма и Вардар. Стреми се да поддържа мир с Византия и Сърбия. Установява се в Рилския манастир, където изгражда нова каменна църква (1335 г., съществувала до 1834 г.) и кула, запазена до днес (т. нар. Хрельова кула). Отхвърля зависимостта си от сръбския крал Стефан Душан (1342 г.) и признава върховенството на византийския император Йоан VI Кантакузин, като получава от него титлата кесар.

Застрашен от сключения впоследствие сръбско-византийски съюз, става монах под името Харитон. Убит е от приближени на Стефан Душан. Кулата, съградена от него в двора на Рилския манастир, е с висока 23 м, основата й е с размери 8,25/7,75 м. Над зимника й се издигат 5 етажа, свързани с каменни стълби, вградени в стените.

В горната част се намира параклисът “Преображение” със запазени остатъци от стенописи, датиращи от ХIV в. На западната страна на кулата през 1844 г. е изградена двуетажна камбанария.