Свети Димитър - закрилник на българската държава в беди и разруха

Един от най-тачените светци  по българските земи е св. вкмч. Димитър Солунски Мироточиви. Много са храмовете у нас, издигнати в прослава на Солунския светец, който през IV век загива мъченически, заради отказа си да преследва и наказва вярващите християни. Още по време на Втората българска държава (1185- 1396г.) българите възприемат свети Димитър като небесен покровител и на столицата Търново.

Имен ден: Безчет обичани имена черпят днес, гадае се за следващата година

Според историческите сведения през 1185 г. в Търново по чудодеен начин пристига икона на св. Димитър от разграбената по време на нормандското нашествие в Солун базилика с мощите на светеца. Иконата е знак за българските владетели, че св. Димитър ще покровителства възстановената наскоро българска държава. В прослава на светеца първите Асеневци издигат величествен храм в подножието на крепостта Трапезица.

Докъм третото десетилетие на XIII век църквата остава водещ храм в държавата, там архиепископ Василий I е ръкоположен начело на възстановената самостоятелна българска църква (след византийско владичество). Несъмнено в църквата "Св. Димитър" получават знаците на царското си достойнство всички български владетели в периода 1186 до 1241г. – от основателите на Асеневата династия до цар Иван Асен II.

Традицията да се строят храмове в името на св. Димитър се запазва и до наши дни, а чрез много от тях се затвърждава и идеята за светеца като български покровител. Такъв е примерът с красивия бял храм „Св. Великомъченик Димитър Солунски“ в столичния квартал Панчарево. Местните жители дълги години нямали своя църква и още преди България да е станала свободна държава, започват мащабно строителство на храм в тогавашното село Панчарево, близо до София.

Окончателно строителството на църквата приключва през 1882 г. и навръх Димитровден, 26 октомври, тя била тържествено осветена. Тази година се навършват 140 години откакто храмът отваря врати, а и до днес това е единственият православен храм в селището в покрайнините на столицата ни. Разположен е в историческия център на Панчарево и има статут на паметник на културата от местно значение.

“Храмът е построен с усилията на цялата общност на Панчарево, за да бъде събирателен образ на мечтата за свободна и обединена България“– казва протойерей Кръстин Апостолов, отскоро председател на храм "Св. Димитър"  в Панчарево. През XVII-XIX в., в залеза на Османската империя, Панчарево е било едно изключително разнородно място, населено с бежанци от Македония и Беломорска Тракия, както и черкези. Заселниците дават и името на селището, което произлиза от старобългарската дума “паница” – такава е формата на землището и “чари” (тур. çare ) – дума, означаваща “курорт”, тъй като в района има лековити минерални извори, известни още от древността.

"Немалко от българите, които са бягали от Македония, са били свързани със Солун като център на географската област Македония, затова естествено идва и името св. Димитър Солунски. По някакъв начин този храм е предвестник на свободна България и не само заради красивия си достолепен вид, но и с това, че става събирателен център за личностите, които след това ще започнат да строят тази модерна за времето си България. 

След Освобождението Панчарево бързо става център и на българската интелигенция, на онези, които идвали, за да строят модерните съоръжения на София. Известно е, че тук е изградена една от първите водно-електрически централи, не само у нас, но въобще на Балканския полуостров. Това става няколко десетилетия след храма "Св. Димитър", но хората, които са строили ВЕЦ-а, са идвали от Франция, Италия, а не малка част от тях са оставали и са се заселвали в малкото село Панчарево. Така, още в началото на ХХ век, жителите бързо се увеличават и то придобива много колоритен облик, а храмът става събирателно мястото за всички нови и стари жители.“

"Днес ситуацията в Панчарево не е по-различна от тази отпреди 140 години, когато е строен храмът", допълва протойерей Кръстин Апостолов.

“В такава мултикултурна среда започва изграждането на храм тъкмо на това място. Затова аз лично се чувствам отговорен да продължавам делото на тези хора, които преди Освобождението, в рамките на Османската империя, са успели да вдигнат такъв величествен и знаков храм – истински символ на нова свободна България.”

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук