Отбелязваме 150 г. от рождението на Гоце Делчев

Революционерът Гоце Делчев е легенда. Българската история дава тази привилегия само на безспорни личности като Левски, Ботев и други титани на мисълта и действието, които дават живота си за свободата и благоденствието на своя народ, пише kmeta.bg.

Той още приживе е олицетворение на светостта на Македония и на цялата българска нация, която бе принудена да грабне оръжието в защита на потъпканата народна правда. Никак не е случайно, че за него един наш историк пише: „Гоце бе праведник с кама на пояса”. А за неговите съвременници Гоце е сърцето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Гоце Делчев заема особено място в нашето освободително движение след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена, дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена Гоце, синът на българския народ от родния Кукуш, дн. Килкис, Република Гърция най-добре успява да се защити чрез своето дело из отечественото ни етническо землище, както и чрез своето богато епистолярно наследство, вече, за всеобща радост публикувано. Младият юнак, на 31 години, участва в първото си и последно сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният пример в националната борба за революционна самопожертвувателност. Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар.

Сам дири смъртта си и я намира в Баница, Серско. Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на обречената Османска империя. Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите юнаци и им издига паметници.

Един от големите синове на България е роден на 4-ти февруари 1872 година в Кукуш. През 1891 година постъпва във Военното училище в София, на заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. Той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия.

През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година. От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско, като достига и до Неврокопско. След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. В 1897 година обикаля Мелнишко. През зимата на 1900 година той пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати.

През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи, без разлика на народност” и за извоюване на пълна политическа автономия. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903 година за вдигане на въстание през пролетта на същата година.

Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както договарят и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун-Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев на днешната дата през 1903 година се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО и за България.

Ето интересни мисли на революционера Гоце Делчев:

„Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество.”

„Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани“.

„Едно знай, патриотизмът не е патентован, делото се нуждае от помощи, това е олтар – поглъщающ жертвите на всички чисти преносители, без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви“.

„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите“.

„Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всяко начинание“.

„След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро“.
„У децата нема слабостите и пороците на възрастните. И в любовта, и в омразата си те са по-непосредствени, по-силни и по-чисти от нас“.

„Където и да се намираме ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим“.

„Трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила”.

„Нека видят, нека знаят, че и аз съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша, волнича, обичам да слушам музика и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци“.

Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев и е един от най-приближените му, посвещава книга на големия революционер, в която пише:
” Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случай­но, поне твърде неочаквано. То се знае, апо­столите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.

Българското движение, оставено да се разви­ва в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Ма­кедония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление…”

…Трябаше да се поеме знамето на старите български рево­люционери и да се побие на македонска земя. Трескавата бунтовна работа, която послед­ва, направи от целия народ една могъща рево­люционна организация. Решителната борба, която се поведе, направи от робската страна едно необозримо гробище на светци. Хиляди образи на загинали в цветуща младост рат­ници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение, на едно беззаветно самопожертвувание. Между тях обаче винаги ще заема първо място ликът на човека, най-добра биография комуто един ден ще бъде – про­странната история на македонското револю­ционно движение отначало досега. Името на тоя човек стои като заглавие на книгата ни…”