Какво се случва на 28 януари в българската история

2018 г.

Столична община за пръв път въвежда „зелен билет“, транспортът струва лев за деня. Мярката е одобрена с решение на Столичен общински съвет на 25 януари, 2018 година.

2016 г.

Премиерът Бойко Борисов поиска оставката на образователния министър Тодор Танев заради скандалите около новите учебни програми и учебници, които станаха предмет на всевъзможни интерпретации и дори откровени манипулации, като някои видяха опит за “погазване на българщината“ и “разпад на националната идентичност“.

2014 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” - втора степен на Румен Стоилов, „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на спорта“

2001 г.

Под името "Коалиция за България" е обявена нова формация от 15 организации, с които БСП се явява на изборите през юни същата година.

2000 г.

Регионални конференции на ВМРО във Велико Търново и Русе приемат решение двамата ѝ депутати да излязат от парламентарната група на СДС и ВМРО да се яви самостоятелно на изборите. Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов определя това решение като преждевременно.

2000 г.

Службата по заетостта обявява, че безработните в България са 610 551 души, което прави 16 % от трудоспособното население. Съкратени са предимно работници от металургията и химическата промишленост. Най-голяма е безработицата в Търговище и Разград, а най-ниска - в София.

1998 г.

Открива се първата отсечка на Софийското метро. Строителството на метрото започва от най-натоварения първи метродиаметър, където се формират най-големите пътнически потоци в града с максимални стойности във върхов час над четиридесет хиляди пътника.

При строителството на Националния дворец на културата през 1982 г. са изградени конструкциите на две метростанции и тунелите между тях от втория диаметър. На 28 януари 1998 г. се въвежда в експлоатация първият участък от първия диаметър на метрото с 5 станции и дължина 6,5 км от бул. "Сливница" през ж. к. "Люлин" до бул. "К. Величков". На 17 септември 1999 г. се въвежда в експлоатация станция "Опълченска", а на 31 октомври 2000 г. станция "Сердика" на пл. "Св. Неделя", като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 км със 7 метростанции.

През април 2003 г. действащият участък се свърза с ж. к. "Обеля" с нов участък от 1,8 км. През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. и строителство на продължението на метродиаметъра през центъра на града от пл. "Св. Неделя" до Интерпред в кв. "Изгрев" с нов участък от 4,8 км и 3 станции.

Разширението на метрото от "Интерпред" до ж. к. "Младост", ж. к. "Дружба" и новият летищен терминал на "Летище София", съобразно технологичните особености на трасето, по технологични причини свързани с отклонението след Метростанция 13 е разделено на три етапа:

І Етап: "Интерпред" - бул. "А. Сахаров" в ж. к. "Младост 1" с дължина на трасето 3.2 км и 3 метростанции. Техническият проект е завършен през Април 2005 г. През 2006 г. започва строителството на отделни участъци от етапа.

ІІ Етап: бул. "А. Сахаров" - Бизнеспарк в ж. к. "Младост 4", дължината на трасето е 3. 9 км и 4 метростанции. Техническия проект ще бъде завършен в началото на 2006 г. ІІІ Етап: бул. "А. Сахаров" - ж. к. "Дружба" - летище София, дължината на трасето е 7.2 км. и 5 метростанции. Разработен е проект на маршрут на трасето, който се намира във фаза на одобрение от съответните институции.

1997 г.
БСП получава от президента Петър Стоянов мандат за съставяне на правителство. В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос.

В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

1997 г.

Учредява се Обединен блок на труда (ОБТ). Регистрира се през март същата година. До май 1997 г., когато се свиква първият му конгрес, негов председател е Григор Градев. Конгресът издига на негово място Кръстьо Петков. Партията участва заедно с БСП и други леви формирования в обща предизборна коалиция в парламентарните избори през юни 2001 г.

1985 г.

На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация.

1946 г.

В Русе е открито Висше техническо училище.

1940 г.

Завършват изборите за ХХV Народно събрание. Спечелени са от управляващите. Длъжността министър председател продължава да изпълнява Георги Кьосеиванов. Опозицията взема 20 места (10 комунисти, 5 земеделци-пладненци, 2 цанковисти, демократът Никола Мушанов, народнякът проф. Петко Стайнов и земеделецът-врабчевист Димитър Илиев). Откриването на ХХV Народно събрание е на 24 февруари 1940 г. За негов председател е избран Никола Логофетов, а от 16 май 1941 г. - Христо Калфов.
Георги Кьосеиванов е роден в Пещера.

Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Кьосеиванов е в българските легации в Рим през 1912 г., в Цариград през 1913-1915 г., в Берн през 1918-1920 г., в Берлин през 1920 г., в Париж през 1923-1924 г., управляващ българската легация в Букурещ през 1924-1925 г. От 1925 г. до 1929 г. е върнат в Министерството на външните работи и изповеданията, където заема отговорни длъжности.

През 1929-1931 г. е български пълномощен министър в Белград, след което за кратко време възглавява българската легация в Атина и от 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III.

След назначаването на кабинета на А. Тошев през април 1935 г. става министър на външните работи и изповеданията, а от ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 г.

През ноември 1940 г. е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на която длъжност остава до 1 октомври 1944 г. Тъй като не признава установената след 9 септември 1944 г. отечественофронтовска власт, отказва да се завърне в България и до края на живота си живее в Швейцария.

1923 г.

Състои се обединителен конгрес на македонските братства в София. Македонската федералистична емигрантска организация се влива в Съюза на македонските братства и приема ръководството на Изпълнителния комитет.

Македонска федеративна организация е организация на българските бежанци от Македония. Основана е през есента на 1920 г. по време на Втория велик събор на Съюза на македонските братства, от който се отцепват около 60 делегати начело с арх. Н. Юруков, д-р Ф. Атанасов, д-р Хр. Татарчев, Вл. Ковачев, М. Грашев, Й. Анастасов и др. и образуват Временна комисия на македонските братства в България.

В края на 1921 г. се свиква учредителен конгрес на организацията, на който се формулират нейните цели – независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности. Скоро след това организацията се разделя на две - легална, ръководена от арх. Н. Юруков, и нелегална - от д-р Ф. Атанасов. През 1921 г. между федералистите и автономистите е постигнато примирие, фиксирано с протокол, подписан в Тирана.

По силата на този акт двете организации поемат задължение да установят своите ръководни органи в албанската столица, за да не се позволява на управляващите среди в България да се месят в тяхната дейност. Примирието е нетрайно.

Част от привържениците на Македонска федеративна организация правят опит да създадат своя организация в Македония, но без успех. Друга част от членовете й преминават на служба към сръбските власти и отслабват влиянието й сред македонските българи.

1913 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) в периода 26 - 28 януари османските войски контраатакуват при Булаир, но са отблъснати от 7-ма Рилска дивизия. Турска контраатака при Чаталджа е провалена от 1-ва и 3-та Българска армия и е подновена без успех в средата на февруари.

1901 г.

Провеждат се избори за ХІ Народно събрание без победител – "шарено" Народно събрание. Демократи, народнолиберали и прогресивнолиберали спечелват по 30-40 депутати, следвани от народняци, либерали и земеделци (22-ма депутати). Гласуват 43,5 % от избирателите.

1895 г.

Обнародван е Закон за насърчение на местната индустрия, който е изработен по румънски образец. За едрите частни предприятия (поне 25 000 лв. капитал и 20 работници) се въвежда за 15 г. безмитен внос на суровини и стоки, освобождаване от данъци, отпускане безплатни терени за строеж, 35 % намаление на превозните такси по БДЖ, предпочитане при търговете дори при 15 % по-скъпа оферта.

С него се покровителстват 72 предприятия с вложен основен капитал от 10 500 000 лв., през 1900 г. нарастват на 103 предприятия с 19 800 000 лв., а през 1904 г. - 166 предприятия с 36 000 000 лв.

1878 г.

В хода на Руско-турската война Долнодунавският отряд води бой край Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Противниковите сили се съсредоточават към Русе и Разград. На същия ден е освободен Разград. Главната квартира на Дунавската армия се установява в Одрин.

1864 г.

В Браила излиза първия брой на редактираното от Христо Ваклидов литературно списание "Зорница".
Христо Дочев Ваклидов е печатар, публицист и общественик. Роден е през 1841 г. в Казанлък. Завършва френски колеж в Бебек, след което изучава печатарство в Одрин и Цариград.

През 1861 г. става редактор на издавания в Цариград в. "България" (1859-1863 г.). Премества се в Румъния и през 1862 г. в Браила създава акционерно дружество "Гутенберг". Дружеството издава и отпечатва вестник "Българска пчела" и списание "Зорница".

През 1868 г. напуска Румъния и става преводач при австрийското консулство в Одрин. След Освобождението заема различни държавни длъжности. Умира на 17 април 1891 г.


На тази дата са родени:

1964 г.

Роден е Георги Христов – български поппевец. Завършва Естрадния отдел към Българската държавна консерватория (1983 г.). От 1984 г. е солист на естрадата на БНА “Сребърни звезди”. Първият му запис е от 1981 г., когато дебютира и в студио “Зорница”. Голяма популярност има през II половина на 80-те години.

Успешни са дуетите му с Петя Буюклиева и Росица Кирилова (през 1988 г. “Балкантон” издава албум на Росица Кирилова и Георги Христов). Концертира в България и чужбина. Първият му албум излиза през 1987 г. Изнася рецитал на “Златен Орфей +” (1994 г.).

1953 г.

Роден е Хайгашод Агасян - български инструменталист и вокалист, автор на естрадни песни и музика за театър и мюзикъли. Завършва БДК през 1980 г. - специалност виола - майсторски клас по камерна музика. Печели награди на младежки конкурси, участва и в движението "Ален Мак". Албуми: "Избрани песни" (1989 г.), "Трудна възраст" (1992 г.), "Бог да пази България" (1994 г.), Радой пее" (1994 г.), "Хей, приятелю, здравей" (1995 г.), "Чик-чирик" (1996 г.), "Светът е хубав" (1998 г.), "Не остарявай, любов" (1998 г.), "Вълшебно хапче" (1998 г.).

1945 г.

Роден е Митко Щерев – български композитор, аранжор, пианист. Завършва музикалното училище в Пловдив - специалност фагот. В средата на 60-те години започва професионалната си дейност в областта на професионалната музика като ръководител на оркестъра на Емил Димитров “Синьо-белите”. В началото на 70-те години е ръководител на оркестър “Маковете”, който съпровожда Лили Иванова.

През 1974 г. създава група “Диана експрес” и 10 години е свързан изпълнителски и творчески изцяло с нея. Създава редица шлагери за Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и др. Автор е на музиката на филмите: “Дубльорът”, “Осъдени души”, “По хълмовете на времето”, “Човек от народа”, “Адаптация”, “Комбина”, “Ла донна е мобиле” (1994 г.) и др. Съюзът на филмовите дейци в България му присъжда награда за музиката към филмите “Вик за помощ” и “Скъпа моя, скъпи мой” през 1986 г.

1884 г.

Роден е Йордан Пеев - български офицер, генерал-майор (1935 г.), началник на Генералния щаб (от 9.01.1937). Завършва Военното училище (1908 г.). Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като командир на рота. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1914 г.).

В I световна война (1915-1918 г.) участва като командир на дружина в 43-ти пехотен полк; началник на оперативната секция в щаба на действащата армия. След войната е преподавател във Военното училище в София, командир на полк и дивизия, главен редактор на военните издания, инспектор на военните учебни заведения, помощник-началник на Генерален щаб. Висококвалифициран офицер и специалист по военни въпроси, автор на публикации, студии и научни изследвания. Убит при атентат на ул. "Славянска" в София. Умира на 10 октомври 1938 г. в София.

1858 г.

Роден е Стоян Петров Данев – български държавник, юрист, професор, доктор. Лидер е на Прогресивнолибералната партия. Завършва гимназия в Прага, право в Цюрих, Лайпциг, Ерланген и Хайделберг и политическите науки в Париж. Виден адвокат е, професор е по дипломатическа история на България в Свободния университет, лектор е по международно и междудържавно частно право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Министър-председател, министър на външните работи (1901-1903 г., 1913 г.); министър на финансите (1918 г.). Председател е на делегацията за сключване на мира в Лондон на 19 май 1913 г. (след Балканската война). След Деветоюнския преврат влиза в Демократическия сговор. Умира 30 юли 1949 г.

1852 г.

Роден е Ефрем Цветков Каранов - български книжовник, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Учи в българско училище в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска филология в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като учител в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник в македонското освободително движение. Основател и уредник на Кюстендилския музей, читалищен деец. Записва над 240 народни песни, автор на етнографски и фолклорни студии. Особено ценни са неговите мемоари “Спомени”. Превежда поезия от руски език. Умира на 6 декември 1927 г. в Кюстендил.


На тази дата умират:

1896 г.

Умира Иван Добровски (Иван х. Добри, Иван Добрович) - деец на Българското възраждане. Роден на 1 април 1812 г. в Сливен. Учи в гръцко училище в родния си град, при Т. Каирис на о. Андрос, Гърция, в Атина. Пътува с родолюбива цел много - Белград, Букурещ, Сливен, Цариград (където се среща с Г. Раковски), о-в Самос.

Във Виена издава сп. "Мирозрение" (1850 г.). Продължава да пътува - Петербург, Ню Йорк, Виена, Крайова, Котел, Сливен, Цариград. Прехвърля се в Румъния. С помощта на Берон успява да издаде последните два броя на "Мирозрение или български инвалид" (1870 г.). Отново пътува до Петербург и Москва. След Освобождението работи като помощник на областния библиотекар в Пловдив.