На днешната дата във Ваймар, Германия умира Фридрих Ницше - класически филолог, философ и писател.

Пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, съвременната култура, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.

Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.

Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).

Някои теми, на които учениците на Ницше са посветили най-много внимание, включват възгледите на Ницше за морала, неговото схващане, че "Бог е мъртъв", представите му за волята за власт и свръхчовека и предложението му за вечното завръщане. Трудовете на Ницше остават спорни поради интерпретации и погрешни тълкувания на работата му. Често срещано грешно интерпретиране на Ницше включва схващането, че той отхвърля религиозната духовност в нейната цялост, че той е бил антисемит или това, че той е изцяло против християнските вярвания. Концепцията на Ницше, че "Бог е мъртъв", се отнася до юдейско-християнската вяра, и не до всички други вероизповедания. Той твърди, че будизмът е една успешна религия, на която той дава комплименти за насърчаването на критичната мисъл. [38] Въпреки че Ницше атакува принципите на юдаизма, той не е антисемит. В работата си "Генеалогия на морала" Ницше остро осъжда антисемитизма и посочва, че неговата атака на юдаизма не е атака срещу евреите като народ, но специално атака на древното еврейско духовенство, за което той твърди, че парадоксално е това, с което антисемитските християни основават становищата си. Той не атакува учението и примерите на Иисус, но заявява, че християнската вяра, която се практикува, не е правилното представяне на учението на Исус, защото тя принуждава хората да вярват в учението на Иисус, но не и да правят това, което Иисус е правил, особено отказа Му да съди хората, което Ницше твърди, че християните съзнателно правят наопаки. Той съди институционализираното християнство поради подчертаването на морала на състраданието, което според него предполага вродено заболяване на обществото.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

55 г. пр.н.е. — Юлий Цезар напада Британия.
325 г. — Никейският събор определя правилата за изчисляване на датата на Великден в християнската църква.
1580 г. — Испанската армия превзема Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
1718 г. — Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.
1758 г. — Седемгодишната война: Пруския крал Фридрих II побеждава руската армия в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).
1768 г. — Джеймс Кук започва първата си експедиция.
1819 г. — В Швейцарските Алпи е намерен извор, наречен Саския, чийто вода до ден днешен се счита за най-чистата и с най-добър минерален състав в света.
1825 г. — Уругвай обявява независимостта си от Бразилия.
1830 г. — Започва Белгийската революция.
1875 г. — Осъществено е първото преплуване на Ла Манша — от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият рекорд е под 7 часа).
1916 г. — България в Първата световна война: Руската армия форсира Дунав и навлиза в българска територия.
1920 г. — Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, успешно изтласкват от Варшава Червената армия.
1928 г. — Завършен е строежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на английския футболен отбор Ливърпул.
1940 г. — Втората световна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.
1944 г. — Втората световна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.
1960 г. — В Рим са открити XVII Олимпийски игри.
1961 г. — В София е открита Втората лятна универсиада.
1967 г. — Установена е гореща линия между Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Великобритания.
1978 г. — В Испания е отменено смъртното наказание в мирно време.
1988 г. — При пожар изгарят много здания в централната част на Лисабон.
1989 г. — Космическия апарат на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната голяма планета, преди да напусне Слънчевата система.
1991 г. — Беларус обявява независимост от СССР.
1993 г. — В Асама (Индия) побеснял слон прегазва и убива 44 души.
1997 г. — В Берлин е осъден на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически лидер, заради убитите при бягство на Запад граждани, опитали се да преминат през Берлинската стена.
2003 г. — Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.

Родени

1938 г. — Янка Рупкина, Народна Певица
1530 г. — Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)
1744 г. — Йохан Готфрид фон Хердер, германски философ († 1803 г.)
1767 г. — Луи Сен-Жюст, френски революционер и писател († 1794 г.)
1819 г. — Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)
1841 г. — Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1917 г.)
1862 г. — Луи Барту, френски политик († 1934 г.)
1873 г. — Константин Георгиев, български военен деец († 1925 г.)
1874 г. — Михаил Розов, български революционер († 1934 г.)
1891 г. — Алберто Савинио, италиански писател († 1952 г.)
1900 г. — Ханс Адолф Кребс, британски лекар и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1981 г.)
1905 г. — Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)
1911 г. — Во Нгуен Зиап, виетнамски генерал († 2013 г.)
1912 г. — Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)
1916 г. — Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 г. († 2003 г.)
1916 г. — Георги Петров, български аграрен учен, селекционер († 1984 г.)
1918 г. — Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)
1923 г. — Алваро Мутис, колумбийски писател
1928 г. — Херберт Крьомер, германски физик, Нобелов лауреат през 2000 г.
1928 г. — Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)
1930 г. — Шон Конъри, шотландски киноактьор
1933 г. — Том Скерит, американски актьор
1934 г. — Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик
1938 г. — Фредерик Форсайт, английски писател
1942 г. — Маргарита Терехова, руска актриса
1947 г. — Ан Арчър, американска актриса
1949 г. — Джийн Симънс, един от основателите на група KISS
1951 г. — Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest
1954 г. — Елвис Костело, британски рок музикант
1954 г. — Бруно Мансер, швейцарски общественик
1958 г. — Тим Бъртън, американски кинорежисьор
1959 г. — Илко Семерджиев, български политик
1964 г. — Василиос Котрониас, гръцки шахматист
1964 г. — Джоан Уоли, английска актриса
1970 г. — Аарън Джефри, австралийски актьор
1970 г. — Клаудия Шифер, германски фотомодел
1970 г. — Мариян Тодоров, български футболист и треньор
1971 г. — Джилберто Симони, италиански колоездач
1973 г. — Фатих Акин, германски режисьор
1976 г. — Александър Скарсгард, шведски актьор
1977 г. — Джонатан Того, американски актьор
1981 г. — Рейчъл Билсън, американска актриса
1987 г. — Блейк Лайвли, американска актриса

Починали

383 г. — Грациан, римски император (* 359 г.)
1270 г. — Луи IX, крал на Франция (* 1214 г.)
1688 г. — Хенри Морган, уелски капер (* ок. 1635 г.)
1742 г. — Карлуш Сейшаш, португалски композитор (* 1704 г.)
1776 г. — Дейвид Хюм, шотландски философ (* 1711 г.)
1822 г. — Уилям Хершел, немски астроном (* 1738 г.)
1845 г. — Джузепе Ачерби, италиански изследовател (* 1773 г.)
1867 г. — Майкъл Фарадей, британски физик (* 1791 г.)
1875 г. — Шарл Огюст Фросар, френски генерал (* 1807 г.)
1900 г. — Фридрих Ницше, немски философ (* 1844 г.)
1906 г. — Лука Иванов, български офицер (* 1867 г.)
1908 г. — Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1852 г.)
1919 г. — Георги Кирков, български писател (* 1867 г.)
1925 г. — Иван Бърльо, български революционер (* 1876 г.)
1938 г. — Александър Куприн, руски писател (* 1870 г.)
1942 г. — Панайот Пипков, български композитор (* 1871 г.)
1949 г. — Кръстьо Пастухов, български политик (* 1874 г.)
1956 г. — Алфред Кинси, американски биолог (* 1894 г.)
1958 г. — Светозар Димитров, български писател (* 1905 г.)
1967 г. — Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист (* 1918 г.)
1967 г. — Пол Муни, американски актьор (р. 1895 г.)
1976 г. — Ейвинд Юнсон, шведски писател, Нобелов лауреат през 1974 г. (* 1900 г.)
1979 г. — Димитър Гюдженов, български художник (* 1891 г.)
1984 г. — Труман Капоти, американски писател (* 1924 г.)
1988 г. — Франсоаз Долто, френска лекарка (* 1908 г.)
2001 г. — Алия, американска певица (* 1979 г.)
2001 г. — Кен Тирел, британски автомобилен състезател (* 1924 г.)
2005 г. — Георги Илиев, български борец (* 1966 г.)
2006 г. — Кирил Ракаров, български футболист (* 1932 г.)
2009 г. — Едуард Кенеди, американски политик (* 1932 г.)
2012 г. — Нийл Армстронг, американски астронавт (* 1930 г.)

Празници

България — Празник на град Лъки и Ден на миньорите (за 2012 г.) - Отбелязва се през последната събота на месец август с Решение на Общински съвет
Парагвай — Ден на конституцията
Уругвай — Ден на независимостта (от Бразилия, 1825 г., национален празник)