Светата ни църква почита на 28 май Свети преподобни Никита, епископ Халкидонски и свети Свети преподобни Софроний Български.

Свети преподобни Софроний Български (Софийски) бил енорийският свещеник на село Пенкьовци, Софийско. Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие.


После избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.

След смъртта на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе. Там се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня.

Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.

Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.

Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Тези сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на Свети Георги Нови.

От млади години Свети преподони Никита се подвизавал в пости молитва. Той бил образец на всяка добродетел. По-късно станал епископ в Халкидон.

Той ръководел своето паство с личния пример на своя съвършен живот и неуморимо добротворство всред отрудените люде, които се нуждаели от съвет, утеха, закрила и помощ.

Той бил особено милостив и благодетелен към сираците и вдовиците. Свети Никита много пострадал заради иконопочитанието от император Лъв Арменец (813–820 г.), когото той открито изобличавал, като му обяснявал православното учение за иконите.

Той бил пратен на заточение, където и умрял.