Белило, червило и “коконски” дрехи издават слабоумие у жената

Нека да уясним: елегантните българи в края на ХІХ век докъм средата на ХХ век носят върху долната фланела от домашно тъкан плат на сини и червени ивици (този плат все още го помним като дюшеклък) не риза, а т.нар. нагръдник - бял или цветен, прикрепен към панталоните с едно копче и няколко секретни игли.

За да е илюзията пълна, в ръкавите на сакото се напъхват ръкавели. 

Ако мъжът е по-темпераментен и буйно жестикулира, ръкавелите изскачали целите, а понякога даже “излитали” срещу лицето на събеседника

За да стои яката на сакото или пардесюто корава и изправена, под нея се монтирала специална стоманена пружина. Но изобретението трябвало дискретно да се сваля всеки път преди събличане. Иначе пружината се отскубвала и понасяла нанякъде, за смях на всички. 

Истинската революция в модата в предосвобожденска България извършват студентите, които учат във Франция, Германия, Румъния, Швейцария. Те пренасят модата на дрехите “а ла франга”, към които възрастните, естествено, се отнасяли с видимо неодобрение. Към костюмите задължително бомбета или дори цилиндри, а също така бастунчета със сребърна или кокалена дръжка, умело премятани във въздуха с показалеца и средния пръст. 

Модата изплашила нашенските производители дотам, че котленските, градешките, медвенските, ичеренските и катунински абаджии и овчари, съзирайки опасност за своите занаяти (новата мода изисквала по-фини, фабрични платове), писали прошение и го пратили до в. “Дунавски лебед” през 1860 г. и неговия редактор Г.С. Раковски. 



Модни софийски магазини - вляво Ръкоделен, вдясно Модна дрехарница
 
Е, Раковски ги ожалил, но и самият той бил известен с увлечението си по хубави модни дрехи - обичал да се качи наконтен на файтон с по една хубавица на всяко коляно и да мине през целия град.
Женската мода също била красива, но сложна, скъпа и неудобна. Ето какво навличала върху себе си всяка уважаваща себе си българка, която иска да е в крак с модата:

широки кюлоти от хасе, батиста или коприна

(с дантели или без), фуста (с дантели по краищата или без), корсет, каш-корсет (нещо като елече или жилетка над корсета), красиви жартиери, украсени с панделки или цветенца, опъващи чорапите, и едва тогава - роклята. Всъщност роклята по това време е комбинация от блуза и пола, която в кръста има допълнителен колан, закрепван с десетки карфици и секретни игли. 

Георги Каназирски-Верин в своите спомени разказва, не без ирония, че тази дамска мода с многопластови дрешки, с един куп телени копчета и шепа топлийки, които немилостиво издирали ръцете на напористите ухажори, предпазвала жените от изневери. 

Кринолин, или малакоф, както го наричали в България, означава 

рокля, на която долната обиколка на полата стига до 10 метра, 

а диаметърът на прикачения отдолу обръч - 2 метра. По-късно идва на мода т.нар. рокля “турнюр”, отличаваща се с мъничка възглавничка малко под кръста, за повече заобленост на фигурата. А още по-късно идва роклята с шлейф, която има подплата от шифон - тънък мек копринен или памучен плат, който се слагал за подплата от коляното надолу само заради съблазнителното шумолене при всяка крачка. 


Мара Белчева, Султана Рачо Петрова и Евгения Марс

Не им е било лесно на дамите да вървят с тези тоалети - шлейфът трябвало да се повдига постоянно с лявата ръка, а дясната била заета със слънцебрана и чантата.
Да не забравим шапките, отначало големи и претрупани с цветя или птици, или всякаква “овощия”, после по-скромни и с воалетка към тях. За да не пада, шапката се набождала към косата с множество метални фиби и фуркети. През лятото дамите носели японски ветрила и така наречената “боа” около врата, изработена от стотици съшити щраусови перца. Както се казва: “Трай, бабо, за хубост!”. Да не говорим за тежките пелерини зимно време, за огромните кожени яки, за маншоните, в които кокетките криели своите визитки, парфюмирани кърпички и малки чантички от дантела или кожа. 

Пудра, червило, парфюм? Не, не и не! 

Общественото мнение било такова: жена, която се червисва, белосва и парфюмира, е леконравна и покварена, карагьозчийка, певачка или шантонерка. 

Ето какво пише в. “Ступан”, излизащ във Видин в края на ХIХ век: “... и белилото, и червилото, кринолините, коковете и не знам що си, не са такива средства, които могат да разхубавят една жена или девойка. Хеле пък белилото и червилото - тие отрови - страшно развалят природната хубост...” 

По-нататък същият вестник се кълне, че мъжете имат отвращение към изкуствено белосани и червисани лица. И още: “Тие неща могат да занимават и залъгват само оние, които са слабоумни, а да обаят оние, които са безумни!”.

Вестникът съветва жените: 

“нека са облачат в по-скромнички дрехи”, за да се харесат и си намерят добър съпруг 

Според “Ступан” истински красивите жени са здравите и скромните, а не тези, дето се кипрят в “салонски” дрехи. Вестникът заклеймява онези хубавици, които прекарват живота си в безделие. “Работението е живот, а леността - смърт”, пише в. “Ступан” през 1875 г.

Нашенски модни шивачки се появяват много късно. Българската мода между двете световни войни е свързана с името на Пелагия Видинска. Тя завършва гимназия в Солун, владее немски и френски език. Младата модистка честичко пътува до Париж, където се свързва с големите модни къщи, най-добре общува с “Шанел” и “Ланвен”. След всяко свое завръщане прави нова колекция, която демонстрира пред софиянци с манекени. Пелагия Видинска бързо се прочува, дори парижка модна къща й поръчва тоалети, украсени с бродерии в стила на националните ни шевици

Сред клиентките й е самата царица, както и много от придворните дами. 

Дълго време дори и в Народното събрание се наблюдава пълно смешение на носии, униформи и модерни дрехи. 

И докато дядо Славейков, без да се стеснява, носи шаячени дрехи, Константин Стоилов например праща четири страници обяснение до една фирма в Лондон, която трябва да му изработи подходящ за ръста и вкуса му цилиндър. 

Жените на първите ни държавни мъже също бързо се научават да си “изписват” рокли от странство, които задължително покриват чепичките им и метат земята. Едва когато се появяват копринените чорапи, роклите мъничко се скъсяват, колкото да се мерне понякога изящен глезен. 

Появяват се и първите модни магазини. В София те се намират на ул. “Леге” и улица “Търговска”. Там е магазинът на Янко Бакърджиев, габровец, фабрикант, който произвежда най-фини вълнени платове. Конкурент му е магазинът “Пишеви” на ул. “Съборна”. Има и магазини, където се продават вносни платове от Амстердам и Лондон, скъпи тъкани за бални рокли: копринени кадифета, муселин, тюл и сатен, тафта и дантела. В началото на “Леге” е Дишков пазар и Леге пазар. Там, в малки магазинчета, може да се намери всичко - бельо, платове, парфюми, галантерия, връзки, шапки, яки... Евреи са собственици на най-престижните магазини за бижута и часовници, арменците са известни майстори на обувки.

Петя АЛЕКСАНДРОВА