Защо агнето, червеното яйце и козунакът са символи на Великден

Празникът на Възкръсването на Иисус Христос и победата Му над смъртта за християните е най-радостният ден в годината. Не е случайно това, че народът е нарекъл този празник Велик ден.

И до днешните времена на потребителски страсти и отстъпление от Господ са достигнали най-важните символи на празника - агнето, червеното яйце и сладкият хляб, наричан у нас козунак.

Тези символи имат своето християнско значение.  На не едно и две места в светото Писание и Предание Иисус Христос е наречен Божи Агнец. Това значи, че Той е невинната  Жертва за греховете на целия свят.

В лицето на Исус Христос самият Бог принася Себе Си в жертва и така става  като агнето, което е  жертвата на Стария Завет.  Оттук идва и името „Агнец Божи“, прилагано в Библията  към Спасителя.

Няколко  легенди обясняват традицията  яйцата на Великден да са червени и шарени. Те са свързани с Кръстната смърт и Възкресението на Господа, с Божията майка и  със св. Мария Магдалена.

И докато червеното яйце може да е и символ на кръвта Христова, то появилият се първо за Великден, а после и във всекидневието козунак символизира тялото Христово.

В народната традиция за празника Великден  са запазени и по-стари вярвания от предхристиянските езически времена, свързани с възкресението на природата.

Агнец Божий

Агнец Божий е символично име, дадено на Исус Христос в Библията.   Христос, като Спасител на човеците от техните грехове е свързан  с пасхалното жертвено агне. Агнето е и  символ  на кроткия, незлоблив християнин.

Като предрича  страданията на Христос старозаветният пророк Исая казва:  „Както агнето мълчи пред стригачите си, така и Той не отвори устата Си (Ис.53, 7). В Новия Завет Спасителят е наречен „Божий Агнец”, защото Той  е жертвата, принесена за изкуплението на нашите грехове (Йоан 1:29, 36; Откр. 5:6 и на други места).

Еврейският закон от предхристиянските времена  точно предписва, че пасхалната жертва трябва да бъде агне. Принасянето на агнета в жертва  играе  важна роля в юдейския религиозен живот и жертвена система.

Когато св. Йоан Кръстител нарича Христос  „Божият Агнец който взема греха на света” (Йоан 1:29), юдеите, които го чуват  може веднага да са помислили за някоя от няколкото важни жертви.

Наближавало е времето на празника Пасха и първата мисъл е можела да бъде за жертвата на Пасхалното агне. Пасхата е един от основните юдейски празници  в памет на Божието избавление на израилтяните от робството в Египет.

Всъщност убиването на Пасхалното агне и намазването на кръвта му по  вратите на къщите (Изход 12:11-13) е  илюстрация на Христовото изкупително дело на кръста. Неговата кръв прикрива тези, за които Той умря и ги защитава от ангела на духовната смърт.Друга важна жертва на агнета е била ежедневния принос в храма в Ерусалим.

Всяка сутрин и вечер в храма жертвали по едно агне за греховете на хората (Изход 29:38-42). Тези ежедневни жертви, като всички останали, трябвало просто да насочат хората към съвършената жертва на Христос на кръста.

Всъщност Христовата смърт станала по времето, когато се правела вечерната жертва в храма. Юдеите по това време трябва много добре да са познавали старозаветните пророци Еремия и Исая, които предсказали идването на Един, който щял да бъде принесен „като агне водено на клане” (Еремия 11:19; Исая 53:7) и чиито страдания и жертва щели да дадат изкупление на Израел. Разбира се този човек бил не кой да е друг, а Исус Христос, „Божият агнец.”Най-много казано за Иисус Христос като Агнец се намира в Книгата "Откровение".

Спасителят е представен като  Агнец, който е заклан на небето (Откр. 5, 6), седи на трон (Откр. 7:17; 22: 1, 3), получава поклонение от 24 старейшини (Откр. 5, 8) и от всички избрани (Откр. 7:9–10), които с всички небесни сили пеят „песента на Агнето“ (Откр. 15:3), прославяйки неговата велика и прекрасни дела.

Този символ е възприет от светата православна Църква в най-святата  част от нейното богослужение - литургията, макар и в модифициран вид. Агнец се нарича четириъгълно парче от просфората ( специален обреден хляб), обикновено разположено в средата, на което е отпечатан кръст и текста IC XC NI KA, което буквално  преведено значи "Иисус Христос победител".  

Свещеникът изважда Агнеца от просфората в първата част на литургията наречена проскомидия. Този Агнец се претворява в тяло Христово в следващата част (евхаристиен канон) на литургията.

При изваждането на Агнеца от просфората се извършват някои символични действия като нарязване, пробождане и др. които възпоменават целия земен живот на Христа от раждането до Неговата кръстна смърт.

След освещаването Агнеца се разчупва по кръстният знак на четири части. Първата част с надписа IC се влага първа в потира преди да се налее теплота - кръвта Христова.

С втората частица XC се причестяват свещенослужителите в олтара. С третата и четвъртата частица NI и KA след влагането им в потира се причестяват миряните причастници.

Светото Писание ни  учи, че всички ние сме грешници и никой от нас не е праведен пред Бог (Римляни 3:23). Заради нашия грях ние сме отделени от Бог и сме виновни пред Него, защото сме пристъпили законите, Божии и в този смисъл сме законопрестъпници.

По тази причина единствената надежда, която можем да имаме, е ако Бог промисли начин да бъдем помирени с Него.

И Той прави точно това, като изпрати Своя Син Исус Христос да умре на кръста. Христос умря, за да направи изкупление за греха и да плати наказанието за греховете на всички онези, които вярват в Него.

Чрез Неговата смърт на кръста като Божията съвършена жертва за греха и Неговото възкресение три дни по-късно можем да имаме вечен живот ако вярваме в Него.

Фактът, че самият Бог промисли принос, който ни изкупва от нашия грях, е част от славните добри вести на светото Евангелие, които са описани  ясно от св. ап. Петър „като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,  но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,  Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас,  повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.  

След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце, .” (1 Петр. 1:18-22)  

Червеното яйце 

Обяснение защо  на Великден яйцата са червени и шарени може да се намери в няколко легенди.  Римска легенда разказва, че преди да се роди император Тиберий, майка му Ливия гадаела с кокоше яйце. От него се измътило петле с необичайно голям гребен.

Това било знак, че новороденото  ще достигне най-високи почести в империята.

Според друго римско  предсказание  появата на  яйце на  червени точки  предшествало раждането на император Марк Аврелий.

Има и  легенда, според която  Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Иисус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове.

Самият Христос, разпънат на Кръста, бил замерван с яйца. Когато докосвали Тялото му, те се превръщали в здрави обагрени в червено яйца.Когато разпънали Христос на Кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце.

Стичайки се върху яйцето, кръвта му го оцветила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено.Народното предание разказва, че в  деня на Възкресението на Христос една жена вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръцете.

Срещнала я друга жена и се заговорили; първата казала: „Чу ли, Христос възкръсна“? Втората не повярвала и за да я убеди, жената с кошницата нарекла: „Ако е истина, яйцата ще станат червени“. Когато погледнали, яйцата наистина станали червени.

Най-популярна е историята за св. Мария Магдалена,  тръгнала по света да разнася истината за Възкресението. Когато стигнала в Рим, нямала нищо друго за дар на императора, освен едно сварено яйце. Императорът приел подаръка, но не повярвал, че Христос е възкръснал. И в мига, когато казал:

"Христос не може да възкръсне, както бялото яйце не може да стане червено", яйцето в ръката му се обагри в пурпурно. Разказва се още, че когато св. Мария Магдалена отишла в гробницата, за да помаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата.

С тези разкази хората обясняват боядисването на червени яйца на този ден.

Козунак 

Като символ на Великден козунакът се появил сравнително късно. Едва преди стотина години, в периода 1915–1920 г., за Възкресение Христово  у нас започнали да приготвят този специален  сладък обреден хляб, който символизира тялото на  Христос.  

Дотогава за празника са се правели  други хлябове, наричани колак и кравай.

В западна България и по други места и досега е жива традицията да се пекат кукулници - малки питки, в средата на които е сложено сурово яйце, което се пече заедно с хляба. 

Твърди се, че историята на козунака е започнала  в началото на ХVІІ  век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. 

По времето на управлението на комунистите у нас, в годините на войнстващ атеизъм е имало специална  програма и политика на Партията  за обезличаване на православните празници.

Една от мерките в тази програма, насочена към омаловажаване на великденските традиции била разпореждането в хлебозаводите да се произвежда козунак през цялата година.  

Вероятно още  тогава козунакът е престанал да бъде великденски символ и  се е превърнал в обикновен хранителен продукт,  който може да се намери по магазините през цялата година.