На днешния ден преди 525 години се е случило нещо велико!

На 12 октомври 1492 г. испанският мореплавател Христофор Колумб открива Америка по време на първата експедиция за откриване на западен път към Индия (3 август 1492-15 март 1493), пише obekti.bg.

Христофор Колумб потегля от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания с екипаж от 90 души на борда на три кораба - "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня", към Канарските острови, където се подготвя за презокеанското плаване.

На 6 септември 1492 г. корабите отплават, за да търсят западен път към Индия, пресичат Атлантическия океан и на 12 октомври 1492 г. достигат суша - Бахамските острови. Това става официалната дата на откриването на Америка. На следващия ден екипажът слиза на брега на остров, наречен от Колумб Сан Салвадор.

От 14 до 24 октомври 1492 г. експедицията изследва редица острови от Бахамския архипелаг, от 28 октомври до 5 декември 1492 г. - участък от североизточното крайбрежие на остров Куба, а на 6 декември 1492 г. достига о. Хаити.

През нощта на 25 декември 1492 г. корабът "Санта Мария" засяда на риф и е изоставен. На 16 януари 1493 г. корабите "Ниня" и "Пинта" отплават обратно за родината. Завръщат се в Палос де ла Фронтера, Испания, на 15 март 1493 г.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1428 г. — Стогодишната война: Английската армия започва обсадата на Орлеан, продължила 7 месеца.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1810 г. — Сватбата на кронпринцът на Бавария Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска Хилдбургхаузен се превръща в ежегоден празник на бирата, известен днес като Октоберфест.
1814 г. — Джордж III получава титлата крал на Хановер.
1860 г. — Британски и френски войски окупират Пекин и опожаряват Летния дворец.
1875 г. — Христо Ботев напуска БРЦК.
1879 г. — Духовната власт в Северна Добруджа преминава към Румънската православна църква.
1886 г. — Град Индианола в Тексас става жертва на един от най-опустошителните урагани в САЩ, загиват над 250 души, градът е опустошен, а на следващата година е изоставен.
1901 г. — По време на третия си конгрес БЗНС е оформя окончателно като политическа партия.
1901 г. — Президентът на САЩ Теодор Рузвелт официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом.
1917 г. — Първата световна война: За първи път от Германия е използван отровния газ иприт.
1930 г. — В Атина приключва работа Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни.
1931 г. — Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, Бразилия, официално е отворена за посетители.
1931 г. — Съставено е четиридесет и седмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов.
1944 г. — Втората световна война: Атина е освободена от хитлеристка окупация.
1960 г. — Народна република България признава независимостта на Република Мали и по-късно установява дипломатически отношения с тази държава.
1960 г. — Съветският ръководител Никита Хрушчов блъска с юмруци и обувка по масата си по време на Общото събрание на ООН, за да протестира срещу становище на Филипините, изтъкващо съветската колониална политика в Източна Европа.
1962 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Алжирската демократична република.
1964 г. — СССР изстрелва Восход 1 - първият в света пилотиран космически апарат с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри.
1968 г. — Екваториална Гвинея получава независимост от Испания.
1968 г. — В Мексико сити са открити 19-те Летни олимпийски игри.
1973 г. — Хуан Перон е избран за президент на Аржентина, а вицепрезидент става жена му Изабела Перон.
1984 г. — Терористичен акт в Брайтън: Ирландската републиканска армия извършва покушение срещу министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър в нейната хотелска стая. Тачър успява да се спаси, но бомбата убива пет души и ранява 31.
1992 г. — По време на земетресение в Кайро (Египет) загиват 552 души, над 6 500 са ранени, а щетите се оценяват за над 600 млн. долара.
2002 г. — При терористичен акт в нощен клуб на остров Бали (Индонезия) загиват 202 и са ранени 209 души, повечето от които са туристи от Австралия.
2005 г. — Китай изстрелва втория си пилотиран космически апарат - Шънджоу 6, на борда на който се намират астронавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън.

Родени

1350 г. — Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество († 1389 г.)
1537 г. — Едуард VI, крал на Великобритания († 1553 г.)
1614 г. — Хенри Мор, английски философ († 1687 г.)
1798 г. — Педро I, бразилски император († 1834 г.)
1836 г. — Нико Попов, първи кмет на Бургас († 1905 г.)
1862 г. — Теодор Бовери, немски биолог († 1915 г.)
1865 г. — Артър Хардън, английски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1940 г.)
1866 г. — Рамзи Макдоналд, министър-председател на Обединеното кралство († 1937 г.)
1867 г. — Стефан Нерезов, български висш военен, генерал-лейтенант († 1925 г.)
1874 г. — Андонис Влахакис, гръцки андартски капитан († 1906 г.)
1874 г. — Ейбрахам Брил, американски психиатър и психоаналитик († 1948 г.)
1877 г. — Николай Осипов, руски лекар († 1934 г.)
1883 г. — Иван Снегаров, български историк († 1971 г.)
1883 г. — Ян Студницка, австрийски футболист († 1967 г.)
1896 г. — Еудженио Монтале, италиански поет и литературен критик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1981 г.)
1904 г. — Георги Брадистилов, български математик († 1977 г.)
1919 г. — Дорис Милър, американски флотски готвач († 1943 г.)
1920 г. — Петър Незнакомов, български сценарист († 1997 г.)
1928 г. — Рангел Вълчанов, български кинорежисьор
1933 г. — Бригита Чолакова, българска журналистка († 1999 г.)
1934 г. — Ричард Майер, американски архитект
1935 г. — Лучано Павароти, италиански оперен певец († 2007 г.)
1936 г. — Иван Чаповски, писател от Република Македония
1938 г. — Лари Скот, американски културист († 2014 г.)
1943 г. — Якоб Кун, швейцарски футболист
1945 г. — Орор Клеман, френска актриса
1949 г. — Тоня Горанова, българска художничка
1955 г. — Анте Готовина, хърватски генерал
1960 г. — Алексей Кудрин, руски политик
1962 г. — Бранко Цървенковски, президент на Република Македония
1962 г. — Карлос Бърнард, американски актьор
1966 г. — Сашка Васева, българска поп-фолк певица
1968 г. — Хю Джакман, австралийски актьор
1974 г. — Стивън Лий, английски играч на снукър
1975 г. — Гордана Янкулоска, политик от Република Македония
1975 г. — Иво Янакиев, български гребец
1977 г. — Вита Паламар, украинска лекоатлетка
1978 г. — Толга Карел, турски актьор
1981 г. — Енгин Акюрек, турски актьор
1990 г. — Борислав Балджийски, български футболист

Починали

638 г. — Хонорий I, римски папа (* ? г.)
642 г. — Йоан IV, римски папа (* ? г.)
1081 г. — Адам Бременски, северогермански хронист (* 1050 г.)
1654 г. — Карел Фабрициус, холандски живописец
1870 г. — Робърт Едуард Лий, американски военачалник, генерал (* 1807 г.)
1875 г. — Емануил Васкидович, български просветител и книжовник (* 1795 г.)
1892 г. — Ернест Ренан, френски писател и философ (* 1823 г.)
1912 г. — Ото Крюмел, германски океанограф (* 1854 г.)
1920 г. — Александрос I, гръцки крал (* 1893 г.)
1924 г. — Анатол Франс, френски писател, Нобелов лауреат през 1921 г. (* 1844 г.)
1943 г. — Макс Вертхаймер, немски психолог (* 1880 г.)
1960 г. — Инеджиро Асанума, японски социалист (* 1898 г.)
1980 г. — Васил Попов, български писател (* 1930 г.)
1991 г. — Аркадий Стругацки, руски писател (* 1925 г.)
1996 г. — Жан Рене Лакост, френски тенисист (* 1904 г.)
1997 г. — Джон Денвър, американски кънтри-певец (* 1930 г.)
1999 г. — Уилт Чембърлейн, американски баскетболист (* 1936 г.)
2011 г. — Денис Ричи, американски пионер в областта на компютърните науки (* 1941 г.)

Празници

Бахамски острови — Годишнина от откриването на Америка
Бразилия — Nossa Senhora da Aparecida и Ден на детето
Екваториална Гвинея — Ден на независимостта (от Испания, 1968 г., национален празник)
Испания — Испански ден или Годишнина от откриването на Америка (1492 г., национален празник)
Лаос — Ден на освобождението и независимостта (от Франция, 1953 г.)
Малави — Ден на майката
САЩ — Ден на Христофор Колумб