Светата ни църква почита паметта на Свети апостол Ермий и на Свети мъченик Ермей на 31 май.

Във време на гонението, повдигнато срещу християните при царуването на нечестивия римски император Антонин (138–161) , за преследването на християните бил назначен от императора велможа на име Севастиан.


Като пътувал от Киликия за Кападокия, той срещнал в Комана воин на име Ермий, вече побелял старец, който бил християнин, вярващ в Единия истински Бог и водещ добродетелен живот.

Велможата казал на Ермий че християните трябва да принесат жертва на римските богове. И поискал от Ермий да направи това, като му обещал големи почести. Свети Ермий не се подала на съблазните.

Тогава Севастиан заповядал да хвърлят камъни върху лицето на светията, след това да го бият през устата и да одерат кожата на лицето му. След това наредил да запалят пещ и да хвърлят Христовия мъченик в нея.

След три дни отворили пещта и намерили светията жив и напълно невредим, тъй като огънят не се бил и докоснал до неговото тяло.

После князът заповядал на един знахар и магьосник да даде отрова на Ермий.

А светият, след като се помолил на Бога, изпил отровното питие, без никак да пострада, съгласно думите на Христа Господа: "ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди" (Марк. 16:18).

Смаяният знахар се признал за победен и приел Христа, за което бил обезглавен. След това мъчителят заповядал да хвърлят светеца в котел, пълен с врящо масло. Но котелът веднага изстинал, а врящото масло се превърнало в прохладна роса.

Накрая палачите ослепили Ермий, обесили го с главата надолу и го оставили да виси в продължение на три дни, но то йне умирал. Накрая вбесеният Севастиан сам отрязал главата му.

Християните взели неговото честно тяло и го погребали в Кападокия, на мястото, наричано Комана. Тук чрез честните мощи на мъченика се извършили много чудеса и се подавали различни изцеления

Свeти Ермей е един от Седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. Споменат е в Посланието на св. ап. Павел до Римляни (Рим. 16:14). Бил е епископ във Филипопол (Пловдив), както това се вижда от списъците на Седемдесетте апостоли, приписвани на Свети Иполит Римски и Доротей Тирски.Той свършил мъченически живота си през 166 г. .