Велик празник е днес! Честита независимост, България!
…Българският народ непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода, и, въодушевен от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на О`Бозе почившия Княз Александър, държава достойна да бъде равнопоставен член на семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не бива да пречи на преуспяването й. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. …Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благоволението на Всевишния, прогласявам съединена на 6 септемврий 1885 г. България за независимо Българско Царство. Да живее свободна и независима България! Да живее Българския народ!
(из Манифеста на Цар Фердинанд, с който се обявява Независимостта на България)
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.
Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско иго.
През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.
Междувременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново - символичен акт на продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.