Белмондо вдига чаша в чест на Яворов

Позлатен паметник на Яворов в цял ръст ще се издигне в Шумен. Идеята е в едната си ръка на монумента да има лист с драматични строфи от безсмъртната елегия „Арменци”, описващи зловещата съдба на клетите бежанци. В другата си ръка - пушка, като признание за заслугите му в борбата за освобождението на Македония. Парите щели да бъдат събирани в специален фонд. Имало вече предварителни разговори с известни арменски бизнесмени от България и чужбина, които да подкрепят инициативата. Паметникът ще струва около 150 000 лева. Ако събраната сума бъде по-малка, то монументът щял да е бронзов. През 1919 година се навършват 120 години от написването на прочутата творба. Тогава трябва и да се открие паметникът, който ще бъде на централния градски площад „Кристал”. Тази новина, която медиите разпространиха наскоро, ни накара да се обърнем към един от най-големите познавачи на живота на големия поет, уредника на музея на Яворов в Чирпан,Тодор Иванов. Какво още не знаем за автора на „Арменци”? Ето и отговора на изследователя:

- Господин Иванов, нека започнем с повода: Каква е историята на създаването на елегията „Арменци” преди близо  120 години? 
- В село Скобелево, на гарата, където е  телеграфист,  Яворов се запознава с млади  мъже арменци, които работят като носачи. Те са успели да  избягат  от първите турски кланета в Анадола. Курбан в тази сеч са станали над 300 000 души.  Сиротниците са самотни, пият черно като катран вино и пеят тъжните си песни. Тогава Яворов замисля гениалната си елегия „Арменци” . Тя е публикувана пет години по-късно през декември 1889-а. От тогава започват да го наричат арменец. Боготворят го. Дават му име Агоп. 

Арменците  строят и първия му паметник. Той е в Кюстендил. Вторият е в Чирпан  и е сътворен по идея на Асен Златаров.

В Армения още в първи клас заедно с азбуката се учи и Яворов. Във всяко училище има негов барелеф. През месец май 1966-а в Ереван откриват голям паметник на поета. Пред него е училище „П.К. Яворов” , а  зад него започва  голям  булевард  със същото име. Племенницата на поета Ганка Найденова, дъщеря на  сестра му , ми е разказвала, че когато един мъж започнал да рецитира „Арменци” цялото многохилядно множество на площада паднало на колене.

Преди седем  години правихме филм за Мина Тодорова. Част от снимките бяха на гроба й  в Париж.  Следобедът на 20 октомври  влязохме в малко ресторантче близо до легацията ни. Беше празно. Само една маса бе заета и на нея седеше самият Жан Пол Белмондо с двама мъже. Пиеха вино. Големият актьр бе с парализирана дясна ръка. В краката му лежеше огромна  немска овчарка. Представихме се: От България, правим филм за Яворов и неговата голяма любов Мина. Малко по-късно  двамата мъже станаха прави и извикаха: Да  живее България!  Оказа се,  че са арменци. Белмондо  със  здравата си лява ръка също вдигна чашата си и извика: Да живее България. Явно те му бяха разказали  кой е  Яворов и че е българският световен поет .

- Яворов е псевдонимът на поета.  Пею Крачолов? От къде идва презимето му Крачолов?
- Крачол е външен човек, странник, пришелец,  с различно облекло. Прадядо му е мургав и висок. Дошъл от другаде и се оженил за  бяла Стойка. Тя още  първата седмица му направила страшен скандал, защото върнал новите  си дрехи на съседа. А всъщност той бил  толкова беден,  че ги взел назаем за сватбата. Крачолът  отвърнал:  Мълчи, жено,  до седмица ще станем богати. 
Една нощ той отишъл да мели брашно в едно съседно село. На сутринта в каруцата му, теглена от два вола,  имало  огромен казан, пълен със злато. С него били  купени  лозя, градини, ниви. Стопанинът  направил хубава къща, която по-късно съборили.  Прадядото на Яворов станал един от най-богатите българи в Южна България по турско време.  Явно той е бил  войвода, направил едни пари, които не са много чисти. Когато  бил на смъртно легло, Крачола поканил всички жители на Чирпан да се  сбогуват с него и на всеки дал по една златна пара. Някои, разбира се, минали два-три пъти. Така раздал половината  си богатство на чирпанлии. 


Тодор Иванов държи очилата на Яворов 

- Яворов е роден на 1 януари 1878 година в къщата, който днес е негов музей.  Има легенда, че баба му го отписала от живота. Защо? 
- Бабата на поета е Хаджимитра.  От нея идва името Крачолови,  което взел и мъжът й. То се пренася по женска линия. Имала осем деца, добре познавала живота, ходила два пъти в Йерусалим, в Рилския манастир...Тя  видяла, че новороденото й внуче е хилаво  и болно и казала: До седмица аз го виждам ангелче.  Наистина го отписала.  Три дни след раждането на бебето  идват казаците на Павел Красов, които освобождават Чирпан от турците. Камбаните на петте църкви бият тържествено цяла седмица,  свободата е дошла и този ритъм събужда сърцето на това дете  и затова то оцелява. На  седмия ден е кръстено на чичо си Пейчо Тодоров от Стара Загора.

- Какво не знаем за майката на поета?
- Ганка Йовчева, сираче от 16-годишна, красива със сини очи, бяла кожа. За тази хубост  има песен. Бащата  Тотю  Крачолов,  знатен син, можел да вземе всяка богата грозотия, но той бил ценител, естет. Тотю три дни и нощи лежал на прага на портата на Ганка и тя му пристанала по любов. Пею Тотев Хаджииванов Крачолов  е дете на любовта. И може би тя го е запазила. До три години той не можел да говори. Майка  му загубила преди това едно момче Иван. На пет години, едро, със сини очи и бяла кожа. Приличало на нея, останалите били мургави като баща си. Три от тях умират.  След загубата на Иван тя се  залежала, поболяла се и може би затова Пею се родил такъв хилав. Когато на три години казал „мама”, бащата, който правил най-хубавия мавруд  в околността, цяла седмица черпел Чирпан и градът бил пиян, защото чедото на черното Тоти проговорило. На пет години малкият се научил да чете и пише. Майката е неграмотна , а бащата полу.  Рекламата му била: Купувайте от моето вино, с него си пиша писмата.

-  Музеят на  Яворов е открит на  31 октомври 1954 г.  в родната къща на поета. А каква е нейната история?
- Къщата е купена септември 1877 г.  по времe на Руско-турската война. В нея е живеел турският кадия. Редом с нея е къщата на околийския управител, днес галерия „Никола Манев”.  Това са двете най-хубави къщи в Чирпан. 

През 1913 година тук са чакали са Яворов и Лора да дойдат на гости за Чирпанския панаир, който тогава е бил прославен колкото Узунджовския. Лора прави аборт и затова не пристигнали. Сина,  който загубила, щял да бъде кръстен  Христо на Ботев, идола на Яворов.  

В същата стая, в която са чакали Лора и която е запазила подредбата си до днес, през  годините гостуват масонът Захари Стоянов,  Мильо Касабов, издател на първото чирпанско списание „Македонски сълзи” . Той бил за година учител в Раднево. Там се родил синът му Георги. Като станал на четиринадесет  години въпросният Георги си открил спестовна книжка и всеки месец  внасял в нея 12,50. Това  всъщност е поетът Гео Милев.  Той е в Чирпан през  октомври 1924 година,  застава на верандата и казва на кмета на града и на осемдесетгодишния баща на Пею: Тази къща не я пипайте, нищо не правете по нея. Яворов е велик, пазете вещите му, един ден тук ще има музей.

Така и става, но доста по-късно...

След смъртта на поета къщата е затворена за външни хора. Вещите се запазват: бюрото с мастилницата, в която налива мастило от чукани варени кестени, леглото с метални рамки, работната маса. В стаите никога не са палили печки, не се е пушило. Само трима души, по изключение са спали в леглото му.  През октомври 1924 година спи една нощ Гео Милев. Между  14-18 април 1928 г. е голямото чирпанско земетресение. Целият град е съборен, къщата на Яворов килната, тогава  с файтон от Пловдив идва цар Борис. Той наредил с пари на общината къщата да се възстанови.
През  1929 година  Багряна прави в Чирпан голям рецитал, след който спи в стаята на поета: В дневника й пише: „Боже, аз да спя на леглото на Яворов...  Ми то беше една безсъница, цяла нощ не можах да мигна.” 1943 година  пък идва Васил  Стоилов, съпруг на Ганка Найденова. Той  рисува къщата и спи на неговото легло.


Леглото, в което Багряна не могла да заспи 

- Кога поетът пише първите си стихове? Кой открива таланта му?
- На дванадесет години Пею  прави открита сцена. Той е режисьор- постановчик и играе  Левски. Но в старанието си  толкова се увлякъл, че щял да се обеси.  Добре, че лелите, които го гледали, скочили и го свалили.

Талантът му е открит в Пловдив от неговия учител по литуратура в областната мъжка гимназия Иван Пеев Плачков, бъдещ академик и четири пъти министър на образованието. Той дал  на учениците задача да разкажат за  родните си  места. Пею  описал Чирпан , захлупен печален град, но  в разказа му изглеждал толкова   различен, че Плачков казал: Момче, ти не си като другите. У теб има дар от Бога. Неговите съученици това и чакали и веднага  започнали да го черпят  с цигари. Той им  пишел домашните  по литература и така пропушил. Една зимна ваканция се  прибрал  с кафяво бомбе и с цигара в ръка, истински гражданин. Бащата казал край. Дотук с учението.  Това бомбе му  дошло  в повече. Затова Пею няма средно образование. Завършил е само девети клас.  Бащата е смятал,  че мъжете трябва да работят за пари и не е искал да харчи излишно  за учение. Пею бил слабичък и  Тотю Крачолов смятал, че му прави  добро, като го вкарва на топло в пощата.  Там обаче той бил нещастен. Нямало ги  приятелите.  Средата. Хората и книгите.

Един факт: Когато на 1 януари 1878 година Яворов се ражда, в къщата е нямало нито една книга само някакъв  църковен псалтир. А когато вече на 19 години  напуска, за да обикаля три години България като телеграфист,  във  вградения шкаф е имало над 600 книги и списания, които той сам си купувал. Сестра му пише в спомените: Сутрин, като излезе от стаята си, очите му червени от четене и пушене. Той   обичал полумрака, като че ли се е готвил за тази слепота и тъмнина, в която живее след опита си за самоубийство.

-  Как Пею Крачолов става Яворов? 
- В  Стралджа, забутано селце в Ямболско,  където през зимата има  два метра сняг,  Пею е самотен, мисли за смъртта.  От тези черни мисли го спасява една  красива любов.  В Поморие, следващата спирка на телеграфиста  Крачолов,  живее  чаровната  начална учителка от рода Чипеви от Копривщица  Нонка. Всички младежи били  влюбени в  седемнадесетгодишната красавица. Тя свирела на мандолина,  рецитирала Пушкин и Лермонтов. Тя вдъхновява поета, който на 1 октомври 1901 година във  Варна издава стихосбирката,  предизвикала възторг „Стихотворения”. Това е посрещнато с възхищение и  много завист.  Защото той  е само на двадесет  години, с   9-и клас образование,  но с тези 36 стихотворения талантът му вече е открит. 

Пенчо Славейков изтегля своето поетично бижу в София и може би на някое  каменно дуварче  или във влака поетът  пише едно много тъжно стихотворение, което не публикува,  докато е  жив. То се зове „Ней”. На нея.  А на професор Арнаудов казва следното: Съжалявам, че когато бях  в Анхеало /Поморие/  не се ожених за една хубава мома българка. Има предвид Нонка Чипева. Друг въпрос е, че майката на Яворов,  хубавата бяла  Гана, не я харесвала много за снаха. Нонка  се омъжва за един богат ветеринарен лекар, но е била болна и умира млада. 
Пею  Тотев Хаджииванов Крачолов получава псевдонима  Яворов от  Пенчо Славейков. Това става през 1899 година, когато бил телеграфист в Стралджа. Какви прекрасни стихове, а каква грозна фамилия, казал и подписва  „Овчарска песен” с Яворов. Без да го пита. Затова година по-късно  чирпанлията се замисля да промени псевдонима си на  Боян Нелюдов. Но вече е късно, Яворов е любим поет на българите  и тръгва за  София  с нови стихове ,нови дрехи и стар псевдоним.

Интервю на Исак ГОЗЕС