Какво се случва на 29 декември в българската история

Сраженията в Руско-турската Освободителна война са в разгара си в последните дни на декември 1877 година. От Гюргево на румънския бряг започва артилерийски обстрел на Русе.

Братоубийствената вражда между крилата на Македонското движение взима нова жертва- през 1932 година е извършен атентат срещу Симеон Евтимов - редактор на вестник "Ла Маседоан" (1927 - 1932 г.), който излиза в Женева на френски език и в. "Македония" (1932 г.). Тежко ранен, Евтимов умира два дни по-късно. Атентатът срещу сподвижника на Ванче Михайлов и виден деец на ВМРО, е дело на групата на Александър Протогеров в съюз с комунистическата ВМРО (обединена).

"Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа", казва писателят Симеон Радев. През 1989 година, малко повече от месец след демократичната промяна на 10 ноември, с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителният процес". Правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена. В друга държава от бившия източен блок - Чехословакия - Вацлав Хавел полага клетва като демократично избран президент.

През 1819 година Болград - селище на българските преселници в Южна Бесарабия, получава статут на град с указ на руския цар Александър І. Основан е на мястото на село Табак от бежанци от Сливенско, които се заселват там, за да се спасят от погромите на османските власти.



2001 г.

Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” на първа степен проф. Венцеслав Янков.

1994 г.

След загуба на изборите на 18 декември лидерът на СДС Филип Димитров се оттегля от ръководството на синята коалиция. Иван Костов оглавява НКС на СДС. На същата дата Иван Костов е избран за председател на СДС.

1989 г.

С решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителният процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.

1964 г.

Открит е миннообогатителният комбинат "Медет" край Пирдоп. През 1991 г. е създадено на акционерното дружество “Асарел – Медет” на базата на миннообогатителните комбинати “Медет” и миннообогатителен комбинат “Асарел”. “Асарел-Медет" е с предмет на дейност открит добив и обогатяване на медни и медно-пиритни руди, биохимично излужване на мед и свързаните с това търговски и инженерингови дейности.

1950 г.

Народното събрание приема Закон за защита на мира. Забранява се подстрекателството и пропагандата за война. За подстрекателство към въоръжено нападение на една държава върху друга се предвижда доживотен строг тъмничен затвор. За пропаганда на война наказанието е строг тъмничен затвор до 15 г.

1947 г.

На 28 и 29 декември е проведен XXVII конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков.

1945 г.

На 29 и 30 декември се провежда XXVI конгрес на БЗНС. За главен секретар е избран Александър Оббов. Александър Христов Оббов е политически и държавен деец. Роден е в Плевен през 1887 г. Завършва Лозарското училище в родния си град, следва в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Отрано става член на БЗНС. От 1908 г. до 1919 г. неизменно е член на ПП на БЗНС, през последните 5 години е и негов секретар. През 1919 г.–1923 г. е депутат и подпредседател на ХVIII ОНС. По време на управлението на Ал. Стамболийски (21 май 1920 г.–9 юни 1923 г.) е министър на земеделието и държавните имоти. Взема участие в Юнското въстание. След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното представителство на БЗНС (1923 г.–1925 г.).

През 1936 г. се завръща в България и се налага като един от ръководителите на БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне"). След 9 септември 1944 г. отново е избран за член на ПП на БЗНС (1945 г.–1947 г.) и политически секретар. През 1946 г.–1947 г. е министър на земеделието и подпредседател на МС. Александър Оббов умира през 1975 година.

1944 г.

В хода на Втората световна война Първа българска армия преминава към отбрана в Сремска област.

1944 г.

С постановление на Министерския съвет е утвърдена наредба-закон за изменение на Екзархийския устав, което засяга процедурата по избора на екзарх и състава на църковно-избирателния събор. Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г.) на Българската православна църква.

Учредена е със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Извоювана е в резултат на църковно-националната борба на българския народ. Екзархийския устав е изработен от Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, видински митрополит. На 16 септември 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на българския народ, противопоставя се на западно религиозно-политическа пропаганда.

При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия. За екзарх е избран ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим

1940 г.

Приет е Закон за организиране на българската младеж. С него се създава казионна младежка организация "Бранник" по образец на немската "Хитлерюгенд". Тя има централизирана военизирана структура начело с премиера. Издръжката й се поема от общините и държавата. Предвижда се участието в организацията на всички учащи се да е задължително, но не успява да се наложи. Разтурена е от правителството на К. Муравиев със специална наредба-закон от 6 септември 1944 г.

1932 г.

Извършен е атентат срещу Симеон Евтимов, при който редакторът на в. "Ла Маседоан" (1927-1932 г.) и в. "Македония" (1932 г.) е тежко ранен. Умира след два дни. Атентатът е организиран от групата на протогеровистите в съюз с комунистическата ВМРО (обединена). "Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа", изрича Симеон Радев.

Симеон Евтимов е деец на Вътрешната македонска революционна организация, журналист. Роден е в село Емборе, Кайлярско. След Първата световна война 1914–1918 г. е един от видните дейци на ВМРО. Близък сподвижник е на Иван (Ванче) Михайлов. Редактор е на вестник "Македония", излизащ на френски език в Женева (от 1927 г.). Няколко години по-късно е директор на в. "Македония" в София.

1903 г.

Формират се две конни бригади с управления в София и Пловдив.

1877 г.

Започва артилерийски обстрел на Русе от Гюргево. В същото време снежна буря връхлита руските части в района на връх Шипка. През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османска власт и до възстановяването на Българската държава.

Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г.) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа.

Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1872 г.

Васил Левски е изпратен под силна охрана от Търново за София.На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. На следващия ден е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение. На 29 декември Васил Левски е изпратен за София.

След това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов.

На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).