Какво се случва на 27 януари в българската история

На днешния ден през 1872 г. Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са освободени от заточение в Измир със заповед на великия везир. Тримата са заточени през януари същата година по заповед на Високата порта.

Три години по-късно румънският министър на вътрешните работи е уведомен, че при проверка в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предназначени за изпращане в България. В хода на извършеното дознание се установява, че с пратката са замесени Любен Каравелов и Христо Ботев.

След още три години на този ден по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Същия ден румънски части започват бомбардировка над Видин.

През 1881 г. българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор. Според чл.23 и чл.62 на Берлинския договор султанът е задължен да проведе референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска самостоятелност на християнското население в Македония.


2016 г.

Правителството одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2016 г. в размер до 34.1 млн. лв. за продължаване изграждането на оградата по българо-турската граница от областните администрации Бургас, Хасково и Ямбол.

2013 г.

В България се провежда първия след 1971 г. референдум с въпроса за строителството на нова АЕЦ на който гласуват под 22%, от които 60% с да и 40% с не.

2004 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” - първа степен на Ким Сънг-ъй, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея в Република България, „ за изключително големия му принос за развитието и укрепването на българо-корейските отношения и по повод на окончателното му отпътуване от страната“

1992 г.

В София е подписан договор за приятелство между Румъния и България, който става база за правното регламентиране на двустранните отношения. Той вляза в сила на 8 октомври същата година.

1989 г.

На съвместно заседание на Държавния и Министерския съвет е обсъдено и прието "Предложение за еднократни съкращения на въоръжените сили и военния бюджет", според което бюджетът на Министерството на отбраната се съкращава с 12 %.

1970 г.

В София се провежда Първият конгрес на Българското историческо дружество.
Българското историческо дружество е основано през 1901 г. под името Историческо дружество по инициатива на преподаватели от Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски") и от средните училища.

Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история. Председател на дружеството стават едни от най-известните историци по онова време – Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и др.

Дружеството издава "Известия на историческото дружество в София", организира изнасянето на лекции, доклади и др. След Първата световна война 1914–1918 г. се превръща в национална организация и се преименува в БИД. Започва да издава "Българска историческа библиотека" (1928–1933 г.), а от 1945 г. като орган на БИД започва да излиза сп. "Исторически преглед".

През 1951 г. прекратява временно своята дейност, която е възстановена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските изследвания.

През 1970 г. се провежда I конгрес на БИД, а през 1972 г. Международна научна конференция по проблемите на българската историография след Втората световна война. От същата година издава сп. "Векове".

1965 г.

В дните между 27 и 30 януари в София се провеждат разговори между министъра на външните работи Иван Башев и Коча Попович - държавен секретар на външните работи на СФРЮ. Двамата споделят мнението, че не трябва да се пречи на научните и културните дейци да изследват македонския въпрос, но публикациите им да не пречат на подобряването на отношенията между двете държави.

1924 г.

Обявено е създаването на прокомунистическа Партия на труда. Партия на труда е легална организация на българските работници под ръководството на БКП (т.с.). Организационното й изграждане започва през януари 1924 г., а учредителната и конференция се провежда на 31 март 1924 г.

Партията си поставя за цел да съдейства за разпространение на комунистическите идеи сред трудещите се и да се бори с легални средства за защита на техните жизнени интереси. Сред ръководните й дейци са Т. Павлов, Св. Колев, А. Стоянов и др.

Забранена е от правителството на Ал. Цанков много скоро след нейното създаване. Въз основа на Закона за защита на държавата (ЗЗД) през април 1924 г. е разтурена. Опитът за изграждането на такава легална организация е използван през 1927 г. при образуването на Работническата партия. Печатен орган на партията е "Знаме на труда" .

1913 г.

По време на Балканската война османският морски десант при Шаркьой (днес Индже бурне) е отблъснат от Македоно-одринското опълчение. Портата иска примирие, но съюзниците заявяват, че ще продължат военните действия (1 март). Стоварването на 10-и турски корпус при Шаркьой срещу центъра на 4-а армия започва в 06,00 ч на 26 януари.

Корабите, охраняващи десанта, откриват огън по 1-ва и 3-а бригада на Македоно-одринското опълчение и създават условия за стоварване на два пехотни полка. Те започват бързо да разширяват плацдарма. До вечерта опълченските дружини се изтеглят по височините северно от Шаркьой.

През нощта отбраняващите се войски се прегрупират и са подведени подкрепления от 2-ра пехотна дивизия. На 27 януари е организирана концентрична контраатака, с което стоварените турски полкове са отхвърлени към морето. Командването на 10-и корпус разбира, че настъплението на Галиполската армия е спряно и изтегля десанта. Така турските войски не успяват да си взаимодействат и са принудени да преустановят активните си действия.

1895 г.

Обнародван е Закон за създаване на търговско-индустриални камари, приет на 20 декември 1894 г. Учредени са търговско-индустриални камари в София, Пловдив, Варна и Русе. През 1897-1898 се откриват търговски курсове, прераснали по-късно в търговски училища и гимназии.

1885 г.

Приет е Закон за Българската народна банка, която се оформя като емисионна и за дългосрочни кредити. Тя е първото държавно банково учреждение в България, oсновано през 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна.

От 1885 г. се превръща в емисионен център, който й дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми.

От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.

1881 г.

Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор.

На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически отношения с Княжеството, възстановени през ноември 1882 г. Според чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор султанът е задължен да проведе референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска самостоятелност на християнското население в Македония.

1878 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Добрич е освободен от Долнодунавския руски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, а Омуртаг от 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот. Същия ден румънски части започват бомбардировка над Видин.

1875 г.

Румънският министър на вътрешните работи е уведомен, че при проверка в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предназначени за изпращане в България. В хода на извършеното дознание се установява, че с пратката са замесени Любен Каравелов и Христо Ботев.

По случая е заведено съдебно дело, на което Каравелов е представян от Христо Ботев. По-късно Христо Ботев обвинява Любен Каравелов, че се е уплашил от румънския съд и е поискал от Ботев да поеме цялата вина върху себе си. Това засилва противоречията между двамата революционери и оказва негативни последици за развитието на комитетското дело във Влашко.

1872 г.

Със заповед на великия везир заточените български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски (на снимката) са освободени и тържествено посрещнати от цариградските българи. Те са заточени в Измит на 21 януари същата година със заповед на Високата порта.

По-рано, на 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха.

На 15 януари 1872 г. по нареждане на патриарха е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, а Иларион Макариополски - на отлъчване.


На тази дата са родени:

1938 г.

Роден е Александър Чирков – български лекар, хирург, професор. Завършва ВМИ - София, специалност “Медицина”. В периода 1963-1966 г. е ординатор в болницата в Белоградчик. През 1966 г. заминава за Германия, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи - проф. Бюхлер. Остава в Западен Берлин. От 1981 г. е професор в университета Фрайбург. В периода 1984-1986 г. е ръководител на катедра ПОССХ. През 1986 г. извършва първата трансплантация в България. Създава болницата "Св. Екатерина", на която е директор до ноември 2005 г., когато е уволнен от министър Радослав Гайдарски. Александър Чирков е автор на много научни публикации. Носител е на орден “Стара планина”, I степен, звание “академик” и наградата “Голям Платонов нобел на века” на световната академия “Платон” (2002 г.).

1893 г.

Роден е Петър Золотович – български оперен певец, баритон. Учи пеене (1911-1915 г.) при Ив. Вулпе в Италия (1924-1925 г.). Артист е в Софийската народна опера (1911-1942 г.), в Оперния театър (1942-1944 г.). Участва в създаването на детски театър (дн. Младежки театър). Завършва кариерата си като солист на Държавния музикален театър в София.


1890 г.

Роден е Владимир Поптомов – български политик, журналист, публицист, професор. През 1924 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1924 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). Депутат е в ХIХ обикновеното НС (1920-1923 г.). През 1923 г. организира бунт в Разложко и превзема казармите в Разлог. Бунтът е потушен от ВМРО, начело с окръжния войвода Алеко Василев.

През 1924 г. емигрира в Сърбия и след това в Москва. По поръчение на Коминтерна е един от учредителите на ВМРО (об); проводник е на коминтерновските идеи в македонското революционно движение. От 1925 г. е политически секретар на организацията и редактор на печатния й орган в-к "Македонско дело" (1925-1933 г.). От декември 1944 г. е член на ЦК и на Политбюро на ЦК на БКП. В периода 1949-1950 г. е министър на външните работи, а от 1950 г. е подпредседател на МС на НРБ.

1883 г.

Роден е Димитър Мишайков – български икономист, статистик и общественик, редовен член на БАН (1941 г.). През 1904 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Специализира статистика в Мюнхен и Берлин (1904-1907 г.). През годините е професор по статистика в СУ (1919-1944 г.); декан на Юридическия факултет (1919-1922 г.), преподавател и професор в Свободния университет в София (1920-1944 г.), директор на Висшата кооперативна школа (1924-1933 г.).

Председател е на Съюза на популярните банки (1925-1944 г.) и на Върховния статистически съвет (1928-1944 г.). Той е един от основателите на Българското икономическо дружество (1935 г.). Член е на Международния статистически институт в Хага, почетен член на Унгарското статистическо дружество.

Бил е министър на търговията (1930-1931 г.), както и министър на просветата (1936 г.). По-важни негови съчинения са: “Основни начала на политическата икономия” (1933 г.), “Основни начала на теоретическата статистика” (1939 г.)