Защо никой вече не пита: Кой уби Луканов?

За България големите световни агенции се сещат рядко. Държавата ни е малка, незначителна и скучна, за да влезе във водещите им новини. На 2 октомври 1996 година обаче тишината е нарушена. Емисиите по света започват с кореспонденции от София. Ефирът гърми: Убит е Андрей Луканов, четиридесетият министър-председател на страната. Последва го съдбата на предшествениците му Стефан Стамболов и Димитър Петков. Столицата е блокирана. Службите са на крак. Лицето на убиеца, изрисувано от фоторобот, измита от екрана неизменните, досадните коментатори и анализатори. Криминалистите призовават към спокойствие и търпение. Но наивници, които вярват, че килърът ще бъде открит, почти няма. Такива атентати не се правят, за да бъдат разкрити. И така 21 години, пише "ШОУ" в обзор по темата.

Още една дата, освен споменатия 2 октомври, щe ни напомни за Андрей Луканов. На 26 септември 1938 година той се ражда в Москва, столицата на тогавашния СССР. Идва на бял свят като съветски гражданин, а на шест години, когато семейството му се мести в България, става и български поданик. Ще прескочим годините на блестящата му соцкариера, която го издига до поста първи заместник-председател на Министерския съвет, за да стигнем до култовия ден 10 ноември 1989 година. Тодор Живков е свален и в този акт до голяма степен заслугата се приписва на Андрей Луканов. Той е във вихъра си. Апетитът му за власт е ненаситен. Печели си славата на диригент на прехода. Дърпа конците на управляващи и опозиция, която сам създава.

Българският политически шах най-после е в ръцете му и той хладнокръвно мести фигурите. В спомените си Петър Младенов разказва, че прочутата касета с фразата: „Да дойдат танковете”, която го смъква от президентския пост, се появява именно след машинациите на приятеля му Луканов. Мнозина от депутатите от някогашното Велико Народно събрание са свидетели, че докато социалдемократът д-р Петър Дертлиев чака с честно гласуване да стане държавен глава, задкулисно Луканов вече е направил пазарлъка този пост да се даде на Желю Желев.


Ангел Василев е набеден за поръчител

Тодор Живков пък, който по онова време е вкаран в затвора и никак не обича Луканов, твърди, че именно той е отговорен за нарастването на външния ни дълг на десет милиарда долара през 1989 година. Той го вини за изчезнали два милиарда, вложени в чужбина като валутен резерв.

Иван Славков разказваше: „На един прием някой ме бута по рамото. Андрей Луканов. „Здравей - казвам му. - Радвам се, че си жив и здрав. За всички ядове, които ми се стовариха на главата /три дела/, си виновен ти.” А той изведнъж изтресе: „Полувиновен”.
На фараона, собственик „Ийст Уест интернешънъл” се приписва следното свидетелство: „Адрей Луканов ни събра 120-150 души в една зала и всички бяхме изненадани, когато ни посрещна с думите: „Добре дошли, милионери!” Никой от нас не беше милионер”.
После избраниците разбират, че са в списъка, който им дава право да отидат в единствената тогава българска банка и да теглят до седемнадесет милиона лева заем без никакви гаранции.


Александър Русов (вляво)според обвинението е натиснал спусъка на пистолета

Това е друг вариант на легендата за куфарчетата с пари.
За близо седемнадесетте години демокрация Андрей Луканов става два пъти премиер за общо малко повече от триста дни. През това време спира плащанията по външния дълг, което води до изолация на държавата. Мощни протести пред мавзолея на миньори и опозиция през мизерната т.нар. Луканова зима сваля второто му правителство.
Далечният му братовчед главният прокурор Иван Татарчев пък го вкарва в затвора с обвинение за присвоявания за огромни суми. Няколко години по-късно Европейският съд в Страсбург постановява, че той е бил невинен и наказва държавата да му плати 40 000 френски франка компенсация.

Кой уби Луканов? Трудно е да се изброи колко пъти през годините този въпрос е задаван по медии, форуми, конференции, в кръчми и седенки. И винаги следват много отговори, но никога верният. Може би и затова вече никой не пита. Защото тези, които го знаят, ако са още живи, никога няма да го кажат. Една снимка много натрапчиво бе налагана в дните на раздялата с бившия премиер: ковчегът на Луканов и сянката на Виденов, паднала върху него, докато Жан се покланя. Улицата обвинява за престъплението още: „Мултигруп” и Илия Павлов, Съзвездието или по-точно икономическата групировка „Орион”, руснаците,  силовите структури, които той сам бе създал, онези, на които е дал парите и сега не искат да ги връщат. Има и по-екзотични твърдения: Че той е жив и променен след пластична операция в Плевен.

В крайна сметка виновни бяха намерени. Следствието стигна до извода, че на 2 октомври 1996 година около 9,20 часа сутринта на улица „Латинка” пред дома на Луканов спусъка на пистолета „Макаров” е натиснал украинецът Александър Русов. От разстояние около два метра той е изстрелял четири куршума. Един от тях е попаднал в дясното слепоочие, а други три в гърба.
Според обвинението след изстрелите килърът бяга, скрива се във вход на жилищен блок в квартал „Изток”, там скрил пистолета зад радиатор, съблякъл дрехите си на клошар, за да остане с марковия си костюм, и се отправил в неопределена посока с наградата от 20 000 германски марки. Намерили го доста след това, на хиляди километри, в родния му град Бердянск, Украйна.
За поръчител е посочен строителният предприемач Ангел Василев, който: „бил недоволен от действията на Андрей Луканов като бивш министър-председател на Република България и настоящ депутат в Народното събрание и по-специално по икономическата му политика, с която засягал негови и на икономическите му партньори бизнес интереси. Освен това Луканов разполагал с компрометираща информация за него и неговите бизнес партньори, която би могла да бъде използвана в тяхна вреда”. До този извод са стигнали разследващите. 26 тома или 2900 страници са материалите по делото. Разпитани са 36 експерти и 131 свидетели. Но през всичките години на процеса, а и до днес и килърът, и поръчителят отричат да имат нещо общо с убийството на бившия премиер. Вярно, че Русов „признава”: „Аз убих Луканов”, но го прави в заглавието на едноименната си книга. В нея той разказва за целия ужас, който е преживял през седемте години на процеса, докато чуе заветното „невинен”.
   
 
Послепис: През ноември 2003 г. състав на Софийски градски съд осъди Кичатов, Русов, Василев, Ленев и Георгиев на доживотен затвор. Според обвинителния акт Кичатов е осигурил пистолета, с който Русов е застрелял Луканов във фаталната утрин. Ленев пък е бил вербуван от племенника на бизнесмена, дал 85 000 долара за "мократа поръчка".
На 8 юни 2006 г. Софийският апелативен съд отмени доживотните присъди, защото всички доказателства срещу подсъдимите били изтръгнати с изтезания. На 15 март 2007 г. Върховният касационен съд оправда окончателно обвиняемите по делото.

Исак ГОЗЕС, в. "ШОУ"